Раздори и власт
/ брой: 281
Раздорите между дребните коалиционни партньори на правителството на ГЕРБ са най-добрият коледен подарък за Бойко Борисов. Вървим бавно към средата на мандата на кабинета му, а малките партийки вътре отвличат вниманието, хванати за гушите в смъртоносна битка за властовия кокал.
Делят се министерства и се "обезкостяват" доскорошни партийни другари. Щенията за оставки се множат, няма нужда дори опозицията да им ги иска. Като се започне от просветния министър Тодор Танев, мине се през "протестърския" му колега Христо Иванов и се стигне до Ненчев, Кунева, Лукарски, Москов... Редицата на онези, чиито глави се искат заради вътрешните партийни боричкания, е дълга и ще става още по-дълга. Кулоарите на парламента и медийното пространство са засипани от компромати от най-разнообразен вид и род. Коментарите са повече от излишни. Искат оставката на Тодор Танев, за да не си отиде Христо Иванов. Мераците за креслото му набъбват. Христо Иванов пък трябва да си отиде, за да не си отиде Кунева и за да дойде време за Даниел Вълчев. Вътрешноуправленските интриги се движат в тази драматична логика. И всички дребни лидери вкупом обясняват, че уж никой никакви оставки не иска, но продължават подмолно да наливат вода в тази мелница.
А какво се случва в същото време в ГЕРБ? Там цари оживление, защото им е весело от случващото се. Докато всеки от дребните им партньори громи на едри порции другите "дребосъци" от управляващата коалиция, в ГЕРБ никой не иска ничия оставка. Никой не забелязва как се пробутват пагубни закони - за училището, за висшето образование, бюджетът на НЗОК, ДОО, бъдещите държавни кредити минават без почти никаква дискусия, като се изключи опозицията. Парламентарното мнозинство гледа в магнетичната точка, наречена министерски кресла, и е на път да подлуди целокупното българско общество, което ще плаща бъдещите им милиардни дългове и ще продължава да живее под критичния минимум до края на дните си.
В същото време извън опозицията в парламента никой не притеснява министрите от ГЕРБ, които правят свръхразходи и оформят свръхдефицити, водещи до нови кредити от частни швейцарски банки, осигурени от надлежно известен списък от посредници. Борисов е целият в бяло и гледа с радост битката на дребните феодални придатъци в управляващата коалиция. Удобна му е. И му е все едно дали Валери Симеонов от Патриотичния фронт му е сърдит, Кунева - недоволна, реформаторите - неудовлетворени, а АБВ - пренебрегнати. Пък и за тях добре - не ги отсвирва.
Целият този водевил бетонира властта на Борисов. За народа има достатъчно зрелища - от сексуалните ориентации на неговия политически елит до дребните властови амбиции на почти неизвестни партийци. В същото време няма кой да попита Борисов как може българинът да живее толкова лошо. Въпрос, на който обаче ще му се наложи да отговаря, ако не днес, то най-късно до две години.