09 Ноември 2024събота09:58 ч.

ВРЕМЕТО:

В събота вятърът ще се ориентира север-североизток и ще се усили. С него ще прониква по-студен въздух и максималните температури в по-голямата част от страната ще бъдат между 8° и 13°, в София - около 13°, на морския бряг – 10°- 11°, на места в Южна България - до 15°- 16°. Облачността ще се увеличава и в края на деня в североизточните райони ще завали дъжд. В събота вятърът ще се ориентира север-североизток и ще се усили. С него ще прониква по-студен въздух и максималните температури в по-голямата част от страната ще бъдат между 8° и 13°, в София - около 13°, на морския бряг – 10°- 11°, на места в Южна България - до 15°- 16°. Облачността ще се увеличава и в края на деня в североизточните райони ще завали дъжд.

Темата днес

Година на кухи обещания по инерция

Или как се прави социална политика без необходимите нови политики

/ брой: 246

автор:Аида Паникян

visibility 2652

Отминава една парадоксална, но и без осезаема промяна в политиките година за социалната политика.
Бюджетът за 2023 г. бе приет във втората половина на годината. Смяната на властта през юни с нищо не показа, че новото правителство и парламентарното мнозинство имат воля за промени.  
МТСП бе първото министерство, което започна работа с европари от новия програмен период 2021-2027 г. Но дали хората го усетиха?
При обсъжданията на бюджет 2023 КТ "Подкрепа" и КНСБ ясно показаха, че не са склонни да го подкрепят заради отсъствието на политика по доходите.
Като парадоксално може да се определи началото на тази година по отношение на възнагражденията и осигурителния доход: минималната заплата стана 780 лв., а най-ниската осигурителна ставка за самоосигуряващи се остана 710 лв. и ако те трябваше да наемат работник, трябваше да го осигуряват на 780 лв. Все пак от 1 август минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се и регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители стана 780 лв.
На 9 юни новият министър Иванка Шалапатова прие поста от Лазар Лазаров с думите: "Идвам с нови идеи за обновяване на някои от политиките с цел да модернизираме и да направим социалната политика, социалната подкрепа още по-ефективна за всички възрастови групи". Шалапатова бе зам.-министър на труда и социалната политика в служебния кабинет на Марин Райков през 2013 г.
За жалост, в края на годината е трудно да се похвалим с прогрес и по политиката по доходите, и в областта на здравословните и безопасни условия на труд, и овладяването на демографската криза, и на грижите за уязвимите групи. Нищо от това не зависи от работещите в системата, а само от политическата воля на управляващите.
Усилената реклама на служебното правителство за повишаване на пенсиите замря и бе надвикано с крещенето на редовния кабинет за същото това повишение, което всъщност не е повишение, а законна актуализация. И българските пенсии пак си останаха най-ниските в ЕС.
Токът за бита поскъпна, парното и водата - също и това

увеличи значително бедните

българи. А правителствата - и служебно, и редовно, с действията си демонстрираха нехайство към проблемите на уязвимите.  
Закъснелият бюджет за 2023 г. възпроизведе всичко в социалната сфера от предната година и социалните плащания си останаха на нивата от 2022 г. Плахо (за да няма прекалено остро недоволство сред хората) се запази негласната тенденция обезщетението за отглеждане на дете до 2 г. и за отглеждане на дете до 8 г. от бащата (осиновителя) да следват минималната заплата и, считано от 1 януари, стана 780 лв. Още тогава обаче привидното смирение на властта показваше, че занапред въпросните обезщетения ще следват не някаква политика, а хрумките на един или друг финансист.

Протести за по-високи заплати  
 
не липсваха и тази година: работещите в системата на Националния осигурителен институт за 30-процентно увеличение на заплатите, служителите на Агенцията за социално подпомагане настояха за увеличение на заплатите с 30%, работещи в АПИ искаха 20% ръст на възнагражденията... КНСБ предупреди, че по Коледа София може да остане без градски транспорт пак заради неадекватни заплати.

Държава и работници в битка за 10-те лева

Точно преди година в рамките на 24 часа БСП 17 пъти поиска народните представители да гласуват минималната заплата по изключение от 1 юли 2023 г. да стане 850 лв. Упорството на мнозинството обаче отхвърли предложението. Седем дни по-късно служебното правителство гордо обяви, че от 2023 г. минималната заплата ще бъде 780, вместо планираните 770 лв. Така с едни 10 лв. служебното правителство се окичи със значката "Увеличихме минималната заплата". И пак над половин милион българи влязоха в двадесет и третата година на новото хилядолетие отново като

работещи бедни

а България продължи да е европейската държава с най-ниска минимална заплата. Доколко това е европейско, отделен въпрос. Само че докато българинът чака 1 януари 2024 г. за минимална заплата 933 лв., румънецът от 1 октомври 2023 г. вече взема 1298 лв.
Например през септември нетната заплата за издръжка стигна 1427 лв., а се оказа, че 68% от работещите българи не я достигат.  
И дните на 2023 г. отминават, но не се виждат от новата власт разумни идеи за истинска подоходна политика, която повсеместно да доведе до нарастване на доходите, не само на минималната заплата.
Е, поне имаше зрънце разум в народното представителство да приеме предложението на БСП за автоматичен механизъм за нарастване на минималното възнаграждение. Законопроекта си

