11 Ноември 2024понеделник23:04 ч.

ВРЕМЕТО:

Агенция „Пътна инфраструктура“ апелира шофьорите, на които им предстои пътуване в следващите дни, да тръгват на път с автомобили, подготвени за зимни условия. Прогнозите на метеоролозите са за влошаване на времето, понижение на температурите и снеговалеж. За 12 ноември е определен жълт предупредителен код за опасно време в Северозападна и Централна България в областите Видин, Монтана, Враца, Софийска област, София-град, Перник, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Търговище, Сливен, Стара Загора и Пловдив. През нощта срещу вторник във високите планински части в Северозападна България дъждът ще премине в сняг. Прогнозите за Централна България са, че в Стара планина и Предбалкана ще се образува снежна покривка, която на места е възможно да достигне до 10 см. Необходимо е шофьорите да карат с повишено внимание и съобразена скорост, като спазват необходимата дистанция и да не предприемат резки маневри. Агенция „Пътна инфраструктура“ апелира шофьорите, на които им предстои пътуване в следващите дни, да тръгват на път с автомобили, подготвени за зимни условия. Прогнозите на метеоролозите са за влошаване на времето, понижение на температурите и снеговалеж. За 12 ноември е определен жълт предупредителен код за опасно време в Северозападна и Централна България в областите Видин, Монтана, Враца, Софийска област, София-град, Перник, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Търговище, Сливен, Стара Загора и Пловдив. През нощта срещу вторник във високите планински части в Северозападна България дъждът ще премине в сняг. Прогнозите за Централна България са, че в Стара планина и Предбалкана ще се образува снежна покривка, която на места е възможно да достигне до 10 см. Необходимо е шофьорите да карат с повишено внимание и съобразена скорост, като спазват необходимата дистанция и да не предприемат резки маневри.

Една студена вода...

МОН се оплете в намерението си да дава пари на бизнеса, оперативната му програма опасно закъснява

/ брой: 109

автор:Велиана Христова

visibility 3256

В програмния период 2007-2013 г. България бе единствената страна в ЕС, която нямаше оперативна програма за развитие на науката. Сред всички сектори у нас науката е с най-голямото намаление на средствата - през 1989 г. в нея са инвестирани 2,6% от БВП, в момента според консолидираната програма на бюджет 2016 разходите за наука са 0,3% от БВП. Намалението е близо 9 пъти! В годините преди 2007 г., когато България подготвяше предложенията си за оперативни програми (главен преговарящ Меглена Кунева), властта не пожела да си мръдне пръста за науката. В онези времена на два пъти у нас дойде шефът на европейската дирекция за конкурентоспособност Луи Белмен, който се опитваше да убеди министрите, че развитие без наука няма. Не го чуха. А в това време държавите, включително Румъния, договориха с ЕК оперативни програми за наука с финансиране над 1 млрд. евро! Чудно е, че нашите учени все още успяват да се конкурират с колегите си от Европа.
 Естествено, научната общност хранеше огромни надежди, че ще получи финансова патерица

поне в новия период 2014-2020 г.

През 2012 г. ГЕРБ не предвиждаха отделна програма за наука, но учените, доведени тогава от рестрикциите на Дянков до пълна мизерия, излязоха на улични протести и Борисов се принуди да им обещае отделна програма. Първия удар обаче нанесе Сергей Игнатов, като набута и образованието в проекта за програма, а науката остави само с пари за инфраструктура и за културното наследство. Сетне той мота проекта сума ти време (Томислав Дончев все го режеше в МС за недоработки) и накрая си отиде от МОН, без да свърши нищо. Когато Бойко Борисов смени Игнатов с председателя на БАН акад. Стефан Воденичаров, новият министър обяви, че подготовката на оперативна програма (ОП) за наука е най-спешното нещо. После започна една въртележка на министри и на работни групи по програмата, която дотъркаля нещата до 2015 г., когато най-сетне новата ОП с гръмкото име "Наука и образование за интелигентен растеж" бе одобрена в Брюксел.  
ДУМА публикува още миналата година подробно описание на програмата, тук само ще напомня, че за науката, за която всички държави правят отделни програми за милиарди,

у нас останаха 286,3 млн. евро

- 40,8% от общо 673,2 млн. евро за цялата програма. Основното, което се предвижда, е с тези пари да се създадат 4 центъра за висша наука (за върхови постижения), 12 центъра за компетентност и около 20 регионални научни центъра. В първоначалния вариант през 2012 г. се говореше за укрепване на съществуващите водещи научни структури у нас (включени и в национална пътна карта), сега това е отпаднало и става дума за създаването на нови - нещо като измисления на гола поляна технологичен парк на Плевнелиев, който продължава да ни убеждава, че като оскубеш от бюджета 60 млн. лв. за "правилните" фирми да ти построят празни сгради, ставаш световен технологичен лидер. Очевидно, и в новата ОП е замислено нещо подобно. Още повече, че при създаването на тия центрове 70% от средствата са за инфраструктура, а едва 30 - за реална научна дейност. Де факто мизерстващата ни наука ще пие една студена вода... 
 Работата обаче съвсем зазля, след като Бойко Борисов бастиса поредния просветен министър и го замени с Меглена Кунева, която пък отне оперативната програма от заместника проф. Николай Денков и я даде (така се раздават картите!) на новия заместник, когото доведоха - Красимир Киряков. В резултат програмата в частта наука се забави и не може изобщо да тръгне. Първо, сертифицирането на дирекцията в МОН, която трябва да управлява програмата, е забавено от новия екип и тя още не е получила права. А истинското ходене по мъките идва от намеренията центровете за върхови постижения и за компетентност да се правят съвместно от институти, вузове и... бизнес структури. Това се разбра от среща между Киряков, председателя на БАН акад. Воденичаров и шефа на КРИБ Кирил Домусчиев неотдавна. Но имат проблем. Фирми със стопанска дейност, формиращи печалби, не може да получават публични пари за изследвания, тъй като това е нерегламентирана държавна помощ, която не се разрешава от Брюксел. Именно след фирмите, които изсмукаха научния фонд през 2012 г., дойде

