Джентълмените като изчезващ вид, или за обноските на истинските мъже

Английската народна мъдрост гласи: "Джентълмен е този, който, настъпвайки в сумрака опашката на котка, възкликва: "Котка!" А сега се опитайте да си представите какво ще извика средностатистическият съвременен рицар, ако съдбата отреди да се спъне в тъмното в същата нещастна котка? Произнесените от него думи надали ще може да се цитират на страниците на издание, уважаващо себе си и читателите си. Но по подобен начин най-вероятно ще реагира по-голяма част от представителите на силния пол. И така, може би дори без да искат, ще потвърдят доста тиражираната напоследък теза, че истинските джентълмени днес са на изчезване...


При произнасянето на думата "джентълмен" в човешкото въображение най-често изниква образът на елегантен, добре облечен мъж, ерудиран и интересен в общуването, галантен с дамите и тактичен по отношение на останалите представители на силния пол... Изглежда, няма нищо сложно в това да се опише традиционната представа на хората за джентълмена, която донякъде може да се сравни с общоприетото схващане за динозаврите - всички знаят, че са съществували, но всъщност визията им е резултат на откъслечни артефакти. Любопитно е също, че и двете думи - динозавър и джентълмен - се използват във всички езици, съществуващи по света. Огромните представители на древната фауна обаче са останали завинаги в историята. Същото се твърди и за джентълмените - че са изчезнал вид и че днес трудно може да бъдат открити последователи на обноските и начина им на живот.
Тук може би е мястото да се направи кратка историческа екскурзия в миналото и да се споменат няколко думи за произхода на думата "джентълмен". Първоначално така наричат благородниците и представителите на добри семейства. През ХVII век в Англия съществува закон, според който благородническата титла бива наследявана само от най-големия син, а останалите братя получават званието "джентълмен". По този начин се отбелязва не само знатният произход на мъжа, но едновременно с това и неговите отличителни белези - интелектуалният труд и съответният имидж.
Джентълмените винаги са били сред елита на обществото, никога не са се занимавали с далавери, а се събирали в специални клубове, за да обсъдят политиката и да обменят мнения. Изучаването на древни и чужди езици, интересът към естествените науки, историята, военното дело, изкуството, пътешествията, както и трупането на знания са само малка част от разнообразната самореализация на един истински джентълмен. Естествено, това се отразява и върху маниерите, начина на общуване, достойнството, гордата осанка, жестикулирането и красноречието...
Думите "чест" и "гордост" са изключително важни за джентълмените. Заради смисъла, който благородните мъже влагат в тях, навремето често им се налага да участват в дуели. Не са им присъщи и празните приказки, а емоционалната сдържаност - дори в любовта - се смята за много важен отличителен белег на джентълмените.
От малки те започват да спортуват - най-често се отдават на елегантни и благородни спортове, каквито са конната езда, голфът, крикетът. И благодарение на тези занимания, както и на бохемския си начин на живот до преклонна възраст джентълмените успяват да запазят стегната форма и младежко излъчване. С една дума - не само идеален човек, а образец на съвършенството, към който трябва да се стреми всеки мъж...
Разбира се, времената днес са доста по-различни, отколкото преди 3-4 века, и класическият джентълмен надали лесно може да бъде открит в съвременната тълпа от мачовци, хипита, женкари и що-годе възпитани мъже. Така че представителят на силния пол, който се сеща да отвори вратата на жената или да й подаде ръка, когато тя слиза от колата или от трамвая, не бива на прима виста да се нарича джентълмен. Той е просто един галантен кавалер, който обаче има определен капацитет, когато порасне, да стане истински джентълмен.
Лишените от шанса да бъдат потомци на някой стар английски или шотландски род, все пак не бива да се отчайват - те също могат да бъдат джентълмени. В днешно време тази своеобразна титла все по-често е синоним не на благороден произход, а на възпитание. Последното включва най-напред придобиването на добри маниери, познаването на някои автори от класическата и съвременната литература, усвояването на етикета - кой трябва пръв да излезе от асансьора, как се влиза в театъра, за какво е (не)прието да се говори на вечеря и т.н.
Образованието в случая е не по-малко важно - джентълменът задължително трябва да е с широка обща култура, да знае чужди езици, да разбира от изкуство, да е наясно с политическата ситуация в страната и чужбина. Той също така винаги има хоби: може да колекционира старинни монети, саморъчно да сглобява миниатюрни модели на самолети или кораби, на път за службата да слуша в колата си класическа музика, а преди лягане да чете Мопасан в оригинал...
За джентълмена е изключително важна неговата реализация като личност. Но не бива да се отчайвате, ако повечето мъже, които познавате, в свободното си време предпочитат да пият бира пред телевизора, или са сигурни, че от "тая цапаница с бои" трябва да разбират само възрастните екскурзоводки в художествените галерии. Така разсъждава по-голяма част от представителите на силния пол. Но не и джентълменът.
За него е от изключително значение да запази във всяка ситуация чувството на собственото достойнство. Това се постига със спокойствие, уравновесеност, увереност, обаяние и чар. Джентълменът предизвиква доверие, защото е изключително честен - неговите принципи не му позволяват да лъже, а само в краен случай може да премълчи нещо, твърде неприятно за събеседника му.
С уважение се отнася и към себе си, и към околните - независимо от пола, възрастта и социалния статус. Подчертано галантен и вежлив е с всички жени - и със съседката от отсрещния апартамент, и с продавачката в кварталния магазин, и със съпругата си. Джентълменът не говори много, той не страда и от излишна емоционалност, никога не споделя дори с приятели за интимните си проблеми, не се занимава с клюки. Той е точен, тактичен, държи на дадената дума и на принципите си. Винаги е готов да помогне, без излишно да се натрапва. За истинския джентълмен репутацията - и неговата, и чуждата, е изключително важна. Никога няма да се изложи или да си позволи да злепостави другите, но не прощава нанесената обида. Умее да запази честта си и не започва скандала пръв.
Общоизвестен факт е, че джентълменът никога не яде - той само закусва, обядва и вечеря... Казват още, че истинският мъж може да се разпознае и в джунглата - дори там той се бръсне всеки ден и носи смокинг. А може би джентълменът е точно до вас и просто все още не сте го опознали, както трябва?...

