Ефектът на пеперудата, или кой, как и кога носи папийонка

Добре подбраната вратовръзка е като скъп парфюм, представя целия тоалет и играе същата роля за костюма, както трюфелите за изискания обяд. Тези думи на Оноре дьо Балзак са актуални и днес. Защото е достатъчно да се види какво точно се намира между гръдния кош на мъжа и главата му, за да се направи достатъчно вярна първоначална преценка и за другите качества на човека.

В света има доста различни изобретения, без които е трудно да си представим живота си, и с благодарност се сещаме за авторите им. Вероятно и представителите на силния пол, които не умеят да връзват възела на вратовръзките си или не обичат да носят този почти тривиален вече аксесоар в мъжкото облекло, изпитват подобна благодарност към онзи, който е измислил папийонките. Те са идеален избор за официално мероприятие за тези, които искат да изпъкнат сред другите, по-традиционно облечените присъстващи.

Ако в днешно време класическият костюм присъства в гардероба на повечето мъже, не всеки купува вратовръзка. Но когато се налага да се отиде на театър или на официална вечеря, добре е за случая да е налице елегантното облекло, което се допълва с вратовръзка. И ако мъжът е от онези представители на силния пол, които не носят такъв аксесоар, то дори и да го вземе назаем от съседа или най-близкия приятел, ще се затрудни при връзването на изключително важния възел.
Тогава по-съобразителните се сещат за папийонките - те не само чудесно допълват тоалета, но обикновено не изискват да бъдат връзвани, а и често се продават направо готови за носене. Така че пеперудената връзка е предпочитана най-вече заради удобството - щом я сложат, мъжете като че ли забравят за съществуването й, понеже не се налага постоянно да я оправят. Също така е добре, че този аксесоар може да не се избира прекалено щателно към костюма, който иначе изисква доста детайлно съобразяване с обичайната вратовръзка. Освен изброените удобства, папийонките също така са детайл от облеклото, който изразява индивидуалността на мъжете.
На мнозина се е случвало да наблюдават най-много представители на силния пол, носещи папийонки, в... ресторант. Аксесоарът е доста често срещан като част от униформата на сервитьорите. Тези, които не са наясно защо обслужващият персонал в заведенията за хранене залага на папийонките, е добре да си представят как вместо тях дългата вратовръзка случайно погалва поръчаната храна при сервирането й... И ще разберат веднъж завинаги необходимостта от този аксесоар за работещите в ресторант.
Исторически данни сочат, че папийонката е позната на хората вече над 300 години. Съвременният си вид обаче тя придобива едва в зората на XX век. Смята се, че този детайл от мъжкия гардероб с произхода си е задължен на "Мадам Бътърфлай" - опера, написана от Джакомо Пучини, поставена през 1904 г. Именно тогава известният и до ден днешен аксесоар за първи път е бил представен пред широката публика като украса за врата от музикантите на оркестъра. Не бива да се премълчава и фактът, че все пак архивите пазят доста по-ранни снимки на мъже с папийонки, доказващи, че тя е била позната доста преди "Мадам Бътърфлай". Така или иначе аксесоарът не остава незабелязан и доста бързо завоюва популярност.
Към края на миналия век се затвърждават такива изрази като Black Tie и White Tie (черна и бяла папийонка), които са вписвани в покани за балове или други светски събития. Това е своеобразен дрескод, който трябва да се спазва от гостите. Когато на поканата пише Black Tie, това предполага мъжете да са облечени в смокинг, бяла (копринена) риза и черна папийонка. White Tie изисква представителите на силния пол да се отзоват на поканата, издокарани не само с бяла папийонка и риза в същия цвят, но и с фрак. Тези правила никой досега не е посмял да отмени или да пренапише, та затова често на церемониите по връчване на наградите "Оскар" или други престижни кино- и музикални отличия могат да се видят известни люде, накипрени с нещо по-различно от класическата вратовръзка. Шон Конъри съчетава папийонка дори с шотланския си килт и пак изглежда стилен. А Джордж Клуни по невероятен начин успява да изглежда като закачлив палавник дори с папийонка на врата.
