Как да водиш суверена за носа?

"Послушай: лъжи, но с мярка."
Александър Сергеевич Грибоедов (1795-1829 г.) - руски поет

Заболяванията по традиция носят латински наименования. И опитаме ли се да определим съвкупността от характерни признаци, по които бихме могли да диагностицираме загубата на социалното здраве на дадено общество, като потърсим в тълковен речник на латинския език произхода на "корумпирам", то смисълът на глагола "corrumpo" е дълъг низ от думи, които го разясняват: повреждам, пропадам, пилея, изтощавам, разлагам, унищожавам, разрушавам, съсипвам, покварявам, съблазнявам, развращавам, подкупвам, изопачавам, извращавам, фалшифицирам и ... корумпирам.
В глобален мащаб корупцията съществува навсякъде. Още Джон Грей през 1738 г. пише в своите "Басни": "Корупцията не е с днешна дата: тя е опитвана във всяка държава". Но в различните страни нивата на употреба на "сребърните аргументи", както древните римляни наричали подкупите, не са еднакви. Като резултат от исторически оформилия се национален манталитет на по-строги морални стандарти, или пък вследствие на целенасочени усилия, полагани от държавната администрация за редуциране на корупционните практики.
През първите години след основаването на Асоциацията за борба против корупцията в България през 2000 г., докато още не бях навлязъл в нашенската национална специфика на корупционните прояви, се учудвах, дори шокирах от нежеланието на заемащите високи постове в системата на държавно управление да заимстват добри чуждестранни практики.
Постепенно се ориентирах, че принципната съпротива у властприлагащите (властимеещ е само суверенът!) в България е напълно резонно следствие от техния органичен - и първичен социалдарвинистки интерес, - срещу корупционните практики да липсва противодействие. Понеже директно и/или индиректно те са

участници в системата за облагодетелстване

от ендемичната корупция в България. Именно затова темите за запознаване със, както и за прилагане на ефективни чуждестранни практики за борба против корупцията в България, са теми абсолютно табу.
Неведнъж съм популяризирал в рамките на моите възможности различни методики за контролиране на корупционните нива, за разкриване на корупционни практики, както и за тяхното справедливо санкциониране на основата на действена съдебна система. Но както при класическите заболявания на един биологичен организъм най-важно е превенцията, то същият принцип е валиден и спрямо социалното страдание "корупция".
Управленският (псевдо)елит държи българското население под антиинформационен похлупак относно всички сведения, които биха могли да жалонират успешния път за противодействие на корупцията.
Информационното ембарго спрямо българската територия е насочено и по четирите посоки на света. На запад, откъдето може да постъпи "вредна" информация за използвания в продължение на дълъг период от страна на американското правителство широкоспектърен компютърен анализ на поведенческите модели на участниците в тръжни процедури, чрез който да бъдат установени корупционните нагласи при участие в обществени поръчки. Или пък да прехвръкне през информационната ембаргова бариера сведение за системата ARACHNE, разработена от Европейската комисия като инструмент за оценка на риска по оперативни програми. Системата е оперативен софтуерен инструмент за определяне на най-рисковите проекти и преглед на данни от вътрешни и външни източници по отношение на проекти, бенефициенти, договори и изпълнители.
И от юг са стопирани сведенията за ефективни антикорупционни правни системи. В Гана например самото неподаване на декларация за имотното състояние е обявено за престъпление и е наказуемо със затвор до две години.