Отношението към парите

Истинският джентълмен и физическият труд са изрази, които са несъвместими дори в едно и също изречение. На представителя на този тип мъже най-много му приляга да се отдаде на интелектуална дейност, като си избере професията на юрист, журналист, лекар, политик, бизнесмен, преподавател, чиновник. Смята се, че благодарение на подобни занимания той не мисли за печеленето на финикийски знаци. Джентълменът е лишен от такива грижи, а просто винаги разполага със средства. Това му позволява да няма грижи за парите, никога да не говори за състоянието на своето или чуждото портмоне, да не взема назаем, камо ли - от жена.
Ако го питат колко струва най-новата му придобивка - последен модел автомобил или коженото палто на съпругата му, той винаги успява да се измъкне от прекия отговор. Купувайки каквото и да било, джентълменът се съобразява не толкова с цената, колкото с качеството. Той притежава безупречен вкус, не държи на безполезните скъпи дрънкулки, а обръща специално внимание на произхода и на марката. Джентълменът не може да си позволи да купува евтини сурогати от битака. В гардероба му не ще откриете кичозни анцузи, "маркови" дънки, протрити чорапи или избелели хавайски ризи. Издава го всеки детайл - лъснатите до блясък обувки няма как да са с разръфани връзки, кърпичката ще е внимателно изгладена, а часовникът и запалката ще пасват по цвят на сакото. Джентълменът винаги е спретнат, дори е малко педантичен.
Да говори за пари, да парадира с материални блага или да се оплаква от несполуки в бизнеса е в пълен разрез с принципите на такъв мъж. За лош вкус се смята и прахосването на средства, както и обикалянето на кръчми - това категорично не е занимание за джентълмени.

По вицовете ще ги познаете

- Какво е джентълменски стриптийз?
- Когато джентълменът слуша Стинг и бавно разхлабва... възела на папийонката си...

Американски журналист, докато разговаря с английски джентълмен, по навик слага краката си на масата. Но все пак пита благородника:
- Простете, нали този мой навик не ви смущава?
- О, не, не се безпокойте - любезно отговаря събеседникът му. - Спокойно може да сложите и четирите си крака на масата...

Паника на потъващия "Титаник". Само джентълменът бавно запалва лулата си и се обръща към капитана:
- Сър, коя от лодките е за пушачи?

Джентълменът съобщава на секретарката си, че е уволнена:
- Мис Джоунс, вие толкова добре се справяте със задълженията си, че не зная какво щяхме да правим без вас. Но все пак от утре мисля да пробваме...

Двама джентълмени стоят на моста над Темза и чуват викове: "Помощ! Моля, помогнете! Не мога да плувам!"
След определено време единият от джентълмените небрежно пита другия:
- Кажете, сър, а вие можете ли да плувате?
- Не, сър, не мога... А вие?
- И аз не мога. Но ние с вас, сър, не го правим достояние на цял Лондон, нали...