Емил Димитров син:
Емил е легенда И то легенда, която не е лично моя, а на всички българи
Колко концерти, песни, записи... Творческите му години горяха с пламъка на изсъхнала борина. Усмивката към всеки фен отнемаше частица от усмивката за мен. Макар и някога да съм ревнувал за внимание, днес съм благодарен, че е било така
/ брой: 296
Емил Димитров-син е завършил СМУ "Любомир Пипков" и Консерватория, специализирал е в чужбина, завършил е и "Публична администрация". Занимавал се е с много различни неща, а сега - основно с фондация "Емил Димитров", чиято главна цел е да възроди творчеството на легендарния артист на българската естрада и да пренесе неговите морални послания в днешния свят, затъващ в липса на духовност, морал и основни ценности. Емил Димитров-син е осъществил семеен проект за създаването на детски център и занималня към него с името "СМАРТИ". Целта е той да надгражда децата, да им даде възможност да се докоснат до културата в най-ранна възраст, като се отдава приоритет на изкуството и се стимулират децата да изразяват себе си.
- Песента "Моят син се върна", композирана от Емил през 1995 г., за теб ли е?
- Всъщност песента е композирана много преди да се върна... Когато сме разговаряли за нея, стана ясно, че текстът, написан от Васил Андреев, е по повод неговия осиновен син. Виж, има песен, създадена специално за мен, и това е "Моя страна, моя България" - по повод моето раждане през 1970 г.
- Имаше ли Емил Димитров любими, особено скъпи свои песни?
- Да, имаше. "Без грим" - по стихотворение на Иля Велчев, "Не съжалявам за изгубеното време", песни, които не са толкова популярни, но му бяха любими.
- Как прие баща ти излизането на диска "Само един живот не е достатъчен. С песните на Емил" през 2002 г., в който негови песни изпълняват популярни български певци, които направиха и бенефисния му концерт?
- Емил бе много благодарен на хората, които спомогнаха за осъществяването на този проект. Макар и в недобро здраве, това бе последното му излизане на голямата сцена. Единственото, за което съжаляваше, бе, че той не може да пее вече...
- Беше много добронамерен човек - какво бе отношението му към младите изпълнители, към колегите му, към техните успехи? Какво мислеше за развитието на българската естрадна и поп музика?
- Винаги се е радвал, когато се създава музика или изкуство. Радваше се на успехите на изпълнителите и никога не им е завиждал. Натъжаваше го, че светът, в който живеем, се промени в много прагматична, бездушна посока. И музиката, която започна да се налага и харесва в онзи период, а, за съжаление и сега, е лишена от съдържание. Не са интересни духовните стремежи, а лъскавата обвивка, много често - купена с пари назаем...
- Беше обичан, имаше и има много искрени почитатели, но сякаш бе някак вътрешно самотен - може би присъщо на всеки творец от такава величина. Споделял ли е с теб от какво го болеше най-много?
- Всеки творец, колкото и да е обичан, колкото и приятели да има, е малко или много самотен и невинаги истински разбран. Понякога дори и от най-близките до него. Боляло го е винаги от лъжата.
- Пътуваше, но винаги си оставаше тук - "при теб ме връща вечно любовта"... Казвал ли ти е с какво го привличаше и задържаше България?
- Емил е съвременен пример за патриот. България и Емил са едно. Той не можеше без нея и завинаги остана в нея.
- Когато днес звучат неговите песни, много млади хора ги харесват. Кое след толкова години ги прави все така вълнуващи?
- Съдържанието и мелодиката. Уникалният тембър. Топлите му очи - за тези, които си го спомнят. Това, че пее все едно за всеки един от нас. За нещата, които са се случвали, случват се и ще се случват.
- За какво разговаряше с баща си?
- Разговорите ни бяха предимно на тема музика, изкуство, архитектура, кулинария. Често говорехме за морала на хората и техните стремежи. За миналото не сме разговаряли. Разбирахме се с очи...
- Какво е най-ценното, което успя "да вземеш" от баща си в последните години, в които сте общували близко като баща и син? Какви бяха неговите принципи в живота, в изкуството?
