Пътешествия
Приписки от едно тържище
До Лайпциг по време на световноизвестния панаир на книгата
/ брой: 86
Моята книга "Яловата вдовица" ме заведе на Панаира на книгата в Лайпциг. За мен е чест. На това голямо, световноизвестно тържище на книги беше изложен и моят роман на немски език. Любознателната публика можеше да го разлисти, да си купи, да получи автограф, да ме попита кое-що. Да приседне и послуша откъси от немското му издание в прочита на актьор на една от сцените. Пък аз да седя и да тръпна... Ще разберат ли немскоезичните, аджеба, какво искам да им кажа. Не, просто да им разкажа една балканска история, случила се в родното ми поднебие. Някакъв кураж ми идва от заглавието на една публикация: "Бойка Асиова дава лице на загадъчните Балкани".
И тазгодишното издание на това сериозно събитие за книжната и медийна индустрия имаше богата културна програма, дискусионни панели, както сега му казват, и четения. Точно в литературния фестивал "Лайпциг чете" бяха имената на Георги Господинов и моето. Между другото, и двамата сме автори на "Жанет 45". Господинов се включи и в специалната "Балканска вечер", с участието на автори и музиканти от Сърбия, Словения, Хърватия, Румъния, Албания и Лихтенщайн. Що ли пък Лихтенщайн? Преведеният роман "Физика на тъгата" беше акцент в специална дискусия, организирана от програма Традуки.
България беше представена от общ национален щанд, организиран от Асоциация "Българска книга".
Панаирът в Лайпциг е на повече от 800 години и е един от най-големите в света до ден-днешен. Разпрострян е върху 270 000 кв. м. На входа плющи пъстра гора от знамена на държави от четирите посоки на света. Какво ли не се показва в огромните му халета. Пък самото изложение на книгата скоро ще закръгли 70 години. Германия още не се е вдигнала от пепелището на Втората световна война, а четенето е издигнато в държавна политика. И как си личи колко тя е обгрижвана, развивана, осмисляна и превърната в поведение на един цял народ.
В тези дни - от 12 до 16 март, Лайпциг сякаш целият се изнасяше към панаира.
На трамвайната спирка и навсякъде по улиците на града ме полази сравнение, което ме натъжи. У нас момичета, млади жени, даже невръстни деца, сякаш клонинги на фолкпевици в неограничен тираж. Раздърпани момчета, с паднали дъна на панталоните, демонстрират... скука. Направили себе си с едничката цел да обърнат внимание на противоположния пол. Като на един безкраен търг.
Германците обути и облечени удобно, практично, скромно. Не самоцелно, но... вървят и знаят къде и защо. С едно изначално самочувствие на осъзнати личности.
Освен за обмен на информация, делови контакти и срещи, всеки март градът се превръща в гореща точка за автори, издатели, читатели и журналисти. Май всяка година хроникьорите пишат: интересът тази година бе по-силен от всякога.
И забавления... Ресторанти и клубове пълни, гъмжащи и кипящи. Но така и не можахме да се покефим в най-прочутата кръчма в световната литература - "Ауербахс Келер". Стенописите на тази кръчма са вдъхновили Гьоте за написването на "Фауст". Тук геният е произнесъл и една от прочутите си фрази: "Хваля те, мой Лайпциг, за това, че си като един малък Париж, който обучава своите граждани."
Като погледахме жално над летящата ниска двукрила врата, рекохме си - язък, и тръгнахме по вечерните улици! Трябваше да се задоволим с "Картофен хаус". Картофен, картофен, ама много вкусно и настроение с висок градус.
Върхът на ресторантите е в събота, в неделя леко притихват, в понеделник е работен ден
ЛАЙПЦИГ ИЛИ ЛЮБИМАТА ЛИПИСКА
Лайпциг е горе-долу набор на България. Навъртял е 1300 години. Името на града идва от славянската дума Lipsk и в буквален превод звучи като "селището, където стоят липите", обяснява ми д-р Дитмар Ендлер. За наша чест, господинът е български възпитаник. Завършил е българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Тънък познавач на българската литература и голям поклонник на българската култура. Приятел. Завинаги ще запазя спомена от гостуването ми в Лайпциг преди година на Дружеството на българистите в Лайпциг, чийто създател и почетен председател днес е д-р Ендлер. Разбира се, и заради неговият прочит пред немските читатели на моя роман. Екземплярът, който тогава държеше в ръцете си, когато говореше за "Яловата вдовица" в Дома на Европа, беше впечатляващо работен. Видимо неведнъж прочетен. Та д-р Ендлер бе сред публиката на Панаира на книгата в Лайпциг. И ми стана топло на душата. Кураж ми дойде. Та като едно продължение на миналогодишния ни разговор за немско-българските връзки в литературата, големият приятел на България ми каза разни нещица. Знаем, че през наистина далечната 1846 г. в Лайпциг излиза първият наш вестник "Български орел". Неговият именит издател Иван Богоров, който по това време учи в местния университет, пише в заглавната част на първия брой: "Липиска. Той листъ ще излази два пъти в месецътъ."
Някога на българските гурбетчии и панаирджии и във възрожденските писмени свидетелства Лайпциг е бил известен като Липиска. Ще рече - градът на липите.
Пенчо Славейков пишел в някои от писмата си Липиска. В откъс от незавършен епилог към "Кървава песен" пишел: "Таз моя сетня песен аз започнах в чужбина, в гр. Липиска, в 1893, - за мене паметна година..."
Гео Милев надписвал някои от своите "Литературно-художествени писма от Германия" също с Липиска.
А пък Кирил Христов е уредил сънародниците си с "Марш на бългaрските студенти в Лайпциг". Ето една строфа, цитира ми д-р Ендлер:
"Древна Липиско засмяна,/ вечен огън в теб гори./ Ти чедата на Балкана/ с блясъка си озари!"
Това са само моменти от историята на този град, но от огромно значение за българската просвета. Сякаш за първи път осъзнах колко именити българи са получили образованието си в Лайпциг или са достигнали научна квалификация в този чаровен град и са завързали приятелства, оплодили по-сетне родната култура. А защо не и германската?
През вековете Лайпциг изпълнява функцията на търговско, икономическо, културно и политическо кръстовище. С този старинен град са свързани велики имена като Гьоте, Ерих Кестнер, Фридрих Ницше, Йохан Себастиан Бах....