Магьосник на думите

Като деца или като младежи често сме си задавали този наивен въпрос: "Кой е твоят любим поет?" Ами много са. Или поне няколко. Сега, когато възрастта е стоварила върху ни заедно с годините и много други тежести, мога спокойно и уверено да отговоря: Сергей Есенин! Може да се заблуждавам, но още момче се влюбих в поезията на този магьосник на думите... И пазя любовта си досега!
Учил съм и завърших в руската гимназия в София. И тогава, а и преди това бях чел много от руските поети. Голяма поезия има този народ. Не подценявам Пушкин и Лермонтов, нито другите техни колеги, които пишеха на великия им език, но едно име се заби в съзнанието ми - името на Сергей Есенин. Даже неотдавна случайно (в чудесния компютърен вестник на поета Георги Ангелов) видях мой опит да преведа на български цялата чудесна поема "Моят път". Тук проявих скромност - цялата поема е доста добре преведена... Тя започва така:
"Животът се избистря.
Със селска кръв в сърцето
от своя край аз пазя
спомени безброй.
Вий стихове,
спокойно разкажете
живота мой!"
Зачетох се в интернет и в написаното за този велик поет и констатирах, че са го превеждали и други: Иван Николов (ако се не лъжа, има цяла книга), Красимир Георгиев, Галина Иванова, Димитър Горсов, Мария Шандуркова, Огнян Антов. Сигурно има и още, защото е истинско щастие да превеждаш поет, когото много харесваш. А не е трудно да харесваш поезията на Есенин.
Сергей Александрович Есенин е роден на 3 октомври 1895 г. в с. Константиново (днес носещо названието Есенин), Рязанска губерния, и краткият му живот свършва на 28 декември 1925-а в Ленинград!
Вярно, че големите поети живеят кратко, но да прекратиш земното си съществуване едва трийсетгодишен е жестоко и непрежалимо! Прекъсването на един живот, на живота на един истински гений толкова рано е истинско престъпление.
Сергей Есенин започва творческия си път с книгите "Радуница" - 1916 г., и "Селски часослов" - 1918 г., в които се изявява като нежен лирик и майстор на стиха и езика. Особено силен е в обрисовката на дълбоко одухотворените пейзажи, той е познавач на родното слово и душевност. Стремежът му към всеобща хармония, към единство на хора, животни, растения, стихии и всичко в природата е основен принцип в художественото дело на поета.
Ще дам един пример. Това, че е на руски, не пречи никому ни най-малко. Само показва близостта на двата славянски народа:
"Но и тогда, когда по всей планете
пройдет вражда племен, исчезнет ложь и грусть,
я буду воспевать всем существом в поэте
шестую часть земли с названьем кратким Русь..."
Всичко разбрахте, нали? Такива са не само езиците ни, но и цялата душевност на двата братски народа, която някои сега се мъчат да не забелязват, да отрекат! Цитираният куплет показва не само поетичното майсторство на автора, но и обичта му към Русия.
Той започва да я възпява още съвсем малък. Дванайсетгодишен се премества в Москва и работи в една печатница. Петнайсетгодишен вече е в Петербург... Запознава се с Блок и други първенци на руската култура. И започва неговото издигане в средите на литературата. Може би е по-точно, по-правилно да се каже - главоломното му издигане.
Живял само трийсет години, Есенин успява да се ожени четири пъти: за Анна Изрядовна, за Зинаида Райх, за Айсидора Дънкан и за София Толстая (внучка на Лев Толстой).
Интересно е да се отбележи, че част от стиховете му са били забранени чак до 1966 г. Какво ли пък е имало в тях? Каквото и да е било, то едва ли е различно от целия му живот. Алкохолик, хулиган, женкар, велик в своята лирика, тънък познавач на руската душа, Есенин остава една от най-ярките и самобитни, но заедно с това драматични личности от началото на съветската ера...
Вместо да четете повече за него, по-добре вземете една от стихосбирките му и четете неговата поезия. Например:
"Жива ли си ти, старушке моя?
Аз съм също жив. Привет, привет!
На къщурката ти сред покоя
нека да струи мил залез блед!..."
Четете също "Персийските мотиви", "Шагане, ти моя Шагане!", "Изчезването на Русия", "Строфи" и много други!