Българските СРС-та в Европарламента
Депутатите от левицата поискаха защита на свободите на гражданите у нас и се обявиха против неправомерното използване на спецсредства
/ брой: 48
Да се гарантират правата на гражданите в България така, че да се спре с практиката на оповестяване на подслушвания чрез СРС у нас, настояха по време на дебата на 15 февруари в Европейския парламент в Страсбург нашите евродепутати от Групата на социалистите и дeмократите. Искането им беше подкрепено и от колегите им от Алианса на либералите и демократите за Европа.
Причината, както поясниха инициаторите на дебата в ЕП, е явната неспособност проблемът да се разреши на национално равнище. Големият въпрос, зададен пред представители на ