Галерия "Сариев" представя Мариела Гемишева
Изложбата "Любимият ми будоар" на известната модна дизайнерка се открива на 7 септември
/ брой: 192
Мариела Гемишева е родена в Казанлък, живее и работи в София. Завършила е Академията по изкуства, архитектура и дизайн в Прага. Доктор е по изкуствознание и изобразителни изкуства, преподавателка в Националната художествена академия в София. Специализира интериорен дизайн в студиото на архитекг Борек Шипек, Амстердам, участва в арт програми (AiR program/MQ/Wien, Pro Helvetia Zurich, F+F Schula fur kunst und Mediendezign). Артистичните й изяви в областта на модата намират ярък израз в оригинални самостоятелни фото- и видеоинсталации, пърформанси, ревюта, рекламни проекти. Канена е за участие в редица международни модни форуми в Австрия, Германия, Италия и др. Удостоена е със "Златна игла" за 1995, 1996, 1998, 2005 г. на Академията за мода, България, наградата "24 карата" на БНТ, "Жена на годината 2008" - номинация за списание "Грация".
Мариела Гемишева е един от знаковите автори в съвременното българско изкуство, участник в неговите случвания от близо 15 години. Арт-дизайнер, пърформър, екпериментатор, авангардист, визуален артист са част от етикетите, които са и слагани през годините. Тя определя себе си като моден дизайнер, артист.
Изложбата "Любимият ми будоар" в пловдивската галерия Сариев доразвива проект от 2008 г. "Моята любима будоарна дреха", представляващ обект-дреха-скулптура. Това е коментар или инспирация от живите скулптурни инсталации, които не влизат в контакт с публиката, каквито са работите на Ванеса Бикфорд, и от друга страна - композициите на Силви Фльори от луксозни продукти и брандове, превърнати в пазарен фетиш. Мариела Гемишева коментира индиректно присъствието на тялото в произведенията на едната художничка (Ванеса Бикфорд) и отсъствието му в работите на другата (Силви Фльори), като изследва и двата принципа на съществуване в изложбата си "Любимият ми будоар" в галерия "Сариев". Тя анализира чрез собственото си тяло неговото присъствие/отсъствие процеса на създаване и промяна на произведението, обяснява Веселина Сариева.
Изложбата "Любимият ми будоар" е разгърната в няколко последователно случващи се етапа:
Етап 1. Инсталация - при откриване на изложбата. Представлява стилизиран дамски будоар с основен елемент обект-дреха, върху статичен манекен в центъра на галерийното пространство. Стените са "декорирани" със 7 рисунки - формат А3, и едно огледало в същия формат. В инсталацията участва и специално деформиран аксесоар - дамска чанта.
Етап 2. Пърформънс "Peep Show" - в Нощ на музеите и галериите в Пловдив. Дрехата-скулптура се трансформира в легло, а пространството - в разхвърлян будоар; художничката влиза церемониално с коктейлна рокля; съблича се и се подготвя ритуално за спане и заспива за 4 часа. Наблюдава се от публиката през прозорците и камера, монтирана на тавана на галерията. На витрините на галерията се прожектира видяната отгоре спяща художничка. Витрината изпълнява функцията на специална огледална преграда на традиционната peep show кабина. В края на пърформънса някой от зрителите отвън събужда художничката.
Етап 3. Будоарна композиция - след Нощта на музеите и галериите. След пърформънса "Peep Show" остава разхвърляният будоар без тяло, но с участващите в пърформанса допълнителни аксесоари и видеозапис.
С изложбата "Любимият ми будоар" Мариела Гемишева разиграва основните въпроси в творчеството си: статусът - като фетиш и преповтаряна ценност; неговото коментиране и травестиране в различност, която също носи елементите на фетиша, но в друг контекст. Диалектичните метаморфози са в разиграващите се сюжети в трите етапа на изложбата. Работата не е показвана до момента в този завършен вариант.