Истинските джентълмени са сред малцината, които могат да се похвалят с уменията си да връзват не само вратовръзка, но и папийонка. Всеки аристократ се гордее, че има собствен почерк дори в това. Смята се че готовите модели на този аксесоар са предназначени за невръстните момчета.
Категорични инструкции за употреба на папийонката без смокинг засега не са измислени. По-смелите съвременници, завладени от чара й, я носят по всяко време, без да имат някакъв по-специален повод. Посягайки към папийонката, те се вдъхновяват от чуждестранните примери, но най-вече се ръководят от собствения си вкус. И въпреки че строги правила за тях няма, все пак съществуват няколко основни, които се отнасят за носенето на този (не)обикновен детайл от мъжкия гардероб. Широчината на папийонката не трябва да е по-голяма от крайчеца на очите или яката на ризата. Това изискване лесно се спазва в днешно време, тъй като системата на точния размер отстъпва пред тази на регулируемата дължина. Все пак е добре, преди да се купи папийонка, мъжът да я пробва, за да се увери, че аксесоарът му подхожда и по форма, и по цвят. Не бива да се допуска папийонката да прилича на детайл от клоунски костюм - нито с размера, нито с шарката си. До ден днешен за класически се приемат такива видове папийонки, които са с правоъгълни или фигурални краища, изглеждат като панделка, както и от типа "крило на прилеп".
Ушиването на папийонка не е толкова лесно, колкото може да изглежда на пръв поглед. Зад относителната простота се крие продължителна, внимателна и доста пипкава работа. Истински добрите модели създават така наречения ефект на пеперудата, но могат да се направят само от опитни майстори, при това - на ръка. Най-подходящата материя за целта е коприната или някои вълнени платове. В днешно време обаче те се шият и от по-непретенциозни тъкани, защото папийонките вече не са само параден аксесоар за напудрени вечерни партита. Осмислената версия на по-претенциозното фишу вече се носи почти по всяко време, на най-различни събития и се съчетава практически с всяка любима дреха.
Във всекидневен аксесоар, който обаче го различава от тълпата, успява да превърне папийонката и Георги Лозанов - български експерт по медии и журналистика. Сред известните почитатели на този детайл от тоалета са още писателят Марк Твен, генерал Джордж Маршал-младши, поп изпълнителят Пол Анка, 37-ият президент на САЩ Ричард Никсън, актьорите Джерард Бътлър, Робърт Дауни-младши и др.


Универсални, но различни

Навлезли във всекидневния живот на доста представители на силния пол, папийонките се превърнаха в универсален аксесоар, който същевременно е доста различен от всички останали детайли на мъжкия гардероб. Те могат да бъдат формални - прекалено официални и строги, както и по-разкрепостени и необичайни. Всичко зависи от настроението на мъжа, смятат стайлинг експертите.
Папийонките не са сред най-достъпните аксесоари. Но не заради високата си цена, въпреки че марковите наистина струват стотици евро. Купуването на папийонка изисква специална нагласа - не е същото, като да си вземеш чифт чорапи от пазара, да си тръгнеш и да забравиш, че ги имаш. Папийонките трябва да се търсят, да се избират, да се връзват по специален начин и... да се обичат.
Покупката на пеперудообразна вратовръзка може да се сравни със скъп автомобил: веднага собственикът става лоялен към определен салон, чиито служители винаги са готови да помогнат в критичен момент. Например да вържат на клиента си папийонката безплатно, което изобщо не е маловажно.
За различни събития може да се подбере подходяща папийонка, която за някои ценители на модата се превръща в стил на живот и начин на себеизразяване. Но е необходима определена доза смелост, за да се носи този аксесоар подобаващо. И да се превърне в акцент на целия тоалет.