Без гласа на гражданите си Европа не може да оцелее

ЗИТА ГУРМАЙ е родена на 1 юни 1965 г. в Будапеща. От 2004 г. е председател на организацията на жените в Партията на европейските социалисти (ПЕС). Член е на Унгарската социалистическа партия (УСП). Още през 1990 г. започва активно участие в унгарски и международни женски движения. От 1995 г. е член на организацията на жените социалистки в УСП, а през 2001 г. е избрана за неин председател. През 2003 г. е наблюдател в Европейския парламент, а през юни 2004-а е избрана за евродепутат. По време на първия си мандат в ЕП е зам.-председател на Комисията за правата на жените и равенството между половете и член на Комисията за регионално развитие. През 2009-а е преизбрана за член на ЕП. В момента е член на Комисията за правата на жените, зам.-председател на Комисията по транспорт и туризъм, зам.-председател на Комисията по конституционните въпроси в ЕП.

- Г-жо Гурмай, социалистите и социалдемократите винаги са оглавявали борбата за равенство на половете. Какви са днес приоритетите на европейско ниво по този въпрос?
- Социалдемократите винаги са били първопроходци в едно прогресивно общество, а прогресивното общество не би било такова, ако жените в него не участват както в политическите, така и в икономическите решения. Жените трябва да са активна страна във взимането на решения във всяка сфера на обществения живот. В момента, за съжаление, консервативните сили използват жените, за да постигат собствените си цели. Те "откраднаха" тази наша идея за участие на жените в прогресивното общество и я използват, но по различен начин.
Вижте какво се случи след последните избори в ЕП. Председателят на Комитета по конституционните въпроси Джо Лайнен предложи да има законодателство, гарантиращо равноправието, което да е не само на европейско, но и на регионално, национално и местно ниво. Джо Лайнен, който е социалист от Германия, бе изключително учуден, че колеги от десните партии, които никога не са присъствали на заседания, се появиха, за да гласуват против, за да може този въпрос да не се решава на европейско ниво. А да се решава на национално ниво, като всяка партия сама да взема решенията по него.
От ПЕС инициирахме кампания за паритет по време на последните избори за ЕП. Тогава жените от десните партии като че ли за пръв път осъзнаха, че нашата инициатива може да доведе до по-голямо участие и представителство на жените и от десните партии. Бе постигнат исторически пробив. До момента имаше 21% жени в ЕП, които се увеличиха до 31%. В момента има 35% жени, които представляват десни партии, 40% - сред социалистическите партии, 45% - сред партиите на либералите, и 52% - в групата на зелените.
- Как активността на жените би могла да допринесе за развитието на социалната държава?
- Доказано е, че най-добре организираните сили в ЕП са партиите на социалисти. Организираме кампании за правата на жените от години. Хубавото е, че в последно време получаваме подкрепа и положителни отзиви и от другите партии. Бих отбелязала една от последните ни кампании - за жените и пенсиите. Среща по темата имаше и тук, в България. 2007-а беше ключова година за нашите дейности в ЕП. Успяхме да реализираме кампанията за намаляване на разликите в заплащането между мъжете и жените. По наша инициатива ЕК излезе със съобщения, а после бе зададен доклад и към ЕП. През 2006 г. имахме кампания за борба с принудителната проституция. Тя бе по време на Световното първенство по футбол в Германия. Големите спортни събития винаги увеличават трафика на жени в определен регион. Нашата основна цел е въпросите за равноправието между половете да присъстват във всички политики. Както в решенията, които се объждат от президиума на групата в ЕП, така и в политиките на ПЕС.
Дейността ни се разгръща на две нива. Формулираме препоръки и участваме във взимането на решения. Основно сме се съсредоточили върху проблемите на заетостта на жените и растежа на доходите им. Във втората комисия на Жозе Барозу е вече по-сложно, защото там има много по-малко комисари социалисти. Има и значително по-малко на брой социалистически правителства в ЕС. Това определено пречи за осигуряване на равнопоставеност на половете. Вече се вижда, че този въпрос не е толкова важен за комисията и за отделните правителства в Европа. Аз самата не се гордея с това, че откакто Унгария пое председателството на ЕС равноправието изчезна от програмата на съюза. Вече можем да изпитаме сами на гърба си каква е разликата между управлението на левите и на десните партии.
Нашата втора цел е да насърчим равноправието на половете в самите партии. Което би означавало и повече жени в листите, и повече жени в управлението след изборите. Добра идея е да имаме съпредседателство на ПЕС от един мъж и от една жена. Това не е само моя идея, а на Изпълнителното бюро на ПЕС.
- Вашата дейност често е съчетана с граждански и неправителствени организации. Вие сте докладчик за Европейската гражданска инициатива (ЕГИ) в ЕП. Доколко са информирани европейците за това, че могат да влияят върху формирането на дневния ред на политиците?
