Блясъкът на виенския бал, или благотворителният празник с танци

Смята се, че виенските балове се организират вече над 7 века. Описания на танцови вечери в австрийската столица са правени още през Средновековието. Цяла седмица продължава голямо тържество, организирано по повод посещението на унгарския крал Лудвиг Велики през 1247 г. Почти две столетия по-късно във Виена отново пристига унгарски монарх - Матиас Корфин, за да се срещне с император Фридрих III. В чест на двамата високопоставени господа прочут патриций решава да направи празник с танци, който преминава толкова бляскаво, че по този повод е поставена възпоменателна плоча на сградата, намираща се на небезизвестната "Бекерщрасе" 1.

Забавите обаче са били присъщи не само на аристокрацията, която през ХVII-ХVIII век обичала да се събира на изискани балове, където се спазвал строг етикет. Особено важно е било това по време на годишния дворцов празник, провеждан по испански маниер. Тогава никой не си и помислял за по-свободно поведение. Всички мъже трябвало да са с униформи, като не са имали право да оставят сабите си по никакъв повод - дори по време на танцуването. За народа забавите били доста по-лежерни, често се провеждали направо на улицата. Пък и жените, и мъжете носели маски, а това давало още по-голяма свобода на действията.
По времето на популярния сред народа Йозеф II започва постепенното премахване на бариерите между развлеченията с танци на аристокрацията и простолюдието. Императорът наредил на дворцовия бал да бъдат допускани и обикновени граждани, като се забавлявал от факта, че под прикритието на маската високопоставени господа се включвали в танцовите увеселения на низшата класа. А и самият Йозеф II понякога обичал да го прави.
За връхна точка в историята на баловете се приема Виенският конгрес, състоял се през 1814-1815 г., когато след края на Наполеоновите войни Европа се реформира под австрийско ръководство. Започват да се организират повече танцови забави, отколкото политически конференции, което явно допринася за решаването на проблемите.
Но след кървавия и безславен край на революционната 1848 г., изглежда на никой не му е до танци. Минават няколко години, докато балните тържества във виенски стил започват да се подновяват. Прочутият Театър ан дер Вин отново получава височайшето позволение да организира забави едва през 1862 г. А 15 лета по-късно най-после става факт разрешението на императора да се направи соаре в неговата опера. След падането на империята през 1918 г. младата република учудващо бързо си спомня за традиционните празненства. Още на 21 януари 1921 г. в Австрия се провежда първият Оперен бал с маски, а през януари 1935 г. се състоява и така нареченият Виенски оперен бал. След Втората световна война и преодоляването на гладните години, през ноември 1955 г. тържествено се чества откриването на възстановената от разрушенията Щатсопера, където досега се организират най-бляскавите светски събития.
И до днес баловете са неразделна част от виенския карнавал, наречен "Фашинг". Повечето тържества в австрийската столица се провеждат през януари и февруари, макар че първите започват още през ноември, а последните отшумяват в края на юни, като общо наброяват около 300 бала. Те се организират по гилдии и събират от лекари до кафеджии. Но най-бляскавият сред тях, разбира се, е традиционният Оперен бал, наречен така по мястото на провеждането му - Виенската държавна опера.
Най-важното на събитието е гостите да получат удоволствие от създадената атмосфера, да се забавляват, да осъществяват бизнес контакти, а събраните средства се харчат с благотворителни цели. Особеност на виенските балове са и специалните музикални програми, съпровождащи чакания празник и допринасящи за доброто настроение на присъстващите.
Тази година в австрийската столица се очаква да се съберат над 475 000 гости на повече от 450 тържества. При това танците, които продължават не по-малко от 2000 часа, не са само в такт три четвърти. Предлаганите развлечения са за всеки вкус и джоб.
Оперният бал във Виенската Щатсопера, който тази година ще се състои на 16 февруари, отдавна се е превърнал в легенда. На този ден гостите ще имат уникалната възможност да надникат зад кулисите на театъра и да потанцуват сред множеството звездни гости. Тук задължително присъства елитът на обществото - политици, бизнесмени, хора на изкуството. За 31-ви пореден път австрийската национална телевизия ОРФ ще предава директно откриването и най-интересните моменти от бала. А най-сладкото събитие на сезона - Бонбоненият бал, ще се състои на 17 февруари. Виенската концертна зала ще е домакин на тържеството, което обикновено се провежда в неформална обстановка.
На пръв поглед изглежда логично, че на това събитие хората се събират, за да танцуват. Но това далеч не е причина номер едно за посещението на Виенски бал. Около 85% от участниците в ежегодното австрийско проучване като мотив за присъствие на бляскавото тържество на първо място са посочили възможността да прекарат приятна вечер с партньора си. Близо три четвърти от запитаните са споделили, че отиват на бал, привлечени от невероятната атмосфера, а 70 на сто правят този избор заради срещите с приятели. Танците и хубавата музика също са сред безспорните фактори, които привличат гостите на тържеството в залите, но те се нареждат едва на четвърто място.
Въпреки че от посочените отговори в проучването става ясно, че бизнес интересите не играят почти никаква роля, се оказва, че този сезон виенчани ще инвестират средно по 230 евро на човек в баловете, което е с 10 евро повече от миналата година. Почти 39 милиона евро ще дадат желаещите за билети, резервация на маси и за храна и напитки. За нови бални костюми, обувки и аксесоари ще бъдат похарчени около 20 милиона евро. С един милион повече ще оставят виенчаните във фризьорските салони и при козметиците, както и за вечеря в ресторантите преди бала, за такси и за опреснителни курсове по танци.

