Бузлуджа 2011
Анкета ДУМА
/ брой: 174
Иван Кънев, председател на ОбС на БСП-Раднево и кандидат за кмет:
За пръв път се качих на Бузлуджа доста години преди да започне изграждането на мемориала. След това съм идвал с приятели, с комсомолци, с млади партийни членове, на които тук в тържествена обстановка им се връчваха партийните билети. За жалост сред тях се намериха и такива, които по-късно забравиха идеала, в който са се клели, и преминаха на други "политически писти". Речем ли да се огледаме, и в сегашния управляващ ГЕРБ ще намерим такива "превъртели се".За себе си мога да кажа с удоволетворение, че успях да "предам зваздата" и на двете си дъщери, които са членове на БСП и днес са тук, на Историческа поляна. Смея да се надявам, че те на свой ред също успяват да предадат нататък вярата, че Светът може да бъде по-човечен.
Красимира Колева, кондуктор на автобус от Плевен:
Идвам на този връх за пръв път, но със сигурност няма да е за последно. Успях да видя какво се е случило с паметника, и да си кажа - стана ми страшно. Защото не е нормално да изоставиш труда на предците си, да го захвърлиш в мръсотията, да го окрадеш. Много ми се иска моите деца, които са убедени социалисти, един ден да върнат мемориала към предишното му великолепие.
Светлана Петрова от Кърджали:
От десет години идвам на тази поляна, макар да не членувам в БСП. Правя го, защото е наистина невероятно преживяването да видиш десетки хиляди съмишленици. Хора, за които лявото не е лоша дума, а начин на мислене, на съпричастност към ближния. Радвам се, че снощи, когато след 20 години тъмнина отново е пламнала в червено петолъчката на върха, тук е имало стотици млади момчета и момичета. Ще ми се да вярвам, че те на свой ред ще предадат пламъците на още много пъти по толкова техни връстници.
Николай Минчев, охранител от Ловеч:
Бях тук през лятото на 1981-а, на откриването на Дома, беше страхотно, пред очите ми е всичко от онзи ден. Тъжна е гледката сега, похабен е трудът на хората, мога да изпитвам единствено омерзение, че се намериха българи, за които свършеното тук е обезценено и ненужно. Не бях тук снощи, когато са запалили прожекторите, но заранта през прозореца на автобуса търсех с поглед през мъглата огънчето. Зърнах го през облаците. На младите, дето го направиха това - много здраве и лично щастие. И да има за всички работа.
Юлия Стрешкова, пенсионерка от Плевен:
Никога не съм била член на партия, но винаги съм симпатизирала на идеите, дето са накарали Димитър Благоев да създаде тук социалистическа партия. Май за десети път идвам тук и все очаквах един ден звездата горе да светне. Е, дочаках я и съм искрено щастлива. Колкото до въпроса на кого бих предала звездичка - на младите, разбира се. В тях е бъдещето. Виж, на премиера Бойко Борисов - не бих предала нищо друго, освен едно пожелание - по-скоро да се маха!
Иван Иванов, социален работник от град Дулово, Силистренско:
Не зная дали работата ми на социален работник е свързана по някакъв начин с членството в БСП, но при всички случаи социалното начало е водещо. Опитвам се да помагам на хора с проблеми, а това не може да стане, ако ти самият не усещаш подкрепата от останалите. Тук, на Историческа поляна на Бузлуджа, тази подкрепа е особено осезаема. Имаш съмишленици до рамото си, ставаш по-силен, по-лесно ти е да преодоляваш стръмнината, неправдата. Запалената звездичка горе, на паметника, е символ. Трябва да направим така, че той да не загасва.