- Научих какво е прошка, благодарност, смирение, състрадание и мъдрост. Научих, че не трябва да бягаш от името, от отговорностите, от изкуството. Горд съм, че съм бил и съм част от развитието, промените, върховете и паденията на един велик артист, творец и човек. Всички хора имат право на интелектуална, духовна, икономическа и политическа свобода. Тя им е дадена от Създателя, а не от човека. Всеки човек би трябвало да се стреми духовността да взема връх над инстинктите.
- Какво искаш хората непременно да знаят за него?
- Винаги ще работя за това хората да знаят и помнят Емил Димитров. НЕ може и НЕ трябва да се забравят посланията на Емил от песни като "Ако си дал" (текст Иля Велчев), "Писмо до мама" (текст Павел Матев) или "Моя страна" (текст Васил Андреев) и много други. Не очаквам да знаят, надявам се да помнят. Веднъж, преди края, ме попита дали ще го помнят. Казах му: Помнят те! И така ще бъде.
- Филмът "Само един живот..." завършва с изпълнението на твоя син Мартин на "Нашият сигнал". Това, че той отсега пее песните на дядо си, е знак за приемственост и че светлата диря на Емил Димитров ще бъде продължена.
- Дали ще бъде продължена музикалната линия на рода, ще покаже времето. Фактът, че Мартин ясно съзнава силата на посланията и мелодиката на дядо си и начинът, по които ги изрази на концерта, са доказателство, че духът живее.
- Мислиш ли, разговарял ли си с институции за създаването на музей на Емил Димитров? И изобщо как да бъде увековечено името му.
- За тази година имахме много сериозна програма, която, за съжаление, няма да може да се осъществи в целия й замисъл. Финансите са основна причина за трудностите. Както виждаш, опитваме се през няколко месеца да организираме различни събития. Сред тях са концертът в Министерството на културата в началото на лятото, изложбата, която е подредена в Плевен, и, надявам се, ще гастролира и в други регионални музеи, обявяването от БГ радио на декември за месец на Емил Димитров, за което им благодаря. В момента работим по проект за бюст-паметник, за който също трябва да се търсят средства, за издаване на творчеството му и т.н.
Той е музикална енциклопедия от жанрове и стилове
В навечерието на 70-годишнината на Емил Димитров се състоя премиерата на филма на Георги Тошев от поредицата "НепознатиТЕ" - "Само един живот..." - реж. Станислав Тодоров-Роги, оп. Росен Даскалов-Тийчъра. Познавам Емил Димитров като журналист, правил съм две интервюта с него за вестници, но истинската ни среща беше, когато вече той беше получил инсулт - когато режисьорът Стилиян Иванов направи последния филм за него в две части за БНТ, разказа за ДУМА Георги Тошев. Беше ме поканил да бъда съавтор и да правя интервюто. Тогава с ужас установих колко много неща не знам за Емил Димитров. Харесвам негови песни, бил съм на негови концерти с моите родители, но наистина не знаех за мащаба на Емил Димитров, особено извън България.
Планирал съм филма преди година и половина, исках да наближи годишнината му, за да го излъча. За мен е много важно хората да помнят безспорните български икони на изкуството, каквато е Невена Коканова, той, Григор Вачков, Апостол Карамитев... Защото идват едни поколения, които не помнят. А медиите сме големи длъжници, че не разказваме интересно (не говоря за жълтите вестници) именно за тези хора, които винаги са по-големи от силните на деня. Те са по-големи от политиците, по-вечни от шоумените, защото личности, таланти като Емил Димитров не се раждат всеки ден, а в България - съвсем, тъй като сме малка държава. Липсата на памет е нещо, което много ме занимава в последните години.
Този филм не изчерпва живота на Емил, той е опит да се говори за певеца през неговия син и неговия внук - хората, които реално продължават гена му. Това е един задочен разговор, неосъществил се на живо между баща и син, труден, мъчителен разговор, болезнен за двете страни. Благодаря на Емил Димитров-младши и неговото семейство, че ме допуснаха и така честно говориха.