Информационната бариера е забита

и в източна посока. Е, там този процес е по-лесен за осъществяване, под дезинформационното було за "опасността от Изток". Сиреч от Русия спрямо Северноатлантическия пакт (НАТО), пък нали и ние - България, де! - сме негов славен боен член.
Е, да, но ... В качеството си на председател на Управителния съвет на Асоциацията за борба против корупцията в България и експерт с двадесетгодишен опит в сферата на контрола върху държавното управление, съм категоричен, че неизползването и на руския опит в контрола и противодействието на корупционните практики е изцяло насочено срещу националните интереси на България. Стартът на активни мероприятия срещу корупцията в Русия е през 2004 г. Тогава наличието на корени на корупция в самото руско законодателство и необходимостта да бъде "наложена постоянна и системна антикорупционна експертиза на законодателство" са били признати от президента на Руската федерация Владимир Путин в неговото встъпително слово на заседанието на Съвета при президента за борба с корупцията.
През 2008 г. Националният план за противодействие на корупцията определя "усъвършенстването на механизма на антикорупционна експертиза на нормативните правни актове на Руската федерация" като мярка за противодействие на корупцията, която подлежи на законодателно въвеждане. Този Национален план за противодействие на корупцията е утвърден от президента на Руската федерация на 31 юли 2008 г.
В същата година посредством Федералния закон "Относно противодействието на корупцията" антикорупционната експертиза на нормативните документи беше определена като една от мерките за борба против корупцията.
Само една година по-късно влиза в сила закон "За антикорупционната експертиза на нормативните правни актове и техните проекти" (АЕНПА). Чрез него са установени основните изисквания към съдържанието и провеждането на АЕНПА по законодателен път. Именно в съответствие с този закон през 2010 г. правителството на Руската федерация установява действащите правила и методики за провеждане на АЕНПА.
В унисон с това решение Антикорупционната експертиза на нормативните правни актове целенасочено се изпълнява от Министерството на правосъдието, Генералния прокурор на Русия, от изпълнителната власт на субектите на Руската федерация, органите на местно самоуправление, независими експерти.
Сериозността на намерението за повсеместното прилагане на АЕНПА като мощен инструмент за превенция на условията, които благоприятстват корупционните практики, се доказва несъмнено от обстоятелството, че тази методика не е разглеждана като формален, статичен инструмент за антикорупционна профилактика, а е обект на усъвършенстване. Този процес е предвиден в утвърдената през 2010 г. с указ на президента на Русия "Национална стратегия за противодействие на корупцията".
Всъщност създаването на АЕНПА е адекватен отговор на обстоятелството, че един от многото фактори за появата и съществуването на масова корупция е

несъвършенството на законите

и подзаконовата нормативна база. Всяка съществуваща възможност нормативният правен акт да бъде тълкуван нееднозначно позволява на чиновниците да го използват в свой интерес, умножава корупционните рискове при прилагането на тези правила, които биват утвърдени чрез нормативните правни актове.
Понастоящем това положение се явява общопризнат факт в много държави. Но не и в България, колкото се отнася до сферата на дейност на Народното събрание. В отделните комисии не са въведени практиките при обсъждането на всеки проектозакон предварително спрямо него да бъде извършен експертен анализ за наличие на корупциогенност. Реалността и сериозността на тази "правова" основа на корупцията, нейното разпространение и системност е призната в международни правни актове и политически платформи. Точно осъзнаването на това положение довежда до създаването в Руската федерация на антикорупционната експертиза на нормативните правни актове и техните проекти.
Факт е, че до края на ХХ в., ако се съди по международните антикорупционни документи, законодателството като цяло е разглеждано единствено в качеството си на инструмент. Като средство за контролиране, установяване и санкциониране на корупционни практики. Това обаче е само

едната страна на медала

и е правилна постановка. Но не е била отчетена обратната страна на медала: още не е призната възможността законодателството само по себе си да играе негативна роля в качеството си на "правова основа" на корупцията.
Едва през 2003 г., в приетата от Генералната асамблея на ООН на 31 октомври с. г. Конвенция на Организацията на обединените нации, п. 3, член 5, е формулирано изискването: "Всяка държава участник се стреми периодично да извършва оценка на съответните правни документи и административни мерки с цел да определя тяхната адекватност от гледна точка на предотвратяването на корупцията и борбата с нея".
Е, никой не би могъл да отрече успехите на управленския (псевдо)елит в България в установяването на анти-антикорупционно информационно ембарго.
По прозрачни причини. Qui prodest? - Кому е изгодно? - както в подобен случай казвали древните римляни. Въпрос с предизвестен по отношение на България отговор.

* - Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България.