Бонус и работна заплата

Периодично в обществото, включително чрез печатните и електронните медии, се разгарят дебати около работната заплата - преди около минималната и часовата, сега за бонусите и за диференциацията на заплатите. Всеки от своите интереси и компетентност по тези проблеми изказва своето мнение, често силно емоционално. Позволявам си да споделя своите съображения.
Работната заплата е: 1. Икономическа категория, отразяваща определени страни на  обществените и главно на икономическите  отношения между работодатели и наемни трудещи се; 2. За работодателя - разход за извършване от други на определени трудови процеси и получаването на определен по количество и качество резултат. В негов интерес е разходът да намалява при същия или увеличен резултат; 3. За наетия трудещ се - източник на средства за възпроизводство и развитие на работната сила (на своята работоспособност), за поддържане на своя и на семейството си живот. Тя е

стимул за участие в трудовия процес

В негов интерес е работната заплата според вложения по количество и качество труд да се увеличава; 4. Средство, инструмент за съчетаване интересите на двете страни. Икономически лост в ръцете на  работодателя да направлява поведението на наетите в процеса на труда.
При договарянето на работната заплата между двете страни се уточняват видът, съдържанието, количествените и качествените параметри на работата, размерът на работната заплата и дали има и каква е зависимостта й от количествените и качествените страни на резултата. Работните места се различават по много показатели, затова в зависимост от тези различия на работата се подбират и подходящи изпълнители. Количеството труд се измерва с трудови норми или чрез определяне вида и обема на трудовите функции в работното време, при нормален режим на труд и почивки. Качествените различия по сложност на труда отразяват изискваната степен на образование и квалификация, по тежест на труда - степен на  разход на физически и умствени сили, на  интензивност на труда, по отговорност са в основата на диференциацията на договорираната  работна заплата. Във всяко предприятие или ведомство има

определена система на диференциация

на тези заплати.
За работодателя при неизпълнение на  очакваните, договорирани количествени и качествени страни на резултата с изпълнителите има преразход и намалена ефективност, а при тяхното преизпълнение - има повишена ефективност и производителност на труда. Логично е при равни други условия и получаваната работна заплата да  намалява при неизпълнението им и да се увеличава при преизпълнението им, т.е. да има и материална отговорност, и материална заинтересованост от подобряването на резултатите у тези, от които те зависят. Това се постига чрез системите на  работната заплата, чрез които се определя начинът и степента на зависимост на договорираната индивидуална работна заплата с крайните резултати на отделното работно място или за даден колектив - отдел, управление и други за техния общ фонд работна заплата (ФРЗ).
За бонусите. Те са форма и елемент на допълнителното трудово възнаграждение за  допълнително положен труд или за постигнати по-добри резултати извън основната работна заплата, т.е. форма на допълнително материално стимулиране (ДМС). Те

могат да се нарекат и премия

и 13-та заплата и пр. Общите средства за тях може да се предвидят (планират) предварително от работодателя и да се раздават на изявилите се в процеса на  изпълнението на трудовите им задължения чрез допълнително натоварване за извършване на допълнителни или срочни и неотложни задачи, за по-добри качествени прояви, допринасящи за  повишаване на ефективността, и други подобни. В публичния сектор и главно в държавното  управление на страната са били заети през 1990 г. кръгло 54 000 души, 1995 г. - 70 000, 2000 г. - 110 000, през 2007 г. достигат 135 000, след което започват да намаляват до 117 000 души в 2010 г. Именно тук, с все по-широкото използване на компютрите, е необходимо да намалява броят на заетите. Единият начин е чрез даване от висшестоящите органи на процент от броя на хората за  съкращаване във всички звена, което и се прави, с всичките възможни плюсове и особено минуси. Другият начин е да се създаде осезаем стимул за намаляване на заетите при уплътняване на работното време с допълнителни трудови функции на едни и освобождаване на други, или непопълване местата на  напусналите по различни причини. Така се икономисва ФРЗ на незаетите бройки, но предвиденият обем работа се извършва от наличните. Именно това е и икономическото, и морално, и справедливо основание за допълнително трудово възнаграждение под формата и на бонуси от икономисания ФРЗ.
У ръководителите на звената от публичния сектор няма пряк личен интерес от най-икономично използване на предоставените средства, както при частния собственик - работодател.

Постигнатите икономии от ФРЗ

имат значение, защото: са освободени хора за други дейности; в следващите години ще се предвидят средства за по-малко хора; позволява на поелите повече трудови функции по количество, а често и по качество, основателно да повишат своето трудово възнаграждение. Раздадените като бонуси суми над основната заплата са само за дадената година, доколкото са поети допълнително трудови функции от определени хора или от всички, в едни случаи за сметка на съществуващото неуплътнено работно време, в други - заради повишено натоварване над нормалното. През следващата година е желателно стимулите за икономии на бройки да останат, за да подтикват постоянно към инициатива, творчество и предприемчивост у изпълнителите в тази насока. Може да се използват и ограничения за подвижната част на основната заплата при поемане на материална отговорност и за ДМС над нея като процент 20, 30, 40 на сто - те не могат да надхвърлят основната заплата.
Погрешно е да се дават бонуси от допълнително събрани такси, данъци, особено глоби и други подобни, за да се избегнат инициативи, извращаващи взаимоотношенията между

изпълнителите и длъжниците на тези суми

Събирането им влиза в техните трудови функции срещу основните заплати. Погрешно е бонуси да се предвиждат и раздават само за изпълнение на договорираните и известни други задачи и трудови функции, за които се дава основната заплата; само на основанието, че заплатите са ниски, че ще вземат подкупи и други подобни, при наличието на договор при постъпването; главно във висшите  административни звена от публичния сектор, и то по време на замразяване заплатите на редовите изпълнители и на пенсиите, което се случи сега и основателно предизвика негодувание у нас тези дни. Ясното и обосновано определяне предварително на критериите за раздаването на бонуси пред целия колектив, прозрачността и публичността при раздаването са предпоставка за контрол, за доказателство за обоснованост и справедливост. Бонусите не са мръсна дума, нито панацея, а един от инструментите на трудовото възнаграждение.
Бонуси се раздават и в частните капиталистически предприятия, където има и своя специфика. Тяхното раздаване през годините на кризата предизвика остри полемики, предприеха се и действия в много страни против неоснователното им раздаване, и то в твърде големи размери.