"Бесилката за мен не е позорна..."

Големият български патриот, войвода и герой от славното Априлско въстание през 1876 г. Цанко Христов Дюстабанов е роден в патриотично семейство на 13 май 1844 г. в Габрово. Той един от най- образованите и интелигентни участници в Априлското въстание,

умира на Христова възраст

и за кратко време оставя дълбока и трайна следа в паметта на българите с приноса си към народ и отечество.
Цанко завършва габровското начално и класно училище през 1862 г., но продължава да се учи. Изучава френски, италиански и гръцки езици, проявявал особен интерес към турското законодателство. Отнасял се с голямо уважение към учителите, защото знаел, че от тях може нещо да научи, както обичал да казва, "да купи".
През 1872 г. Дюстабанов заминава за Цариград, учил в Роберт колеж, увлякъл се по английския език. Когато се завърнал в Габрово, му предложили учителска длъжност, но той отказал. Независимо от това в бащината си къща открил мъжки пансион и станал "безплатен учител". Един от учениците му си спомня: "Той до толкова владееше френски език, щото гледайки френска книга, четеше направо на български..."
    През 1875 г. Дюстабанов е бил избран за училищен настоятел. По това време той постъпил на платена работа като член на габровския турски околийски съд. Когато през пролетта на 1876 г. в революционните комитети влизат много будни младежи и започва трескава подготовка за въстание, макар че се досещал за революционните дела, Цанко Дюстабанов все още стоял настрана.

Не бил привърженик на революционния път

в националноосвободителната борба. Според него не трябвало да се вдига въстание, защото имало възможност империята да бъде превзета от българите "отвътре". В дните на всеобщо въодушевление и опиянение при подготовката на предстоящото въстание, под влияние на разказите на неговия най-голям приятел Димитър Видинлиев, у Дюстабанов настъпва решителен прелом във възгледите му и той се свързва с революционния комитет. Приятелят му Виденов го препоръчал за представител на общото събрание на първи революционен окръг в Горна Оряховица на 25 април. В навечерието на въстанието Дюстабанов облякъл въстаническа униформа, запасъл сабята, която му се полага като войвода, взел пушката и бащиния си револвер. До вечерта на 1 май 30 четници начело с Дюстабанов напуснали Габрово и тръгнали към село Етър. Тъй като очаквал повече въстаници, той с разочарование заявил: "Тия, които скъсаха по 3 чифта обувки да агитират, в решителния момент се отрекоха от бунта". В Етър към него се присъединили 12 души, а от Нова махала - още 37 души. Заедно с 82 души, новодошли от Габрово, събраните общо 219 въстаници били разпределени в 7 бойни групи с началници на всяка група. Липсвал обаче цялостен план за действие. Това станало причина за разногласия. Надделява мнението да тръгнат по Балкана, да се съединят с въстаниците от севлиевските села и оттам - към Трявна и Дряново, за да се срещнат с четата на поп Харитон и Бачо Киро.

След множество перипетии

при първата си реч твърдо, смело и убедително войводата Дюстабанов заявява: "Нам ни престоят два пътя - назад или напред. Въжето чака оногова, който се върне назад. А куршумът и ножът очакват оногова, който върви напред на бойното поле. Първият ще умре на бесилката, а вторият ще загине сладко на бойното поле. Работата не е шега. Затова, който е решен геройски да умре за свободата на поробеното ни отечество, нека да мине под тази сабя". Минали всички, но същата нощ тихо и незабелязано голяма част от въстаниците  напуснали четата и се прибрали по домовете си... Останал отново с по-малко от 100 души, Дюстабанов без никакво колебание повел хората си към Бойновци. Навсякъде четата е посрещана много радушно. Съгласно оценки на специалисти като войвода Дюстабанов сполучливо успял да създаде въстанически фронт отблизо 20 км - от р. Росица при Батошево, до река Видима (махала Зла река) и да установи връзка между въстаниците. Започнали сраженията, които траяли 10 дни. Яростните и настървени нападения на черкезите били отблъснати, и то чрез смело, умело и хитро влизане в ръкопашен бой с

ятагани, изковани от коси

За героичната епопея от 5 до 9 май 1876 г., изпълнена с пословична храброст и себеотрицание, потомството знае малко, защото не е имало участник или апостол като Захарий Стоянов, който да я опише. Последното героично сражение, отново с ръкопашен завършек, е на 11 май в местността Рани бунар. Дюстабанов е тежко ранен в дясната ръка. Въстаниците се пръснали в различни посоки... Дюстабанов остава в група от 8 човека, сред които Георги Бочаров и Христо Конкилев. Загубил много кръв, войводата изпада в треска. Гладни и изтощени, въстаниците се промъкнали към Габрово с цел да се укрият в приятели и да окажат първа помощ на Дюстабанов. Дюстабанов бил забелязан в Бойновци и предаден на властите от местни чорбаджии. На 18 май е откаран в Габрово, а после в Търново. За съдебния процес от Цариград бил изпратен Али Шефик бей и била създадена комисия. Пред съда Дюстабанов се държал мъжки, достойно като истински патриот. От обвиняем станал обвинител. Обесили го на 15 юни 1876 г. в Търново. Събрал смелост, със завидно самообладание раздал на присъстващите парите, които били в него, и сам се качил на бесилката с думите: "Бесилката за мен не е позорна".