Фиаското с края на сагата "Общинска банка"

Опитът да се обяви краят на сагата с контрола върху Общинската банка на София завърши с фиаско. След 12 години драми около собствеността на кредитната институция преди седмица БНБ протегна дълго очакваната ръка, за да измъкне Столичната община от блатото, в което я вкараха бивши нейни управници. Заради неразбориите, допуснати, провокирани и прикрити от различни представители на общинската власт, се стигна до ситуацията централната банка на България за първи път в историята си да лиши временно от право на глас акционер от друга банка. Решението даде възможност още на другия ден общината да върне контрола върху собствената си банка. Но само временно. Столичните съветници дори побързаха да наредят ревизия, за да видят какво е останало скрито през последните години на безвластие. Докато те се поздравяваха с успеха, съдът на бърза ръка спря временно връщането на общината на кредитната институция. След тихите задкулисни битки дойде времето на съдебните. 

Хрониката на позора

Поне на хартия Общинска банка е създадена с благородната цел да помага на столичани. Тя е учредена през април 1996 г. като универсална търговска банка с капитал от 34 837 590 лв. Тогава акционерите й предвиждат тя да се ангажира дългосрочно с обслужване целите на общината за подобряване на инфраструктурата, условията за административна, стопанска и делова дейност, и условията за живот на столичното население. 67% от капитала на банката принадлежат на Столичния общински съвет, а тогава общинските фирми "Пътища и съоръжения", "ВиК" и "Софинвест" контролират пакет от около 26% от акциите. Останалите 7% държат други акционери. Около година банката не се свързва с катаклизми в дейността й. Дотук приключва й невинният период на детството й.
Едногодишната институция понася първите сътресения през ноември 1997 г. Тогава на Общото събрание се явяват като представители на общината тогавашният кмет Стефан Софиянски и шефът на СОС Антоан Николов. Те дават съгласието си важните решения за управлението на банката да се вземат с 3/4 от капитала, вместо както досега с 2/3. С промяната мажоритарният дял, необходим за вземането на решения, е увеличен от 67 на 75%. За този момент на пръв поглед дребната промяна не е проблем - общината държи достатъчен процент за контрол на банката си. Същата година в ръководството на банката влиза небезизвестният Любомир Павлов. С него идва времето на тайнственост, разбулена години по-късно.
Част от Общинска банка започва де факто да преминава в частни ръце след 2000 г. През периода 2001-2002 г. общинските фирми "Пътища и съоръжения" и "ВиК" прехвърлят дяловете си в банката на четири частни дружества. След сложна схема от продажби на общински дружества и прехвърляния на акции институцията става жертва на скрита приватизация. Едва през 2005 г. се изяснява, че 26 на сто от акциите на институцията са преминали в частни ръце. Тогава Столичният общински съвет прави първи опит да промени състава на Управителния и Надзорния съвет на банката. Той обаче се проваля. Оказва се, че два дни по-рано пакетът от 26,37% от акциите е продаден на фирми на бизнесмена Христо Ковачки за 30 млн. лв. В този момент избухва и бомбата - общината вече няма контрол върху банката си, защото делът й е спаднал до 67,5 на сто. Така, въпреки че тя остава мажоритарен собственик, на практика решенията й се блокират заради "позволението" на Софиянски и Николов от 1997 г.

В търсене на изхода

През следващите години, опитвайки се да се справи с батака, който сама е допуснала, Столичната община няколко пъти решава да продаде дела си в банката. До крайни действия обаче така и не се стига. Периодът е белязан със страсти около управлението и собствеността. Публичното пространство се залива от скандални новини - от неправомерно раздаване на кредити за фирми на Ковачки от Общинска банка до предложението на самия бизнесмен да продаде дела си на общината срещу 100 млн. лв.
След период на затишие преди по-малко от половин година от доминирания от ГЕРБ общински съвет долетя твърдото заявление да си върне банката. В синхрон със случващото се през последното десетилетие реализирането и на тази декларация бе съпроводено от скандални ситуации. Общинският съвет поиска поредното извънредно Общо събрание на банката, като в решението изрично не трябваше да се посочва конкретна дата за провеждането му. Впоследствие се оказа, че в писмото, изпратено от отдел "Общинска икономика" до акционерите в началото на август, все пак е записан 1 септември като дата за заседанието. Това автоматично го провали, тъй като не бе спазен срокът от един месец уведомление. Следващият предизборен опит на общината да си върне контрола също завърши с очакван неуспех. В средата на октомври трима представители на СОС получиха мандат да гласуват промяна в устава на банката, който да допусне решенията да се взимат с квалифицирано мнозинство, а не с обикновено. Тримата съветници поискаха и смяна в тричленния Надзорен съвет. Предложението бе хората на Ковачки - Никифор Вангелов и Димитър Колев, да бъдат сменени с Петя Димитрова (изпълнителен директор на Пощенска банка) и одитора Стефан Ненов. Логично, предложенията не бяха приети заради блокиращата квота на останалите акционери.

