Промяна, но не съвсем
/ брой: 61
Деси ВЕЛЕВА
Доста време почакахме, докато стане ясно, че има належаща нужда от промяна в учебните програми, залегнали в учебниците. Немалко трая и периодът, в който чиновниците препитваха участниците в образователната система какво точно искат да се измени в тях. Още месеци бяха нужни за анализ и трансформиране на нормативните документи с новостите. И така, до вчерашния ден, в който Министерството на образованието и науката обяви краят на дискусията и началото на новото очакване на официалното публикуване на поправките. После ще дойде ред на обществено обсъждане и така до новата власт, която евентуално ще влезе на "Дондуков" и ще постави поредния нов старт.
Сега все пак сме в очакване дали в предлаганите текстове ще има истински промени, на които разчитаха много родители, учители, общественици. Както се казва - ха, дано, ама надали. Поне така стана ясно от думите на образователния министър Сашо Пенов, че в крайна сметка по много предмети изобщо няма да се правят промени и конкретно по "История и цивилизации".
Какво тогава изобщо ще променят от МОН? Ако не се добавят или отпаднат съществени моменти от историята и българската литература, за какви новости можем да говорим. Администрацията очевидно се е вторачила в това дали да се учи за компас в трети клас или да остане за пети. Или дали терминът "Метрум" да се премести в по-горна степен на обучение. Акцентира се на несъществени замени, на формална дейност, която ще доведе само до фиктивна реформа.
БСП отдавна настоява за връщане на отпаднали български автори от учебниците по литература, както и за действия срещу изкривяването на информацията по история. Очевидно и този път социалистите останаха нечути, а всички ще станем свидетели на поредните палиативни мерки, които няма да оздравят болната система.