Надявам се нещата да се подобрят

- Сани, радваш ли се, че победи Кубрат Пулев, макар и не на ринга?
- Няма как да не се радвам, това е изключителна чест за мен. Искам да благодаря на всички журналисти, които дадоха гласа си за мен.
- Този сезон спечели сребърни и бронзови медали. До края на годината остават само два старта. Имаш ли сили за злато?
- Ще направя всичко, за да се възстановя, защото известно време бях контузена и нямах възможност да тренирам. След това ще тренирам усилено, за да възвърна част от формата си и да запиша добри резултати в края на сезона. Целта ми е добро представяне за голямата Световна купа и второ място в крайното класиране на финалите.
- Това постижимо ли е?
- Разбира се. Всичко зависи от моментното състояние. Надявам се да карам добре и да не допускам глупави грешки, както се случи на последното ми състезание в Канада.
- Познаваш ли трасетата, на които ще караш?
- Те са различни на всяко състезание, така че няма нищо познато. Това обаче важи за всички.
- Мина година от злополучната Олимпиада във Ванкувър, където падна лошо и не успя да се класираш. Възстанови ли се психически?
- Добрата новина е, че физически съм напълно възстановена, мисля, че и психически. Шампионите играят, докато получат това, което искат. Гледам само напред - към първите места. Дай, Боже, да имам късмет и да постигна целите си.
- На какво те научиха тези премеждия?
- Направиха ме по-силна психически.
- Тези травми стечение на обстоятелствата ли са, или лоша тенденция?
- Трасетата, на които караме, са изключително трудни. Травмите са част от нашия спорт. Добре е да се опазиш от тях, но понякога не успяваш.
- Планира се стартовете в твоята любима дисциплина - бордъркрос, да се променят. В гонките ще стартирате по 6, а не както досега по 4 състезателки. Това не означава ли повече контузии?
- Ще стане по-интересно, но се надявам трасетата да се променят, така че нашето ниво на състезателна активност да се вдигне и да няма сериозни падания, от които идват и тежките контузии. За всички предизвикателството ще е голямо.
- Световното първенство в Ла Молина, Испания, беше ли разочарование за теб?
- Да, паднах много лошо след глупава грешка. Движех се втора в серията си, но всичко се случи бързо и не осъзнах какво стана. За няколко дни лицето ми направо го нямаше. Получих комоцио, което впоследствие ми създаваше проблеми при карането. Сега мисля, че съм по-добре, защото вече минаха 20 дни, но за съжаление травмите на главата са едни от най-опасните.
- Твоето представяне не е изненада за никой, но и в другите зимни спортове имаше впечатляващи класирания, които никой не очакваше - в ски скоковете, алпийските ски, биатлона. Как си го обясняваш?
- Всички се представиха чудесно. Искам да ги поздравя, защото много се радваме на техните успехи. Това не е някакъв бум, тези момчета са посветили живота си на спортовете, с които се занимават, и са положили неимоверни усилия, за да стигнат там, където са в момента. Журналистите  чуват за техните успехи сега, но аз ги познавам от деца и знам колко труд са положили. Заслужават тези успехи, а и още по-сериозни.
- Имаш ли предложения от други държави и би ли сменила трикольора?
- Не искам да коментирам. Продължавам да се надявам, че нещата в България ще се променят към по-добро. За мен е изключителна чест, че съм българка и че мога да се състезавам със силни нации като Канада и Щатите и да ги побеждавам.
- Последните години работеше само с баща си, което за световния спорт е немислимо...
- Слава Богу, т.г. благодарение на добрия мениджмънт на федерацията по ски имаме бюджет, макар и малък, и можем да си позволим физиотерапевт. Той работи и с друг отбор, и е австралиец. Помага ни и един треньор от Австралия. Резултатите са налице.