Ще те помним, ама си тръгвай!
/ брой: 281
Тези дни много се заговори за Тодор Живков. И то без някаква годишнина от живота на първия партиен и държавен ръководител, както го зовяха някога всички. Даже имаше подозрение, че е нарочно, за да ядосат Иван Костов и той да изреве кански в Европа, ама не се доказа. Естествено, пръв отвори думата сегашния първи партиен и държавен ръководител Бойко Борисов. Ред му беше пък и му се падаше, защото някога той именно бранеше Живков от народната неприязън или обич, така и не се разбра. Но, нейсе... Та Бойко Борисов храбро се окашля и рече, че не му харесвало дето го сравнявали с Тодор Живков, защото били несъизмерими. Което си е напълно вярно, да си признаем. И Бойко казва, че една стотна от това, което е построил Тодор Живков за България, да постигне пак е добро. Което е напълно невярно. Защото това, което днес продължават да грабят разни кръвожадни умове, не е строено от Тодор Живков, а от българския народ. Вярно, че с неговите ловки политически ходове, особено в отношенията със СССР, икономиката ни успя да постигне много, но заслугата беше на милионите селяни, работници, инженери, учени, икономисти и ръководители на различни нива. Потенциал, който беше разбит съзнателно през тези 20 години преход.
На Борисов очевидно му се иска носталгията по онова време да го обгърне като защитен шлейф. Защото нали и той строи. Магистрали. Вярно с чужди пари и с чужди фирми, че даже и с чужди работници, ама какво от това. Важното е да се сбъдне мечтата му, която той онзи ден най-сетне изрекъл в Стара Загора.
А тя е: българите да го помнят след 50 години.
При всички случаи след 50 години българите ще помнят Бойко Борисов. Даже си го представяме така: ще има футболни отбори на неговото име, вероятно и други спортове няма да го подминат. Пионерчета ще се кълнат пред портрета му, а скаутски организации, наричани "бойковисти", ще поддържат с доброволен труд изградените лично от него магистрали. По градове и села единствената партия ще бъде ГЕРБ, а партийните секретари, наричани с любов от народа "гербери", ще следят за реда в квартала, учреждението или бригадата в Горна баня, която ще бъде единственото военно поделение, чиито задължения ще бъдат да дава почетен караул пред мавзолея на Борисов. Телевизиите ще се скъсват да пускат документални и художествени филми за живота на първия държавен и партиен ръководител. Младежите ще татуират лика му скромен навсякъде по кожата си и ще купуват томовете му изказвания по телевизията. Българската академия на науките ще има ново име - Бойко Борисова академия на науките. Въобще... романтика!
Само дето сме се нагледали на такава романтика. Нагледахме се и на министри, депутати, финансисти, политици и прочие мафиоти, че още се чудим как ни приеха в Европейския съюз. Там също се чудят как са ни приели, ама това е положението. Въобще както е тръгнала работата, а тя никак не е тръгнала, даже назад се връща, в скоро време министър-председателят ще трябва да емигрира. И като един истински хъш - в Румъния! Има да седи на брега на тихата бяла Дунава, да хвърля камъчета във водата и да отправя едни нецензурни думи (които от благоприличие тук аз няма да спомена!) по адрес на Симеон Дянков, Цветан Цветанов, алчните депутати, дето за един часовник и бюджета няма да приемат, и шибания народ дето му се падна... Ама на - късмет!
Такъв е късметът на всеки държавник, който не се е опирал на народа си. Защо, когато искат да им гласуваме доверие, политиците ходят в едни костюми и други автомобили, а когато вече "са облечени в народното доверие", наричат същия този народ "електорат" и чакат да им подарят телефони за по шест бона? Това е голямата питанка и който е намерил отговора, е открил и бъдещето си в политиката. Независимо какъв е този отговор. Затова има "леви", затова има и "десни". По същата причина обаче сред всички групи има и "маскари", както сърдечно се изразява бай Ганьо.
Май съм го казвал на тези страници: Следват те, следват те, че като те погнат... И то по същите тези магистрали, дето всеки ден им ги строиш. Затова, уважаеми г-н Борисов, давай магистрала към Румъния, че нищо не се знае!
Такива работи...