- На първо място, наистина вярвам в сътрудничеството с гражданското общество, защото без гражданите си Европа не може да оцелее. На второ място, имахме ожесточен дебат в Комитета по конституционните въпроси. Борбата бе за това кой трябва да изготви доклада за ЕГИ. Европейските граждани не са доволни от настоящата ситуация. Те обаче не проявяват ангажираност. Дори са по-склонни да демонстрират неблагодарност към политиците, особено във връзка с последиците от икономическата криза. Те искат своите права, но не смятат, че трябва да поемат отговорности. Кризата от своя страна се дължи на прекомерната консумация и прекомерното потребление. Но ние не обяснихме много ясно на хората тогава, когато трябваше да го направим, че консумацията им не може да е на предишните нива. Че ние не разполагаме с толкова средства и ще трябва да забавим темповете. Благодарение на ЕС всъщност бяхме спасени от кризата. ЕГИ може да послужи като патерица, за да има демокрация, базирана на участието на гражданите. Тя обаче трябва да се направлява от самите граждани. Стигаме до въпроса, когато се провежда дебат на европейско ниво, откъде трябва да се събира информация. Т.е. трябва да търсим информация за нагласите на хората от различни източници. 
- Промените в управлението на Унгария и особено медийният закон получиха отзвук както в ЕП, така и в България. Доколко хората осъзнават заплахите пред свободата на словото и пред демокрацията като цяло? 
- На първо място, правителството допусна голяма грешка в това въобще да разглежда закона за медиите, докато Унгария е председател на ЕС. Унгария за първи път е председател. Много е сложно едновременно властта да прави промени в конституцията и да се занимава със закона за медиите. За щастие, в Европа има комисия, която се занимава със свободата на словото. По отношение на Унгария медиите сами атакуваха този закон. В ЕП либералите първо организираха няколко дебата. Бяха проведени консултации с правителството на Унгария. Благодарение на тези преговори кабинетът ни промени част от закона. Именно заради натиска от страна на ЕП. Бях изключително възмутена от декларацията, с която Виктор Орбан излезе по време на първото заседание в парламента за този мандат. Съгласно неговото изявление Унгария няма да приеме никакви напътствия от чужди държави, няма да приеме нито една друга европейска страна да е в ролята на надзорник или охранител. В Унгария има демокрация не защото някой изисква това от Унгария и затова Брюксел не може да влиза в ролята на Москва. Като цяло това послание бе доста популистко. Крайнодесните партии в момента са представени с около 6-7%. Това бе послание, насочено към тези партии. Все пак благодарение на натиска от страна на ЕК правителството миналата седмица прие законът да бъде променен. Това, което се опитахме да обясним в ЕП, е, че този закон не касае само Унгария. Това е опасност въобще за демокрацията и свободата на словото.
В момента независимият надзор над пресата не е задължителен. Оказа се, че имаме проблем на европейско ниво. В ЕС нямаме правила, които да предпазват от подобни проблеми, след като вече страната е член на съюза. Как например да обсъждаме ситуацията в Беларус, когато имаме подобна ситуация в Унгария? За това ЕК има задачата да осигури нещо като предпазна мярка, като буфер, който да предпази от подобно посегателство над демокрацията и в други страни.
- Социалистите достатъчно гласовити ли са днес, за да оборят нагласите в много държави за подмяната на свободата със сигурност?
- Случващото се в Унгария породи дебат в ЕС, който имаше добри резултати за бъдещето на съюза. Стана ясно, че въпросът за свободата на медиите и за правата на човека трябва по-активно да се разисква в европейските институции. Бях шокирана, когато комисар Вивиан Рединг, която отговаря за човешките права, не даде своето мнение. Тя въобще не излезе с мнение за случващото се. В крайна сметка медиите наистина би трябвало да бъдат регулирани, но справедливо.
Унгария показа колко е нужно да бъде изработено европейско законодателство по темата, което да бъде валидно за всички. Защото не само в Унгария, но в Италия, в България и в Румъния също има проблем със свободата на словото и медиите. ЕС по този начин може да покаже, че се застъпва за правовата държава и за демокрацията изобщо. Медиите трябва да са свободни и това е много важно за Европа и за целия свят. Защото, ако свободата на медиите не се зачита, няма демокрация. В Унгария, за съжаление, все още има журналисти, които биват санкционирани в момента, в който се изкажат срещу правителството. Глобите са доста високи. Отделни медии са били дори закривани заради това, че са се изказали против правителството. Това е неприемливо за държава членка на ЕС.
- Препоръките на ЕС или активността на гражданите могат в по-голяма степен да променят политиката на едно правителство?
- Унгарското правителство, на първо място, трябва да престане да твърди, че представлява и олицетворява цялата Унгария. Защото Виктор Орбан не олицетворява унгарския народ. Съмнително е, доколко народът го подкрепя. По същия начин председателството на Унгария не означава, че това е непременно унгарското правителство, защото става дума за населението на Унгария. Така или иначе, премиерът Орбан използва своите правомощия, но не разбира, че когато човек спечели гласа на мнозинството в дадена страна, носи по-висока отговорност. Крайно време е да спре да се държи като обидено дете и да реагира с обида, когато нещо не му харесва. Един премиер трябва да се държи като възрастен. Все пак всички приветстваме обещанието на правителството, че Хартата на човешките права ще стане част от конституцията на Унгария. Защото това ще бъде прецедент в Европа и по този начин ще се гарантира, че човешките права винаги ще бъдат отразявани във всички политики и при всички законодателни актове.