Наборната военна служба - школа за мъжество

Връщам се към времето, когато ме призоваха да отбия редовната си военна служба. От 18 души в нашия взвод само един беше с по-закръглено телесложение. За 4 месеца казармен режим той смъкна 9 кг въпреки обилната храна. С различни упражнения, игри и други занимания всички трупахме мускулна маса. Не станахме културисти, но достигнахме до висока степен на физическо развитие. Бяхме 25 души заедно с другия взвод от 11 човека в Школата за запасни офицери към тогавашното ВНВУ в Шумен и на нас се възложи задачата да го представляваме в спортните състезания с другите висши военни училища.

Когато преминахме в запаса, почти всяка година ни свикваха на военни сборове. Стругари, строителни работници, ватмани, счетоводители, учители и чиновници наравно носеха военната служба. Всеки искаше да се докаже, че е по-мъж от другите.

Неописуемо беше преживяването през 1968 г. по време на съвместно учение на войски от Варшавския договор в Северна Добруджа - с участието на български, румънски, съветски и части от ГДР. Експериментираше се тактиката пехотата да атакува, но след като срещне сериозен отпор от противника, да залегне в редици на голата земя, а върху тях да се придвижат танковете. Това ми се случи и на мен. Докато се притисках към земята, чувствах с всички фибри на тялото си приближаването на тежките машини, от които тя направо се тресеше. Разстоянието между земята и най-ниската част на танка е 38 см. Когато той се приближава, ти се иска да си вкопан в пръстта, но няма такава възможност. А трябва да изчакаш да минат три танка над теб и тогава се вдигаш след тях в атака.

В казармата изпитанията се провеждаха в името на изпълнението на воинския дълг. По време на студената война всяка година на наборна служба постъпваха към 80 хил. младежи. Лъжа е, че тяхната издръжка е била много скъпа за държавата. Войнишките униформи се ползваха от 5-6 набора, повечето поделения имаха собствени стопанства за производството на хранителни проукти, а Трудовите войски строяха жилищни сгради, пътища, язовири и други обекти. Армията беше резерв, който можеше да се използва при всяко сериозно бедствие - пожар, наводнения, свлачища, затрупване на пътища от обилни снежовалежи.

Сега военната служба е превърната в професия, като вместо през нея да преминават 60 хил. младежи (до толкова е сведен годишният набор), има към 20 хил. платени войници, сержанти, офицери и висши чинове. Изпращат ги на мисии в критични райони като Ирак, Афганистан, Косово, Босна и Херцеговина, където се стреля и гинат хора. Има искане за изпращане на наши контингенти в размирни райони в Африка и Азия. Нашите разходи за военни нужди спрямо БВП са на четвърто място в НАТО след САЩ, Турция и Гърция, но южните ни съседи получават съответно по 2 и 1,4 млрд. долара безвъзмездна помощ за въоръжаване. И на нас дават нещо - 20 млн. долара и още 60 млн. за дообзавеждане на базите по американски образец.

Съвсем друга беше ролята на редовната наборна армия. Освен като школа за физическо и морално възпитание в нея голяма част от младежите получаваха и професионално образование.

Наборната армия в състав от около 125 хил. души беше предпоставка за създаването на поминък за още 180 хил. - в страната имаше стотици военни поделения, които ползваха труда на волнонаемни. В заводите за военна и специална продукция работеха към 60 хил. души.

Наборната армия няма да се върне.  Единственото, което може да се направи, е да се спестят разходите за чуждестранните мисии по примера на Испания, Италия, Белгия, Холандия и други страни.