големият кошмар на МОН, наречен "държавни помощи"

Затова не са разплатени стари проекти, затова е "замразен" и самият научен фонд - финансовото министерство връща на МОН един след друг правилници и насоки за конкурси, понеже не е спазена европейската рамка за държавните помощи. Не е държавна помощ финансирането само на дейност, която не е свързана със стопански субекти и не се използва за формиране на печалба. Държавите по света не финансират фирми чрез фондовете си за наука. Това се прави евентуално чрез фондовете за иновации, какъвто и ние имаме към икономическото министерство. Тук е болката на МОН. Как хем да вкара фирми в опашката за научните пари, хем да не сгази закона. Досега не е успяло, но вместо да си закачи обица на ухото от научния фонд, то оплита и оперативната програма в същата порочна практика да облажва "свои" бизнесмени. Да напомним, че със 70 на сто от парите предстои да се строят същите онези нови инфраструктури, от които полза няма да има, понеже ще са паралелни на работещите реално качествени научни структури, в които са всъщност учените и които

ще продължават да тънат в мизерия

от липсата и на национално, и на европейско финансиране. Има ли някой представа как се използва и в тях закупената досега апаратура с проекти от предишния програмен период, или като прословутия Суперкомпютър се натоварва на 10%? Центрове за върхови постижения в предишния програмен период се правеха в съществуващи водещи институти и университети, каквато е практиката и по света. Каква ще е ползата за науката и за страната от нови инфраструктури, които пък ще са и научни лидери по региони? Какво ще правят в това време сегашните лидери - местните институти и вузове? 
 По принцип в центрове за върхови постижения е съвсем спорно мястото на бизнес субекти, понеже това са центрове за чиста наука на висше ниво (най-често фундаментална) и за подготовка на елитни научни кадри. От оперативната програма не личи да се прави разлика между двата вида центрове. Само в центровете за компетентност, които са за приложна наука, има някаква логика за досег с частни фирми, но и тук въпросът е сложен. Защото според правилата за държавните помощи разходът на публични средства за наука не може да е в полза на стопански структури. Участието им в такива научни проекти със 100% финансиране не е позволено, дори ако водеща в проекта е публична научна организация. Тя просто ще бъде камуфлаж за черпенето на публичен ресурс от частния бизнес. При това новите центрове трябва да работят поне 10 години, като през всичкото това време от резултатите от изследванията

не трябва да се реализира печалба за частни субекти

Тогава какъв е смисълът да участват в проекти в МОН, а не в икономическото министерство и в програмата му "Иновации и конкурентоспособност", където се спазват европейските регламенти за тях? А и в МОН просто няма кой да ги контролира и одитира - видяхме какво стана в научния фонд през 2012 г. Пък и сега - фондът кара авторите на проекти сами да си търсят финансови одитори по проектите, щото от януари насам наетата за одитор фирма била оценила едва два проекта! Интересно, дали е прекратен договорът с нея след подобно фиаско? И дали Юлияна Николова, участник навремето в затварянето на "главите" за присъединяване към ЕС редом с Кунева, ще върне прибраните от научния фонд 18 000 лв. за съветване по насоките с държавните помощи, чийто резултат е нула, ако съдим по несекващите възражения на финансовото министерство? Очевидно, доста са я закъсали в МОН с компетенциите около държавните помощи. Европейската практика дава подсказки за излизане от ситуацията, но няма да ги издавам бадева, понеже, както си разбра, за съвети в МОН плащат добре...
А най-страшното е, че програмният период тече от 2014 г., сега сме май 2016-а и повече от две години вече са загубени. Финансовият план е за три години, сиреч към края на 2017 г. разходите по проектите за наука вече трябва да са отчетени в нашето МФ и изпратени в Брюксел. А МОН още няма утвърдени насоки и не е обявил конкурсите! Май се очертава, че от началото на 2018 г. ще загубим ударно и тези оскъдни в сравнение с другите страни пари за наука - близо 500 млн. лв. от ЕС, които евентуално може да бъдат спечелени с проекти. Елементарна справка в системата за следене на изпълнението по оперативните програми (ИСУН) показва, че към 15 май 2016 г. договорените средства - две години и половина след началото на програмите, са 17,71%, а реално разплатените... 1,59%! Няма нужда от коментар.  

Качеството на водата се влошава

автор:Дума

visibility 733

/ брой: 215

Русия обединява най-големите си петролни компании

автор:Дума

visibility 980

/ брой: 215

Рекорден интерес към търг на "Булгаргаз"

автор:Дума

visibility 807

/ брой: 215

Държавата иска повече права върху "ЛУКойл Нефтохим"

автор:Дума

visibility 1068

/ брой: 215

1500 са руските загуби на ден в Украйна

автор:Дума

visibility 1028

/ брой: 215

СИРИЗА се разцепи

автор:Дума

visibility 812

/ брой: 215

Арестуваха турски журналист за огласена новина

автор:Дума

visibility 892

/ брой: 215

Накратко

автор:Дума

visibility 995

/ брой: 215

Ако няма разум

автор:Ина Михайлова

visibility 1136

/ брой: 215

Задънена улица

автор:Таня Глухчева

visibility 602

/ брой: 215

Равносметката на 35-те години преход

автор:Искра Баева

visibility 722

/ брой: 215

Ще бръкне ли 51-вото НС в кутията на Пандора

visibility 636

/ брой: 215

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