Михаела Грабева: Библиотеките вече не са мрачни и не миришат на прах

Михаела Грабева е на 28 години и е от Сливен. Завършила е "Библиотекознание и библиография", а след това и магистратура "Медийна информация и реклама" в УниБИТ. Прекъсва втората си магистратура "Политически мениджмънт" в СУ заради отпуск по майчинство. Семейна е и има дете на седем месеца. Интересите й са в областта на политиката и фотографията.

"Въпреки неограничените възможности, които предлага интернет при търсенето на информация, знанията, които дава книгата, си остават безценни"

"Единственият начин библиотеките да не се превърнат в архив, е системно адекватно финансиране"

- Михаела, ти работиш в библиотека, според теб днес тя приема ли се от българите като източник на знания или все по-често е забравена? Замира ли тя и може ли да се възроди?
- През последните няколко години библиотеките претърпяха пълна промяна. Вече не са онова полумрачно място, което мирише на праха от стари книги, а единственото, което се чува, е почукването на пишещи машини. Книгите се "сблъскаха" с компютрите и библиотеките придобиха съвсем нов облик, който е привлекателен за хората от всички възрасти. Въпреки неограничените възможности, които предлага интернет при търсенето на информация, знанията, които дава книгата, си остават безценни. Тази тема винаги ме подсеща за един мой преподавател - доц. Петър Парижков, лека му пръст, с който в първи курс разисквахме въпроса дали "Това ще убие онова. Книгата ще убие сградата!" Виктор Юго слага тази знаменита фраза в устата на Клод Фроло, архидякон от катедралата "Нотр Дам дьо Пари". Е, ние, разбира се, разглеждахме въпроса в съвременния му аспект, а именно дали компютърът ще убие книгите, библиотеките.
- Какъв е отговорът ти на този въпрос?
- За всеки източник на знания има място под слънцето. Така че докато има хора, ще има и библиотеки. За съжаление културата, особено библиотеките и читалищата, са системно пренебрегвани от държавата. Финансирането е намалено многократно, което се отразява на пълнотата на библиотечните фондове. Читателите търсят актуални заглавия, а набавянето им е много трудно, в някои случаи - невъзможно, или се случва след месеци, когато вече заглавията не са толкова актуални. Единственият начин библиотеките да не се превърнат в архив, е системно адекватно финансиране. Само така библиотеките имат шанс да си върнат загубените през последните години читатели и да станат по-атрактивни за младите хора.
- Ти си млада майка, може ли библиотеката да се превърне в притегателен център особено за малките деца - като място за събиране, за четене, за удоволствие? Как може да се покаже на децата, че тя е място за забавление и че в нея не се ходи по задължение? 
- Библиотеката, в която работя аз, се занимава активно с деца в предучилищна и училищна възраст. Провеждаме много мероприятия съвместно и с училищата в Сливен. Също така сме организатори на Националния фестивал на детската книга, който тази година се проведе за 15-и пореден път. Ето, например, през лятото традиционно се провежда и лятна занималня, където децата всеки ден се запознават с различни образователни теми - Космоса, динозаврите, човешкото тяло и т.н., под формата на интерактивни занимания. Смятам, че това е верният път за привличане на интереса на децата към книгите и четенето. Може да се каже, че сливенската библиотека е пример за това как трябва да се работи с децата.
- Какво липсва днес в българските библиотеки?
- Най-вече - финансиране. Всичко хубаво става с пари. Не може да очакваме чудеса, без държавата да вложи нещо в тази институция. Също така е нужно адекватно заплащане на труда на библиотекарите, защото малко известен факт е, че сега средната заплата на библиотекар с висше образование е наполовина на средната работна заплата за страната. Малко хора намират смисъл да учат за професия, която им осигурява единствено духовна храна.
- В момента не работиш, тъй като си в отпуск по майчинство. Какво ти липсва най-много в новото всекидневие?
- Най-много ми липсва сънят. Шегата настрана, но на мен още ми е трудно да се настроя според режима на ранобудната си дъщеря. Най-много обаче ми липсва разнообразието в програмата за деня. Често си търся сама странични занимания, различни от бебешките теми. В интерес на истината, избягвам седянките на майките с колички из парковете. Не обичам да си губя времето в празни приказки, обсъждайки градските клюки или тоалетите на холивудските звезди. Затова пък се срещам с много хора, с които намирам общи интереси в други области и дъщеря ми израства като много социално дете.
- С какви проблеми се сблъскваш като майка?
- Проблемите са основно от финансово естество, както при повечето млади семейства в провинцията. Знаете, тук безработицата е висока, а заплатите са под средните за страната. За радост, и двамата с мъжа ми работим, но парите, които получаваме, трудно стигат за безпроблемно отглеждане на дете. Да са живи и здрави родителите ни - макар и пенсионери, ни помагат много.
- Трудно или лесно се отглежда в момента дете у нас?
- Както казах - трудно е единствено от финансова гледна точка. За второ дете много се замислям дали и кога. На този етап, колкото и да ни се иска да имаме още едно дете, не можем да си го позволим чисто финансово. Стана така, че да имаш деца вече е лукс. Говоря за нормално отглеждане на децата, без да ги лишаваш от елементарни неща.
- Какво трябва да се промени, за да решат повече българи да имат деца?
- Трябва държавата да предприеме адекватни мерки в борбата с младежката безработица. Знаете, че по официални данни тя е около 40%. В малките градове е даже още по-висока. Също така е нужна сериозна социална политика за стимулиране на раждаемостта сред българското население. Зная, че предстои увеличение на детските надбавки, но все пак ще дам пример с тях. С 35 лева може да се купи един пакет памперси и една кутия адаптирано мляко. И това е за новородено бебе, а нуждите на детето нарастват с възрастта му. Смятам, че могат да бъдат въведени и различни облекчения и стимули, примерно според образователния ценз на родителите. Което от своя страна би стимулирало и някои проблемни социални групи да се стремят към образователен ценз. Много неща могат да се предприемат в тази насока, стига хората, от които зависи това, да имат желание. 


Снимки Личен архив