Българският език има правила
/ брой: 200
Неведнъж съм споменавал писмено в статии, а безброй пъти съм правил и забележки дори на непознати, но изглеждащи културни хора за неправилното им говорене. За този свой навик, по-скоро невъздържаност, съм получавал и благодарности, и груби възражения. Веднъж дори не бях познал степента на културата (понеже беше лъскаво облечен) на един господин и той, обиден или ядосан на моите правоговорни претенции, се развика, сякаш съм го напсувал и добре, че се намериха край нас разумни хора (действието ставаше в автобус), които се затъпиха за мен, иначе неправилно говорещият направо щеше да ме набие. Така страшно ме погледна, питайки ме нямам ли си друга работа.
И защо се бави вече толкова години приемането на Закона за българския език, та поне ако ме бият, да бъде подлежащо на наказание закононарушение. Тук ще отворя една скоба, за да отбележа старанието на някои иначе не чак толкова грамотни (поне езиково) народни представители, да говорят правилно. Шегата настрана, но крайно време е българският език да има свой закон, който да пресича поголовното му замърсяване с всевъзможни излишни думи, чуждици и други паразити.
Времето си тече и някои подобни паразити все по-широко и трайно, макар съвсем безсмислено, да се вмъкват в езика на Димчо Дебелянов, П. К. Яворов и Николай Лилиев. Кои са според мен тези паразити?
Почти всички публични личности (изключенията моля за извинение!), като се започне от президента на републиката ни и се продължи с повечето журналисти или компетентни хора, поканени да се изкажат по някой важен въпрос, необяснимо защо, навярно по някаква инерция, но напълно излишно, употребяват от малкия екран или в живота думичките един, една, едно. Какво повече казва някой от тях като изрече "Всеки един човек бърза за някъде..." Не е ли по-добре да каже просто "Всеки човек бърза за някъде..."
Това "един" (същото важи за една и едно) е паразит, който замърсява словото ни и не допринася нищичко за смисъла на казаното. Винаги, когато направя забележка на някого, той веднага се съгласява с мен, освен ако е простак. Обаче паразитът продължава да се употребява масово. Употребяват го, без да се замислят какво казват, и много интелектуалци, хора на културата и изкуството... Боя се, че фактът на масовата му употреба ще доведе до граматическото му узаконяване и то ще се закрепости в езика ни, както твърдо стои във френския език. Но там е част от думата, която предхожда.
Друго драстично нарушение на родната ни граматика и чистотата на езика ни е пренебрегването на родителния падеж в случаи като следният: "На кой говориш?" или "Човекът, на който говоря е...". Правилно е (за тези, които не знаят): "На кого говориш?" и "Човекът, на когото говоря е..."
Тук прекъснах писането си, за да закуся и, докато дъвчех, гледах телевизия. На малкия екран един министър, чудесно облечен и с вратовръзка, правеше горната грешка. Но да беше само той, както казва народът, с мед да го храниш. Съзнавам, че не всички, които закономерно или случайно са станали големци, говорят граматически правилно. Но какво е виновна за диалектно изреченото въпросната телевизия, която трябва да бъде еталон за правилен български език? Обаче не е такава. Нека ръководители и собственици на многото ни телевизии се замислят по този въпрос! Разбира се, ако са българи и ако милеят за българското.
Режисьорът Хачо Бояджиев беше станал по едно време директор на националната ни телевизия. Обърнах му тогава внимание върху този факт, макар телевизионният екран да не застрашаваше както сега чистотата на езика ни. Предложих му за всяка изречена по телевизията грешка да се глобява допусналият я с известна сума. Той ми отговори с разбиране, в смисъл каза ми "Прав си". И това си беше.
Други опити не съм правил, освен че съм писал по този въпрос и в разни вестниците и съм се изказвал, където са ми давали думата... Не знам защо професионалните езиковеди, които пишат и дори водят рубрики от малкия екран, не се изказват и не воюват, с културни средства, разбира се, за чистотата на хубавия ни роден език!
Вижте как го е казал големият ни поет:
Родна реч, омайна сладка,
що звучиш навред край мен -
реч на мама и на татка,
реч що мълвя всеки ден...
За съжаление тези чудесни думи са забравени и сега в публичното ни пространство често звучи слово, изпъстрено с чуждици, синоними, заместители на българското, груба и шаблонна реч. Няма я омайната и сладка родна реч!