Трябва да се знае истината за него, трябва да се знае, че талантливият човек е невинаги само обичан, че талантливият човек е човек под обстрел, животът на Емил е бил живот под обстрел. Години наред съм виждал само красивата, бляскавата страна на неговия живот, на сцената, неговите песни, но това е била една непрекъсната битка. Много трудно е да намериш правдивата история. Защото всеки от нас има своите трудни и лесни моменти, своите щастливи и тъжни мигове. Във всеки живот - и на най-обикновения човек - има сенки. Искаше ми се да повдигна някои от митовете, сенките, които витаят около живота и творчеството на Емил (повече около личния му живот) със средствата на свидетелствата. За Емил сигурно мнозина могат да говорят, но съм подбрал хора, които го помнят такъв, какъвто е бил - несъвършен, но талантлив, заключава Георги Тошев.
Има идея филмът да излезе на DVD. Този филм е като учебник, казва Георги Тошев, а и аз искам моята дъщеря, която не живее в България, да я познава не само чрез планините, морето и целия туризъм, а чрез хора като Емил Димитров. И да знае, че в тази държава, на която и тя принадлежи, е живял такъв човек. Филмът ще има още излъчвания по Би Ти Ви, както и няколко прожекции. Авторите имат желание да го покажат на различни места, за да се състоят реалните срещи на някогашните му почитатели и на млади хора, които ще го открият, научавайки повече за живота на Емил, хората ще събудят любопитството и към неговото позабравено, за съжаление, творчество. Защото Емил Димитров не е 10 песни, които се въртят в ефира, той е музикална енциклопедия от стилове и жанрове, така че животът на филма "Само един живот" предстои, убеден е Георги Тошев.
Всеки ден над 50 души посещават сайта
През миналия век джиесемите още не бяха измислени, затова, когато минавахме край прозорците на близки и приятели и искахме да ги видим или имахме уговорка да излизаме някъде, просто изсвирвахме с уста някаква песничка. Сред най-разпространените и любими мелодии от края на 60-те години бе "Нашият сигнал", при това изсвирена точно, както го правеше Емил Димитров в своето изпълнение. Първата му дългосвиреща плоча беше изподраскана от въртене на грамофоните ни, а на неговите песни "Арлекино", "Нашият сигнал", "Мама", "Моя страна", "Ние се оженихме", "Само тази нощ", "Сбогом, Мария", "Джулия", "Мариана", "Писмо до мама", "Когато отиваш там, при другия", "Само един живот", "Ако някога се срещнем непознати"... хората се влюбваха, разлюбваха, тъгуваха, танцуваха...
Днес, 40 години по-късно, официалният сайт на Емил Димитров се отваря с началните акорди и думи на "Арлекино": "Върви каручката на стария Буо, от град на град се нижат тъжни дни, каручката със скъсано платно и куклите Мели и Арлекино..." Инициатор на сайта, в който се намира публикуваната в страниците биография на певеца, много снимки и т.н., е 21-годишният студент, софиянецът Ангел Петров.
Интересът му към творчеството на Емил Димитров се породил, когато бил едва 10-годишен и така до днес. Притежава всичките му албуми, издавани в България, и доста от тези в чужбина. Творчеството на Емил ми допада най-вече с неговото жанрово разнообразие. Емил винаги се е старал да бъде актуален, всеки негов албум звучи по различен начин, признава Ангел. Разглеждайки сайтовете на световни звезди и откривайки чрез Гугъл по няколко реда оскъдна и в доста случаи невярна информация за Емил Димитров, реших, че трябва да направя всичко възможно той да има сайт, разказва Ангел. И през 2006 г. двамата с дизайнерката Мая Живкова, която е направила дизайна на сайта безвъзмездно, реализират проекта. Синът на Емил предоставя целия снимков материал и дава съгласието си сайтът да бъде официален. По думите на Ангел той се посещава средно от около 50 човека на ден. А има и дни, в които броят им е близо 1000.