социалистите внесоха 42 пъти

от началото на поредното Народно събрание и на 43-ия бе приет механизъм с ясен критерий: минималните пари на работещите да са 50% от средната за страната заплата. Друг е въпросът, че мнозинството така извъртя предложението на БСП, та накрая вместо от 1 януари 2023 г. механизмът ще влезе в сила от 1 януари 2024 г. Но какво ли не прави ревността, а когато е партийна, страда народът.
Очевидна е и кризата в осигуряването. И очевидно от нея има два изхода: единият е увеличаване на осигуровките, което на настоящия етап е немислимо, а другият - ръст на доходите. Иначе надали дефицитът в НОИ би бил овладян в следващите 20-30 години.
Опитите за източване на фондовете на общественото осигуряване едва ли ще спрат, но и служителите на НОИ, въпреки ниските си заплати, всяка година пресичат стотици измами. А и краят на заплатите в плик не се вижда, щом няма ясна политика по доходите.  

Бедността

Очевидно бедността, както и демокрацията, не се свеждат до възможността или не да си купиш банани. Защото се оказва, че и след повече от 30 години демокрация, за мнозина българи бананите остават недостъпни. Колкото и да се твърдеше през 2023 г., че държавата прави всичко, за да бъдат повишени доходите на хората, статистиката сочи, около половината българите изпитват затруднения да покриват всекидневните си разходи.
Явно рекламираното от държавата нарастване на доходите не може да догони ръста на цените. Експертите пресметнаха, че у нас цените на стоките от малката потребителска кошница са много близо до германските, френските, испанските. Но не и доходите. Дори и инициативата "Достъпно за вас" не е честна към потребителите, защото немалко от продуктите, включени в нея са по-скъпи подобни, които са в промоция. Още седмица преди обявяване на инициативата, немалко храни "излязоха" от промоция и с по-високите цени бяха включени в инициативата. Така достъпното за управниците се оказа толкова недостъпно за хората, колкото беше и преди.
Още се "работи" за изясняване на понятието енергийна бедност, но и това не е изумувано.

Демонтиран паметник вместо коледни добавки

За пръв път от 9 години държавата обърна гръб на пенсионерите в навечерието на Коледа и Нова година. Коледни добавки - тцък! За сметка на това, на министрите им посиняха гърдите да се удрят в тях гордо и да обещават едни почти вечни 50 лв. едва ли не към всяка пенсия. Но умело премълчаха, че обещаното "увеличение" от 11% от 1 юли е задължително по закон и не е благотворителен жест ни на някое правителство, ни на някой финансов министър. Така че на практика догодина от 1 юли няма ръст на пенсиите, а законова актуализация по т.нар. швейцарско правило. Има само празни хвалби. И ей така, между другото, румънските държавни пенсии ще се повишат средно с 40% от септември 2024 г., а българите пак ще си останат най-бедните пенсионери в Европа.
В началото на декември хора с увреждания протестираха с искане за индексация на пенсиите за инвалидност на всеки 6 месеца, спрямо инфлацията.
Тъкмо тръгна недоволството срещу липсата на коледни добавки и ниските пенсии, и на бърза ръка управляващите отклониха вниманието на обществото със събарянето на паметника на Съветската армия. Не че беше зор точно сега да бъде демонтиран, но това беше "правилният" момент за умело "канализиране" на недоволството на хората.
В края на май тристранката отхвърли  предложенията на БСП за промени в КСО - пенсиите, отпуснати до 24 декември 2021 г. включително, да се преизчислят от 1 юли 2023 г. с коефициент 1,35 за всяка година осигурителен стаж и пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2000 г., включително, да се преизчислят от 1 юли, като индивидуалният коефициент се умножи по средномесечния осигурителен доход за 2021 г.
Омбудсманът дори предлага всички пенсии да се преизчисляват на базата на средния осигурителен доход за предходната година. Но...  
Ако в навечерието на Великден през 2022 г., когато абсолютно всички пенсионери имаха Великденска добавка, телевизиите бълваха гневни репортажи с оплакващи се възрастни как не могат да си купят агнешко с допълнителните 70 лв., то през 2023 г. имаше само кротки и кратки съобщения, че Великденска добавка ще има само за хората с най-ниски пенсии. Но не беше ясно дали човек с 505 лв. пенсия е по-богат от този с 504 лв.
От 1 юли пенсиите бяха актуализирани с 12% по т.нар. швейцарско правило (с процент, равен на сбора от 50% от нарастването на осигурителния доход и 50% от индекса на потребителските цени през предходната календарна година) и така минималната за осигурителен стаж и възраст от 467 стана 523 лв.  
Новото правителство в средата на годината дойде и с нови идеи. Сред тях бе обещанието до юни 2024 г. да бъде изготвен анализ на системата за задължителното пенсионно осигуряване, като бъдат идентифицирани проблемите в системата и се дадат предложения за подобряването й.  

