Мечтатели
/ брой: 156
Не знам дали съм го разказвал този случай, но през 50-те години на миналия век в любимия ми градец К. имало един ръководител с размах и мечти. Един ден му хрумнало да построи комплекс за отглеждане на свине. Разбира се, хрумката била с познатия размах. Комплексът трябвало да отглежда половин милион прасета. И когато започнали да го убеждават, че това е невъзможно по ред причини, свързани с отглеждането на този огромен брой прасета - изхранване, отходни канализации и прочие нужди, той огорчено въздъхнал: "Не можете да мечтаете, другари!"
Откакто ни връхлетя демокрацията, мечтите нещо се загубиха. Е, в интерес на истината, в първите дни всички очаквахме, че като падне Тодор Живков, нещата изведнъж ще се подредят. Познатият от списания лъскав западен капитализъм изведнъж ще нахлуе по нашите улици, ще ги освети и асфалтира, по витрините ще блеснат модерни касетофони и хладилници (щото за компютри още не се чуваше!), а портокали щяло да има всеки ден. Очевидно нисък ни е бил хоризонтът и затова днес тези мечти ни се струват ниски. Ниският хоризонт, тогава прихлупен от партийни идеологеми, ни попречи да прозрем какво точно се случва, и докато си правехме войни между "сини" и "червени", хора с размах прехвърлиха държавната собственост в частни ръце на принципа "Кой както може и колкото иска". Това продължи цели двадесет години.
Сега дойде времето на "мечтателите". Ето как...
На поредното заседание на Министерския съвет, където е сцената за соловите изпълнения на Бойко Борисов, бурно аплодирани от министрите, премиерът погледнал благосклонно присъстващите и се размечтал. Помахал към министрите с пръст и рекъл, като казал: "Тройната коалиция само се навиваше за онези три милиарда бюджетен излишък, ама те останаха непочувствани от народа. Виж, Царят, Негово Величество искам да кажа, поне строеше чешмички. Но АЗ, АЗ да ви кажа, ако имах тези пари, щях да асфалтирам и лунната пътека."
След което всички затаили дъх в очакване всемогъщият премиер-министър с едната си всемогъща ръка да помете от правителствената маса всички чаши с кафе и панички с понички, а сетне да извади плановете за асфалтирането на лунната пътека. Цецо Цветанов първи се размечтал, как, сгащени от народната полиция, бандитите избират единствения път, пътя по лунната пътека, и хукват по нея накъдето им видят очите. Обаче ние НЕ, рекъл си Цецо и видял зад премрежените си очи как полицията ги чака със заредени пищови тъкмо на средата на асфалтираната пътека. А бандите гледат: от ляво море, от дясно пак море, а отпред справедливост и ред. Като си рекъл "справедливост и ред", Цветанов се отърсил от видението и си записал в тефтерчето да провери тези дни онзи там... откъде ги има онези пликове и защо ги показва по телевизора.
Дянков пък, и той се размечтал зад очилата. Път, рекъл си, а на пътя... митница. А от митницата - приходи! И си отбелязал в тефтерчето да поиска да уволнят ген. Ваньо Танов, щото... аман вече! Здравният пък министър веднага си представил асфалтираната лунна пътека, която води пациентите до братска Турция, където те се лекуват с пари от българската здравна каса и всичко е ОК. Онзи, външният министър, дето все му забравям името, той пък си мислел за сватбата, дето я стяга за лятос, и като го сръгали, казал: Да! Това - щото същото "Да!" (с апломб, примесен с мажоретен патос) всяка вечер го репетирали у тях. Министърът на просветата си отбелязал в министерското тефтерче, че "асфалт на лунната пътека" е мощен литературен образ и ще го предложи като тема в изпита по български език и литература тази година. "Така може и да разберем кои от абитурентите ще гласуват за ГЕРБ есенес!" - намигнал си вътрешно той, поел дълбоко въздух и погледнал към премиер-министъра.
Последният още мечтаел. Гледал към ниския хоризонт на мечтите си и вече се виждал като световен лидер на лунните пътеки. Пътека след пътека ще асфалтира той и така хората ще могат да обикалят Земята пеш. Първо пеш по Земята, сетне и по Луната, щото колко му е да асфалтират лунната пътека и до Луната. Там може и да направи едно мачле. Е, как с кой, с някой... То той всички ги е бил, трябва да види има ли на Луната някой, въздъхнал премиер-министърът и отново впил блажен поглед в ниския хоризонт на мечтите си...
Такива работи!