Любомир Далчев - неспокойният дух

Тази година се навършват 120 години от рождението на изключителния български скулптор Любомир Далчев. По този повод Софийската градска художествена галерия представя две изложби: в залите си и във филиала - галерия "Васка Емануилова". Експозициите в различните пространства дават възможност за среща с различни аспекти от многообразното му творчество и могат да бъдат разгледани до 6 септември т.г., научи ДУМА от Маргарита Енева.

В залите на СГХГ чрез 40 произведения, представителни за стилистиката на двата периода в изкуството на Любомир Далчев, се разкрива развитието на авторския му почерк. Документалните филми, свързани с живота и творчеството на Далчев, както и създадените специално за изложбата видеоинсталации, свързани с конкретни паметници и декоративно-монументални произведения от различни десетилетия, ще обогатят историята за бележития скулптор. Разказ, труден за реконструиране по различни причини - творби в неизвестност, унищожени произведения и непубликувани скулптури.

В галерия "Васка Емануилова" експозицията "Продължение на разказа..." предлага среща с фотографии от ателието, нереализирани проекти, документални и архивни материали, непоказвани камерни произведения и рисунки. 

Между двете галерии и по средата на пътя - в пространството между църквата "Св. София" и Централния военен клуб, може да бъде посетена и единствената скулптурна галерия на открито в България, която съществува от 1974 г. Съставена е от произведения на Любомир Далчев, собственост на СГХГ. Негови творби са разположени и около Градската галерия, в Княжеската градина, градината до Художествената академия и на други места.

Годишнината ще бъде отбелязана и с издание, състоящо се от албум, биография и каталог на негови произведения. Това е първото систематизиране на огромното творчество на автора и второто монографично издание за него след публикуваната през 1942 г. студия. 

Изложбата се организира в партньорство с Държавната агенция "Архиви" и със съдействието на Националната галерия, Съюза на българските художници, Националната художествена академия, Къщата музей "Панчо Владигеров", Историческия музей в Панагюрище, Историческия музей в Севлиево, Художествената галерия в Казанлък, Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна, Художествената галерия в Стара Загора, Градската художествена галерия "Илия Бешков" в Плевен, Художествената галерия "Иван Фунев" във Враца и частни колекционери.

Изданието се реализира с подкрепата на Националния фонд "Култура". Куратори са Аделина Филева, Галина Декова, Красимир Илиев, сътрудници - Ивайло Аврамов, Огнян Христов и Диана Стоилова, дизайн на зали в СГХГ и видеоинсталации - Венелин Шурелов, дизайн на зали във "Васка Емануилова" и рекламни материали - Надежда Олег Ляхова, реставратори - Илинка Чергарова, Милан Михайлович, Светлана Христова.

Из биографията

Роден през 1902 г. в Солун, преминал през модерната школа на Рим и Париж и завършил живота си в САЩ през 2002 г., Любомир Далчев е космополитна фигура без аналог в българското изкуство. Творческото му присъствие прехвърля мост между две противоположни и несъвместими ситуации в българското изкуство - преди и след 1944 г. Започва развитието си през 30-те години на ХХ в. като живописец. През 40-те години със скулптурната декорация на Съдебната палата в София се налага като един от най-способните монументалисти. Вмествайки изразния език на реалистичната форма, здравия конструктивен строеж на фигурата и фината вътрешна воля на жеста и мимиката в мащаба на архитектурната композиция, той е предшественик на теорията за синтеза от 70-те години на ХХ в. След 1944 г. създава десетки паметници и е автор на мемориални комплекси (Пловдив, Перущица и др.). Произведения като "Самуиловите воини", "Блудният син", "Йов", "Маутхаузен" демонстрират умението му да изобрази конфликтите на съвременния човек в драмата на историческите процеси. В своето изкуство на крайно съпреживяване Далчев поставя началото на нова школа в българската скулптура, която процъфтява с първите изяви на неговите ученици -В. Минеков, Г. Малакчиев, Н. Терзиев, И. Нешев, А. Кафеджийски, К. Дамянов и много други. 

Художественото му наследство и влиянието върху цяло поколение от творци, забележителното отстояване на творческата дързост и автономност дават основание модерната българска скулптура в нейния генезис и развитие през ХХ в. да се обобщава като "Векът на Далчев".