Пазарът на труда

В 2023 г. страната навлезе с много ниска безработица. Но по-късно заетостта започна да се свива. Дори и през лятото. Бизнесът твърди, най-голямата пречка е недостигът на работна ръка. Но през октомври Шалапатова обяви, че близо 145 хил. млади хора у нас нито учат, нито работят и увери, че се търси адекватна заетост за тях и се работи и по плана с мерки за облекчаване на вноса на работници от чужбина. В същото време, точно през октомври, безработицата стигна 5,5% (при 4,3% през октомври 2022 г.) и на борсата са регистрирани 155 816. Елементарната аритметика сочи, че ако управниците си размърдат сивите мозъчни клетки, може да бъде задоволен недостигът на работна ръка, от който се оплакват работодателите.
Явно нещо в политиката на държавата по доходите не е доизкусурено. Нито по адекватното образование и обучение. Упорито не се приема и предложението на БСП доходите на работещите до 26 г. да не се облагат с данък. Очевидно управниците ни не са дорасли до по-дългосрочно или далновидно мислене или поне до максимата "Дай, за да получиш".

С близо 7% се увеличили трудовите злополуки

на работното място през деветте месеца на 2023 г. спрямо същия период на предходната година. Добрата новина е, че намаляват инцидентите по време на отиване или връщане от работа. Намалява и времето за възстановяване след злополука.
Въпреки строгостта на закона, инспекторите по труда продължават да установяват множество нарушения по осигуряване на здраве и безопасност при работа: например в морските курорти при 1440 проверки са установени 3578 нарушения!

Без трудов договор

работят все още немалко хора. Например проверката на инспекторите по труда установи в активния земеделски сезон 272 души, работещи без такъв документ. Други 158 случая на работа без трудов договор са установени по морските курорти, където са хванати и 44 души от трети държави, работили без разрешение. По курортите работодателите все още наемат непълнолетни без разрешение за работа от ГИТ.   

Децата

Те стават все по-малко у нас. Българчета продължават да се раждат, но не в България. А тези, които са в България не могат да се похвалят с онова, което се нарича държавна грижа за децата. Предизборно за демографската криза говорят всички политици, но спечелят ли изборите, забравят за демографската политика.
Благодарение на усилията на социалистите, в началото на 2023 г. народните представители гласуваха "за" учебниците от I до XII клас да станат безплатни. Но от учебната 2024/25 година. Така подрастващите ще имат що-годе равен достъп до образование. Освен това, влезе в сила друго предложение на БСП: и учениците от II, III и IV клас да получават еднократна помощ от 300 лв. в началото на учебната година.
В големите градове няма места в детските ясли и градините и децата трябва да си останат у дома или да посещават частни. В малките градове има места в ясли и забавачки, но няма работа за родителите и при мизерното обезщетение отглеждането на дете не е никак лесно. Но властта упорито отказва втората година от майчинството по закон да стане колкото е минималната заплата.
Данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания за 2023 г. останаха идентични с ползваните през 2022 г.
Иначе близо половин милион деца у нас живеят в нужда, а системата за закрила на детето в България остава реактивна. Поне според международни наблюдатели. Но властта продължава да си прави оглушки за безплатните лекарства за деца до 14 г.

Челен удар на морала с реалността

След 5 месеца и половина на поста зам.-министър на труда и социалната политика Десислава Стоянова го напусна, защото "когато "управлението на политиките" се заменя с "управление на нещата" бавно покваряваш стандартите, разконцентриран си, защото си обсебен от други интереси, сипеш фалшиви обещания и неистини, облечени в "кухи" фрази с манипулирана информация. Това заражда безплодна надежда за благосъстоянието на хората. Това не е ценностен морал, който дава тласък на обществото напред, а е тегоба, която слагаш към най-уязвимите групи на обществото".
Стоянова трябваше да ръководи едната от двете подгрупи, сформирани за транспонирането на Директивата за определяне на адекватни минимални заплати в ЕС.

Служители в АЯР на протест за по-високи заплати

автор:Дума

visibility 781

/ брой: 214

"Лукойл": Не продаваме рафинерията в Бургас

автор:Дума

visibility 748

/ брой: 214

25 нови влака от "Шкода" пристигат до 2026 г.

автор:Дума

visibility 591

/ брой: 214

Брюксел разследва "Виза" и "Мастъркард" за таксите

автор:Дума

visibility 722

/ брой: 214

Управляващата коалиция в Германия се разпадна

автор:Дума

visibility 745

/ брой: 214

Харис обеща помощ на Тръмп до инаугурацията

автор:Дума

visibility 762

/ брой: 214

В САЩ разработват план за мир в Украйна

автор:Дума

visibility 739

/ брой: 214

Накратко

автор:Дума

visibility 706

/ брой: 214

Пътят на разбитите надежди

автор:Александър Симов

visibility 651

/ брой: 214

Непредсказуемият Тръмп

visibility 657

/ брой: 214

БСП е микросвят, отражение на прехода

visibility 681

/ брой: 214

Агнето сито и вълкът цял

автор:Гарабед Минасян

visibility 704

/ брой: 214

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