Боян Магесникът

В историята на България има немалко харизматични личности, чийто изпълнен с мистичност живот предизвиква интерес до ден днешен. Основната причина е, че тази мистичност се подхранва тъкмо от неразгадани истини и факти, затрупани безвъзвратно от времето.
Един от най-любопитните примери си остава битието на Боян Магесника, макар че е живял през далечния Х в. - златното столетие на страната ни. Самото му прозвище е достатъчно, за да провокира любопитството. Още повече, че заниманията с магьосничество вероятно са били твърде опасни в зората на българското християнство. Въпреки че е бил член на царското семейство, Боян Магесника е почти напълно премълчаван и от византийските, и от българските хронисти. За него все пак пише лангобардският дипломат епископ Лиутпранд, живял в средата на Х в., работил във Византия като канцлер на крал Беренгар II, а по-късно и като пратеник на германския император Отон т. Сведението му обаче е оскъдно: "Симеон имал двама сина, единият на име Баян, а другият - по име Петър, който и сега е жив и властно царува над българите. Баян, разказват, дотолкова бил изучил магията, че внезапно могъл да се превръща от човек на вълк и на всякакъв друг звяр." В студията си, посветена на Боян Магесника, акад. Иван Дуйчев изтъква, че освен Петър, роден от втората съпруга на цар Симеон, мистичният чудотворец е имал и други братя, сред които Михаил, роден от първата съпруга на царя, който бил накаран да приеме монашество.
Кога е роден Боян Магът - човекът с

необикновени способности

не е изяснено точно, вероятно през 908 или през 910 г. Годината на смъртта му е напълно неизвестна, със сигурност не е бил дълголетник. Епископ Лиутпранд посочва за брат му цар Петър, че "и сега е жив", т.е. брат му вече е починал.
Макар че се е занимавал с магьосничество, Боян е покръстен и е приел християнското име Вениамин според византийски летописци.
Повечето от нашите историци медиевисти приемат, че Боян Магесникът е завършил прочутата Магнаурска школа в Константинопол, столицата на Византия. Според лечителя Петър Димков редом с висшите науки Боян е учил и в тайна школа, където са преподавани само на избрани египетските мистерии. В труда си "Българска народна медицина" Димков твърди, че в Константинопол по онова време се е намирал таен клон на египетските мистерии - своеобразна световна академия на науките. "В нея - пише лечителят - като голям учен, моралист и филантроп приели и Боян Мага. Тук той придобил солидни познания по различни религиозно-философски и медицински въпроси." С други думи, синът на Симеон, успоредно с учението си в Магнаурската школа, е завършил и египетска езотерична школа, където е получил своето духовно посвещение като маг.
Доколко тези занимания с магии навремето са влизали в разрез с официалното християнство? Акад. Иван Дуйчев пише: "Необходимо е прочее нашият Боян Магесник да бъде поставен в своята естествена среда и да бъде преценяван като син на своето време, за да може да се определи, както подобава, значението на неговите занимания с магия. Той се е задълбочавал очевидно с разпространената във Византия магия. Като вземем предвид широкото разпространение на магията сред византийското общество, не ще ни се стори никак странно обстоятелството, че този български княз се е посветил на езотерични науки. Не е наложително при това да се предполага, че той се е бил отрекъл от православието и е станал еретик или езичник. Средновековните люде са намирали възможност да примирят своите занимания с магията и християнството - отбелязва академик Дуйчев. - Не са редки случаите, когато представители на византийската църква изучавали най-усърдно магията и астрологията в най-различните им видове, както, от друга страна, постъпвали и самите императори." Впрочем византийският патриарх Михаил Керуларий бил в открито взаимодействие с астролози и алхимици.
В какво точно се състояло магьосничеството на царския потомък, никъде не е изяснено, очевидно това ще остане една от вечните тайни за нашата историческа наука. Има достатъчно трудове, посветени на средновековната магия, практикувана на Запад. Липсват обаче проучвания, посветени на тайните знания във Византия и в България през Х в., които са били повлияни от източната езическа мъдрост. Знае се, че през онази епоха изкуството на Боян е било твърде разпространено у нас. България се е славела с множеството си магьосници, чиито имена и умения не са достигнали до днес. Вероятно са използвали и магически ритуали от практиката на прабългарската и славянската езическа традиция, в която били призовавани старите богове, приемани като зли духове. В историко-литературната си студия "Боян Магьосникът", издадена през 1923 г., Васил Пундев прави извода, че Магът е бил или отстъпник от християнството, или виден представител на богомилството.
Изучаването на

египетските тайни учения

свързани с магьосничество, вероятно са се отразили съществено върху отношението на Боян Магесника спрямо официалното християнство. Той, царският син, който могъл да има блестяща и безметежна кариера като политик, духовник или учен, провокирал обществото, провокирал духовенството, а и цялата общественост, с еретическите си възгледи. Според лечителя Петър Димков Боян Магесникът бил истинският създател на богомилството, след като се върнал в България, повлиян тъкмо от египетските мистерии.
В книгата си "Богомилски легенди" Николай Райнов отбелязва, че за Петър Дънов Боян Магът и Поп Богомил са били два архангела, които са слезли на земята, за да продължат Христовия импулс, "защото той беше отслабнал".
Пръв за Боян Магесника пише руският учен славист Юрий Венелин, живял през ХIХ в. Според него Боян имал склонност към наука и словесност, към поезия и музика. Би могло да се нарече "магьосник", но само в метафоричен смисъл. Ученият приема, че прототипът на споменавания Боян в руския епос "Слово за Игоревия полк", творба от ХI-ХII в., е харизматичният чародеец и вълшебник - син на цар Симеон. Според Юрий Венелин руският народ по онова време не е могъл да има поет като българския Боян.
Под влияние на Венелин Георги Ст. Раковски също героизира Боян Магесника в своята поема "Горски пътник". Александър Теодоров-Балан също се увлякъл от тезата, че всъщност става дума не за магесник, а за голям поет, чиито творби са изчезнали. Васил Пундев обобщава безпристрастно, че поетът от "Слово за Игоревия полк" няма нищо общо с нашия Боян Магесник.
Какви са били магиите му и дали той е истинският създател и водач на богомилите, вероятно това ще остане завинаги една от големите мистерии в българската история. Със сигурност обаче този царски маг е умеел да примирява загърбения дух на езичеството и каноничните претенции на християнството - способност, която изглежда достатъчно мистериозна дори за мнозина наши съвременници.


Богомилски надгробен камък