Скандалната общинска сесия

Така точно преди месец ситуацията в Общинска банка изглеждаше безнадеждна. Развръзката се виждаше само в два варианта. Първият бе намеса на БНБ, която да отнеме гласа на фирмите на Ковачки при вземането на решения. Вторият - положителен изход от заведено дело за разваляне на стара сделка, с която бяха прехвърлени акции от общинското "ВиК" на частни фирми. Поредното заседание по делото във Върховния касационен съд се очаква на 13 декември. Тогава трябва да се потвърди дали прехвърлянето на акциите е било законно. Именно тези акции от 2,32% от капитала на ОБ са достатъчни, за да може общината да придобие нужните проценти за връщането на контрола на банката. Предходни инстанции вече обявиха, че договорът и прехвърлянето на 58 000 акции на общинското дружество са нищожни.
В очакване на една от двете развръзки, общинарите все пак отново поискаха събрание на банката, на което да изложат за пореден път исканията си. Заради гласуването на пореден мандат на тримата си представители в банката, на извънредно заседание на 11 ноември, тържествената сесия на новия Столичен общински съвет се превърна в скандална. Съветници от БСП настояха за смяна на Петя Димитрова като човек на общината в Надзорния съвет на банката. Те заподозряха конфликт на интереси, тъй като банкерката продължава да заема ръководен пост в друга кредитна институция. Гербаджиите обаче се оправдаха, че от БНБ не потвърждават за конфликт на интереси, освен това Димитрова декларирала, че ще се откаже от стария си пост, веднага след като бъде избрана на новия.
От групата на БСП поискаха и персонална отговорност, и наказание за човека от общинската администрация, провалил извънредното Общо събрание в края на лятото. Според червения съветник Жельо Бойчев оправданието на ГЕРБ, че става въпрос за чиновническа грешка, е измиване на ръцете и прехвърляне на отговорността. За пореден път управляващите в общината се измъкнаха от конкретен отговор и засилиха напрежението около разплитането на възела с кредитната институция.
По време на конфликтната сесия се появиха и съмнения дали изобщо Стефан Софиянски и Антоан Николов са имали мандат от СОС в Общото събрание да искат промяна на устава на банката. Меко казано, е странно как този въпрос не е проучен цели 12 години, а тепърва ГЕРБ ще правят анкетна комисия, която да провери обстоятелствата, при които общината е загубила контрола върху Общинска банка.
След дълги дебати в крайна сметка съветниците похвално се обединиха и единодушно гласуваха доверие на Николай Стойнев (ГЕРБ), Орлин Алексиев (ГЕРБ) и Жельо Бойчев (БСП), като ги пратиха на 11 ноември, на пръв поглед формално, да заявят отново исканията си в Общото събрание. Изненадата, която обърна драмата на 180 градуса, дойде три дни по-късно. БНБ направи дългоочакваната крачка и отне правото на глас за срок от 30 дни на фирмите на бизнесмена Христо Ковачки - ЗАД "ОЗК-Застраховане", "Интеркомерс груп плюс" ЕООД, "Търговска асоциация" ЕООД, "Мина Станянци" ЕАД и "Атоменергоремонт" АД. Така още на следващия ден, в отсъствието на миноритарния акционер, общината успя да върне контрола над собствената си банка. Но само за пет дни. На 14 ноември "Интеркомерс груп плюс" обжалва в СГС взетите решения и поиска от съда да наложи мярка за спиране на вписванията в регистъра, докато се произнесе по същество. Още на другия ден същата жалба подаде и "Търговска асоциация", които съдът уважи и спря вписването на промените в устава и Надзорния съвет в Търговския регистър заради висящи съдебни спорове за законосъобразността на проведеното Общо събрание.

Краят на срама

Какво е ставало тайно зад кулисите в Общинска банка тепърва ще се изяснява. Надявам се да няма изненади след ревизията, заяви за ДУМА общинският съветник Жельо Бойчев. Той е категоричен, че каквото и да стане, отсега нататък ще е нужно специално отношение от страна на общинския съвет към институцията. В коментара си за бъдещето на банката Бойчев определи като най-лесна възможност тя да се продаде. Преди обаче да се види реалното състояние на институцията, тази стъпка не е препоръчителна, смята съветникът. Той посочи като втори подход общината да направи банката по-съществена част от своята политика и тя да даде подкрепа на различни програми за развитие на столицата. На какво мнение са управляващите в общината още не е ясно. Сигурно е, че и те трябва да се отърсят от мръсотията, която се разхвърча през последните месеци и години от гьола, наречен Общинска банка. Драмите, които започнаха от самото създаване на институцията и продължават до този момент, говорят само едно - че тя не е била създадена и никога не е работила за решаването на проблемите на столичани. Вместо това е била поредната възможност за печалба и облагодетелстване на управници и техни приближени.