Една предизвестена загуба
Разочарованието от водената политика на десницата и левите правителства е повсеместно и дълбоко
/ брой: 71
В неделя приключиха изборите за местни власти във Франция. Десницата ликува умерено, защото всичко ще се реши на втория тур. На него ще се борят главно три партии - традиционната десница, водена от Франсоа Копе, Социалистическата партия и крайната десница на Марин льо Пен. Данните, подадени от министъра на вътрешните работи Мануел Валс, са следните: 46,54% за десницата, 37,74% за левицата, 4,65% за крайната десница на Марин льо Пен и 0,58% за левицата на Меланшон. Тези резултати са относителни, защото само големите партии имат свои листи във всичките 36 хиляди избирателни района. Например процентът на крайната десница, която се представя в 594 района, от 4,65% скача на 16,1 на сто на национално равнище (според TF1) в районите, където имат избирателни списъци.
За социалистите тези избори представляват сериозно поражение, макар че те са мажоритарни във всички органи на властта. Смята се, че големият ръст на гласовете за Националния фронт на Марин льо Пен се дължи до голяма степен на гласовете, които обикновено са за Социалистическата партия. Но и много от гласовете на традиционната десница са подадени за крайната десница.
Партията на въздържалите се има рекордно висок процент - 38,7 на сто, в някои градове не са гласували до 62 на сто от избирателите. Разочарованието от водената политиката на десницата и левите правителства е повсеместно и дълбоко. Десницата провъзгласява, че хората осъждат политиката на социалистическото правителство, но забравят да обяснят, че тя самата одобряваше програмата му и само се моли президентът Оланд да я изпълни. Когато лидерите на десницата обвиняваха Оланд, че е взел тяхната програма, той отговори, че за разлика от десните той ще я изпълни. Добро утешение за гласоподавателите му! За пореден път социалистите изпълняват дясна програма, а очакват подкрепа от лявомислещите хора. Но самият президент, избран като социалист, наскоро поясни "за тези, които още не са разбрали", че той е социалдемократ, с една напълно неолиберална политика. Всичките му обещания, че ще промени Европа, бяха забравени, той се подчини на монополите и финансовите олигарси. Отляво вече не ги наричат социалисти, а "солферинисти" по името на улицата, където се намира седалището им.
Лявата партия на Меланшон, която участва за пръв път като самостоятелна партия, успя да представи избирателни списъци в над 600 района. И въпреки че Комунистическата партия в редица случаи се споразумя със Социалистическата, за да запази някои селища, и така предаде Левия фронт, на който е член, Лявата партия или фронт отбелязва значителни успехи. Още от първия тур тя има 2000 избраници срещу 473 на Националния фронт, за когото всички журналисти говорят със задъхване. От първия тур Лявата партия спечели 67 селища, а крайната десница едва едно. Средният процент за избирателните райони, където е представена Лявата партия, е 11,42 на сто. 308 негови листи събират над 10 процента. Националният фронт надминава 10% в 316 селища, само с 8 повече. Общите листи на Лявата партия с еколозите - 82 на брой, събират 15,32%, далеч повече от Националния фронт. В големия град Гренобъл Лявата партия излиза пред Социалистическата.
Как да обясним факта, че медиите не публикуват тези данни? Да не забравяме, че те са в ръцете на монополистите, а всяка партия, която се бори за социални права и придобивки, е далеч по-опасна от крайната десница и не дай си, Боже, да заговори за национализации.
Социалистите признават с половин уста загубата, въпреки че беше предизвестена, тъй като те продължават политиката на Саркози, която бе осъдена от френския народ - ултралиберална в икономиката, подчинена на НАТО и САЩ в международните отношения, три войни - една на Саркози в Либия, две на Оланд в Мали и Централноафриканската република. Проамериканският и произраелски курс на Саркози и после на Оланд и неговия външен министър "социалист" Лоран Фабиюс преобърнаха традиционната френска политика, тачена в цял свят, на подкрепа за отритнати народи като палестинския, защита на Арабския свят и разбирателство с Русия и за подтиснатите и онеправданите, единствена опора в западния свят срещу агресивността на САЩ и т.н.
Франция загуби престижа си и няма да е чудно, ако социалистите загубят изборите на втория тур, тъй като пропастта, вече огромна, между управляващите и народа става все по-дълбока.