Не съм негов съвременник, не съм ходил на концертите му (с изключение на бенефисния през 2002 г.), изградих си представа за него от разказите на феновете и колегите му. Когато говорят за него, у всички тях изниква такава емоция, сякаш преживяват всичко отново. Значи той е успял да докосне душите им, именно затова е такава звезда, обяснява Ангел. Той приканва всеки, който има спомени за Емил Димитров или любопитна информация, да се свърже с него чрез раздела "От авторите". Предстои цялостно обновление и допълване на сайта, ще има и специален раздел за плочите на певеца, издавани в чужбина.
През годините
Емил Димитров е роден на 23 декември 1940 г. в Плевен в семейството на Димитър Димитров (илюзиониста Мити, бивш кинооператор на неми филми) и Анастасия Димитрова (мадам Сизи, асистентка на мъжа си). Като ученик се увлича по рисуването и по класическата музика, започва да композира с акордеона си, участва в училищни пиеси.
1959 г. - Получава втора награда на Второто общобългарско състезание за изпълнители и инструменталисти за изпълнението му на акордеон на "Унгарската рапсодия" от Лист.
1960 - Приет е да учи актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов", но не след дълго напуска и започва музикалната си кариера. На 17 ноември е първият концерт, в който участва - в БИАД, с водещ Коста Цонев и изпълнители Мария Косева, Лиляна Кисьова, Видин Даскалов и др. На 24 декември в кино "Петър Берон" представя пред публика авторската си песен "Арлекино", акомпанирайки си на акордеон.
1962 - "Арлекино" печели награда на Международния фестивал в Сопот (Полша), която е и първата международна награда за българска песен.
1965 - Излиза първата му самостоятелна дългосвиреща плоча, която е и първата самостоятелна дългосвиреща плоча на естраден изпълнител в България. Продадени са рекорден брой копия от нея.
1968 - Изнася концерт на стадион "Динамо" в Москва пред 80 000 души. Гастролира и в Куба заедно с Йорданка Христова.
1969 - Започва да изнася концерти и във Франция.
1970 - Излиза плочата му, започваща с най-големия му хит - "Моя страна". Не след дълго я записва и на френски, немски, италиански, испански и др. и тя става европейски хит под името "Моника".
1972 - Заедно с Богдана Карадочева, оркестър "Балкантон" и сестри Кушлеви изнася в Париж близо 30 концерта под името "Шоу булгар" в театър "Ейропен". Във Франция записва в студията "Пате Маркони", "Барклей", "Ривиера", "Орфеюс". В края на годината песента "Джулия" става супер европейски хит, като заема челни места в много европейски класации.
1980 - Провежда се гала спектакъл в зала "Универсиада" в чест на 40-ия му рожден ден и 20-годишнината от началото на творческата му кариера. В него взимат участие и Васил Найденов, Маргарита Хранова, група "Сигнал" и др. На концерта му е връчена и Златна плоча за особен принос към естрадната музика. Тя е първата в България Златна плоча, връчена на естраден изпълнител.
1990 - Получава отличието "Екселанс Ейропен".
1995 - Излиза първият му компактдиск - "Дива самодива".
1999 - Получава тежък мозъчен инсулт, който го отделя от сцената.
2002 - Неговите колеги и приятели успяват да съберат пари и да организират бенефисен концерт през април. Така още веднъж го връщат на голямата сцена, където излизат Йорданка Христова, Лили Иванова, Богдана Карадочева, Веселин Маринов, Панайот Панайотов, Борис Годжунов, Кристина и Михаил Белчеви и др.
На 30 март 2005 г. Емил Димитров ни напусна завинаги.
За 40-годишната си кариера Емил Димитров издава над 30 албума, създава около 350 песни, продава 65 милиона копия от албумите си по целия свят, изнася над 7000 концерта в европейски, азиатски, африкански страни, пее на една сцена с "Рики е повери", Ал Бано, Джани Моранди, Патриция Карли, Шарл Азнавур, Йосиф Кобзон, Алла Пугачова (която изгря на музикалния небосклон с неговата песен "Арлекино") и много други звезди на българската и световната поп и рок музика.