България като част от традицията

Първият виенски бал в София се организира за родния елит на 8 януари 1880 г. в двореца на новия български княз Александър фон Батенберг. Част от гостите са състоятелни граждани, поканени са също земеделци и занаятчии без особено образование и маниери. Провеждането на баловете бива прекъсвано на няколко пъти заради войните и тежкото финансово и политическо положение в страната.
Традицията да се танцува валс на специално тържество в българската столица се възражда през 1996 г. Но като благотворителна проява, инициирана от сдружение Виенски клуб с подкрепата на австрийското посолство у нас, ще се проведе тази година за 12-и път на 11 февруари в хотел "Шератон", както ДУМА писа. Гостите ще се съберат не в една, а в три зали, като дори студенти ще имат възможност да присъстват на тържеството срещу куверт на преференциална цена от 50 лв.
На софийските балове се спазват главните компоненти, характеризиращи това събитие навсякъде по света. Общината в австрийската столица е превърнала този празник в запазена марка и дори издаде наръчник за провеждането на виенски балове. В България гостите също са посрещани на бляскавата церемония с чаша вино и подаръци за дамите. После идва ред на тържественото откриване от дебютанти, танцуващи "Полонеза на ветрилото" от Цирер. Вечерта продължава с типичните виенски валсове и класическа танцова музика от австрийски композитори.

Всичко е валс!

Един и същ танц - виенският валс - определя характера на баловете в австрийската столица, както и техните производни по цял свят. Елегантните стъпки в такт три четвърти са подчинени на същността на старата дума "валцен", която не означава нищо друго, освен "въртя се".
Известен още от Средновековието и запазил се до наши дни, този красив танц е предпочитан не само във Виена, но и в цяла Австрия, а също и в Бавария. Става прочут като валс през ХVIII век, а само столетие по-късно композиторите, които се посвещават на този тип творби, не само заемат почетно място, но и стават основоположници на музикалните традиции. Сред най-известните са Йозеф Ланер и Йохан Щраус - баща и син.
Обикновено виенският бал се открива от дебютанти - девойки и младежи на възраст от 15 до 17 години. Облечени в дълги бели рокли и в черни фракове или смокинги, те танцуват полонеза. Когато изпълнението на дебютантите приключи, водещият на вечерта тържествено изрича фразата: "Всичко е валс!" Това е сигнал за всички присъстващи да се впуснат в първия за вечерта танц - по традиция задължително наляво, което, според запознати, е висш пилотаж. След валса се свири още кадрил, фокстрот, буги и полка. И ако човек не се е занимавал с танци, трудно ще се справи със сложните стъпки.