"Евгений Онегин" отново на пловдивска сцена
В стилната постановка на Вера Петрова, издържана в класическата традиция, спектакълът е решен като сън
/ брой: 74
"Евгений Онегин" на Чайковски заема много важно място в репертоара на Пловдивската опера. Тя е второто произведение, поставено още в първия сезон на новосъздадената през 1953 г. опера в града на хълмовете. Първата Татяна на пловдивска сцена е незабравимата Пенка Коева, първият Онегин е баритонът Георги Тимев, известен по-късно и като композитор, първият Ленски - Христо Евреинов. Играе се три сезона. 20 години по-късно - нова премиера на "Евгений Онегин". Още 40 години по-късно млади пловдивчани откриват красотата на Пушкиновия сюжет, вдъхновил и Чайковски за прелестна музика, а възрастни техни съграждани въздъхват удовлетворени, че руска опера, и то "Онегин", отново се играе в града. Постановката се реализира със сътрудничеството на Софийската опера и балет, режисьорка е Вера Петрова.
Огромни механизирани декори, десетки мебели, над 300 костюма от епохата и близо 100 перуки бяха транспортирани в Пловдив, сред гостите на премиерното представление беше и акад. Пламен Карталов. Основните роли са поверени на пловдивските солисти Евгения Ралчева, Ивайло Михайлов, Елена Чавдарова-Иса, Михаил Пулиев, Евгений Арабаджиев, Валерия Мирчева... От Швейцария идват Виолета Родомирска и Божидар Василев. В стилната постановка на Вера Петрова, издържана в духа на класическата традиция, но със средствата на съвременната режисура и сценография, с динамична смяна на декорите по проект на Александър Костюченко следва да отбележим изпълнението на Божидар Василев в ролята на Онегин. Впечатляващо е неговото пластическо решение, което напомня рисунките на самия Пушкин към ръкописа на творбата. Спектакълът е решен като сън, като ретроспективно пътуване на Онегин във времето. Двамата централни герои се движат в два успоредни свята, които не успяват да се пресекат. Режисьорката смята "онеговщината" за явление, възможно и днес. Да търсиш себе си, да искаш да постигнеш нещо и сам да си издигаш прегради, сам да си създаваш затвор, защото искаш да се съхраниш от околния свят и житейските перипетии - нима не звучи съвременно. В постановката вместо баритон е предпочетен тенор, подобно решение е взето и за изпълнителя на Гремин - вместо бас слушаме баритона Михаил Пулиев. Сигурно постановчиците - режисьорката и диригентите Диан Чобанов и Лучано ди Мартино, имат своите основания.
Удоволствие беше да чуем "Я люблю тебя, Ольга" в изпълнение на любимеца на пловдивската публика тенора Ивайло Михайлов, той се справя с партията на Ленски с чудесна белкантова техника. Възрастни пловдивчани си припомняха и сладкогласния Лемешев в постановката на Болшой театър. Голямо лично постижение и постижение на спектакъла е изпълнението на Евгения Ралчева - тя изгражда образа на Татяна музикално и артистично с абсолютна отдаденост и последователност. Нейното органично присъствие се налага дори в пъстрия квартет на Олга (Виолета Радомирска), Ларина (Елена Чавдарова), Филипиевна (Валерия Мирчева). В сцената с писмото на Татяна изпълнението й бележи естествения си връх. Или, както казва по повод на премиерата един от компетентните ценители, диригентът Пламен Първанов: "Операта в Пловдив притежава певци на високо международно ниво. Артисти певци като Евгения Ралчева и Ивайло Михайлов могат да бъдат гордост за всяка световна сцена."
Снимка ДО Пловдив