Голямото чиновническо преселение

Омразата към чиновника не е от днес. Тя сигурно съществува от времето на Римската империя и ще продължи и в бъдеще. Никой не обича чиновничеството, не само у нас, но навсякъде по света. Думите бюрокрация и администрация до такава степен са се слели, че никой не проявява съчувствие към една от най-реформираните професии в България през последните 22 години. Истината е, че нито една сфера не е така прочиствана, заплашвана, обругавана като професия, както тази армия от около 100 000 души. На тях де факто и по документи се крепи държавното устройство. Затова днес, когато министър Дянков заложи поредния си експеримент в "опитното стопанство" на българското чиновничество, май омразата към бюрокрацията попречи да се види ефектът от това поредно българско безумие.
В свой стил този служител на Световната банка се опитва с размах да вкара държавата в огромни разходи и да блокира работата на част от администрацията поне за около година. Бойко Борисов, от своя страна, е в некомпетентната позиция на вечно съгласяващ се, когато срещу него аргументите на Дянков са облечени в сложни думи като "мобилност", "достъпност", "редуциране на разходите", "стимулиране на заетост". Очевидно е, че Дянков е силният вицепремиер и може да си играе каквито иска игри, които премиерът Борисов не винаги разбира и е склонен да подкрепи сляпо, доверявайки се на уж компетентния си партиен другар.

Административна реформа и електронно правителство

Остава не повече от година до края на мандата на ГЕРБ в управлението и явно вицепремиерът Симеон Дянков не може да се справи с проекта за електронното правителство, за което обеща да работи от началото на кариерата си у нас. Вместо това той предложи да изпрати в Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново и Русе неопределен брой чиновници от различни министерства. Т.е. централната администрация  да се разпръсне из България. Подробност е явно фактът, че повечето ведомства и в момента имат своите териториални структури в областните центрове.
Първи "изгоряха" от подопечното му най-слабо звено - Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, а после съдбата им щяла да се последва и от лишеното от тежест ведомство на Мирослав Найденов. Цялото това безумие Дянков обедини в постулата, че ще създава нови работни места в други градове и ще търси на местно равнище административен капацитет.
В исторически план подобно действие е правено по време на земеделското управление на Александър Стамболийски, за което все още има спомени как се създавала изкуствена заетост, като едни работници копаели безцелни канали, а други след тях ги заривали. Дълги години това беше нарицателно описание на действието "кипи безсмислен труд".
Дянков сега иска да повтори опита на земеделците от това време. А може би като Херострат, младеж, запалил Храма на Артемида за слава, иска да остане с нещо в родната ни история, дори и да е най-безумното местене на чиновници. Логично обяснение няма.

Методология на безумието

Как си представят нещата, разказа простонародно самият премиер. Пилотният проект включва една група от около 50 чиновници, работещи в сферата на туризма, да бъдат извозвани с автобуси всекидневно от София към Пловдив и връщани обратно пет дни в седмицата. Първите месеци щяло да е така, докато те се установят в града под тепетата /явно принудително/. Обещанията на правителството са пионерски като времето на Тодор Живков. Първо тръгват за Пловдив, после за Благоевград, и така администрацията става достъпна за всички.
Какво се крие зад това, за което никой от правителството не говори? Първо, за това  начинание ще са необходими много пари, каквито кабинетът и бюджетът на България  няма. Вторият аспект е свързан с работното време на въпросното чиновничество, което, за да пристигне навреме в 9 часа на работа в Пловдив, ще трябва да тръгва от София поне в 6 сутринта, а ще се прибира вкъщи най-рано към 10 вечерта . Въпросът е дали принудителното пътуване ще се заплаща като работно време. Третият аспект, за който Дянков и Борисов явно не искат да споменават, е социалният аспект. Много от чиновниците ще живеят разделени от семействата си. От това ще произтекат огромен брой напускания и завеждане на искове срещу държавата заради принудителното изселване. Тук идва и чисто мутренската стилистика на принципа - на който не му харесва, да си ходи. Но и това ще струва пари на държавата от искове, каквито тя няма. Най-големият абсурд е, че Борисов и Дянков напосоки цитират брюкселския административен опит, без това да има нещо общо с реалността. Цялата полемика от тях се свежда до абсурдното твърдение, че такава била мобилността и в Европейската комисия. Твърдение, за което трябваше поне премиерът да попита някой друг, а не Дянков, защото бидейки кадър на Световната банка, той трудно познава европейската административна практика.

