Маймуната и ядреният реактор

В култовия филм "Апокалипсис сега" на Франсис Форд Копола един от героите през стиснати зъби произнасяше следната фраза: "Обичам мириса на напалм рано сутрин." Репликата стана легендарна и заживя собствен живот, свободна за интерпретации и много пародии.
В България днес спокойно можем да я променим на: "Обичам мириса на конституционна криза рано сутрин."
Защото страната влезе точно в такава криза, след като Румен Радев отказа да приеме състава на служебното правителство на Горица Кожарева, най-вече заради присъствието на Калин Стоянов като вътрешен министър.
Медиите на Пеевски истерясаха, а кортежът на мастития политик от анализатори и други лакеи буквално започна да се слюнчи от ярост. Защото отказът да се приеме служебния кабинет е директен удар по Пеевски и по неговите амбиции да управлява страната, удобно скрит в сенките.
Но яростта към Радев е карикатурна. Точно тази криза беше неизбежна и приличаше на цъкаща бомба, която рано или късно щеше да се случи.
Начинът, по който бе променена Конституцията, доведе до тази задънена улица.
Това, разбира се, трябваше да се очаква.
Градското дясно да променя основен закон - това е все едно да назначите маймуна за оператор на ядрен реактор.
С тъпите си юридически импровизации те не само дадоха цялата власт на Пеевски. Те блокираха и всяка възможност той да бъде заобиколен без криза.
Заради това в България трябва да се отнасяме към политиката като към криминален роман. Отдавна не слушам и отказвам да слушам патетични декларации срещу Пеевски и разтърсващи фейсбук есета с много удивителен и евроатлантически пламък.
Красивите думи не вършат никаква работа.
Когато стане дума за истинска битка с олигархията, точно градското дясно никакво го няма или по-точно казано - става неин най-верен съюзник. Добре че политиката просто не се изчерпва с тях. Иначе Пеевски щеше да е пълномащабен властелин на страната. Човекът, хакнал парламентарната демокрация с помощта на своите верни болонки от десницата.
България си дължи един истински опит за промяна на политическото и икономическото статукво. И точно заради това конституционната криза е горчивото лекарство за осъзнаването на целия драматичен проблем на държавата.
Опасявам се обаче, че не всички ще си вземат уроците от тази ситуация. Видях, че представителите на градското дясно като закалени теоретици на конспирацията видяха в сблъсъка на Радев с Кожарева някакъв театър. Други пък отплуваха към розовите небеса с твърдението, че промените в Конституцията работят. И двата варианта показват наличие на истински психиатричен проблем. Защото тези, които овластиха Пеевски, днес искат да избягат от отговорност. Изнасилвачите на Конституцията търсят начини да заличат следите от местопрестъплението.
Кризата със служебното правителство е полезна и за това. Тези тъпи промени трябва моментално да бъдат премахнати. Проблемът на България никога не е бил в Конституцията. Той основно се намира в псевдоборците с корупцията, тайните лакеи на олигархията и евроатлантическите папагали, които никога, ама никога, не са предложили свястно решение на проблем.
Може би е добре преди следващите избори всички да си спомним на кого дължим тази прелест.