Каква е реалността в Европа

Цялата централна администрация на Европейския съюз е събрана в Брюксел и близкия Люксембург. И е достатъчно Борисов да поговори с някой от своите колеги, за да му го потвърди. В почти всички държави членки на ЕС има по една агенция на ЕС, с изключение на България и Румъния. Но говорим за второстепенни органи. 
Най-мразена е администрацията на Брюксел. Естествено, заради високите заплати, гъвкавото работно време, социалните придобивки, фактът, че дори и напуснал, европейският чиновник има право мястото му да бъде пазено до пенсионирането му, ако един ден реши да се върне обратно. Освен това практически европейският чиновник не може да бъде уволнен. Същото "бетонирано" положение обаче имат чиновниците в Англия, Франция, Германия... дори в дребната като България Белгия. Какво означава мобилност по европейски? Това не е да те местят от столицата към провинцията. Това означава преместване от едно работно място на друго - задължително или препоръчително, в рамките на администрацията, при запазването на статута и ранга на съответния служител. Така е в повечето големи държави в ЕС, така е и в Брюксел. Постоянната администрация на Еврокомисията, на Европарламента, на Англия, Франция и прочие не е бащиния на поредния шеф на ЕП, ЕК или премиер, президент на съответната държава. Чиновникът се назначава с конкурс /апропо и у нас стана така/, има право на синдикални искания и действия, социални добавки и какво ли още не. Тази статистика Дянков забравя да преведе на своя премиер и е странно, че около него има достатъчно грамотни министри, които не е ясно защо не го правят. Но явно страхът от чиновника на Световната банка е по-голям от истината.
В ЕК има няколко синдиката на чиновниците, които тази зима дори поискаха от Жозе Барозу да се намеси с цел укрепване имиджа им заради изключително лошата представа на обществото за тях. Същите тези синдикати на чиновниците следят за спазването на техните права в Брюксел.

Българският опит в администрацията

Българското чиновничество е подложено от 22 години на огромен както обществен, така и вътрешен политически натиск. Положението на родния чиновник може много лесно да се онагледи с един случай от миналата година. Тогава медии разпространиха информацията, че вицепремиерът Симеон Дянков е уволнил Иван Нейчев, председател на нововъзникнал синдикат на български чиновници. По дянковски всичко беше удавено в дребни заяждания към въпросния неизвестен главен експерт от Министерството на финансите, но един детайл не остана прикрит. Човекът беше уволнен чрез закриване на щатната му бройка, въпреки че през последните три години работа оценката му за справяне с възложените задачи е "много добра". Т.е. той се е справял с ежедневните си задължения много добре. Причината за крутата мярка беше, че оспорил правото на Дянков да отреже годишните отпуски на държавните служители и подал жалба в Комисията за защита от дискриминация. Аргументът на чиновника-синдикалист е, че практически секретарките имат право на повече дни отпуск от служители като него. Аргументация, която в европейския свят, непознат за Дянков и Борисов, веднага ги праща в съда заради нарушени права. За справка на българското гражданство, искове на еврочиновници срещу евроинституции не са изключение, защото в така наречения Запад съдът решава проблемите на хората, та били те и чиновници.
Българският администратор, за разлика от европейския, много лесно може да остане без работа и по желание на всяка нова власт може да загуби и служебното си положение, без значение колко години опит има и каква му е квалификацията. Изобщо всичко е в ръцете на капризната съдба, пардон, в ръцете и според морала на поредния управляващ.
Ако се напише многострадална история на българския народ, може да се включи в челните редици и печалната драма на българското чиновничество. Оплюто на принципа, че "всички са маскари". Защо има такъв наплив към тази професия? Ами защото само там няма как доходите на човек да са в сянката на сивата ни икономика. Само там човек честно може да получава заплата и легално да плаща данъци, да има регламентирана отпуска и предвидим живот, поне до избора на следващите управляващи. Предвидимият живот е лукс за България и нормална практика за нормалните държави в Европейския съюз.
Българският чиновник е толкова корумпиран, колкото българският журналист, лекар, учител, инженер... Всичко е в зависимост от морала на отделния индивид, това го прави добър или лош. Просто в администрацията всяко едно управление налага своя морал. Затова чиновничеството е кастрирано от смелост, съвестта му е скрита, то няма права, а само задължения. До следващия Дянков, до следващия Борисов или до следващия следващ, който добре печели за негова сметка.
Затова е най-добре Дянков да се захване най-сетне не с местене на администрациите като куфари, а да пусне това прословуто електронното правителство, от което ще има полза цялото ни общество. Най-малкото, защото ни убеждаваше, че то щяло да бъде мярка и при борбата срещу корупцията. Е, хайде, де!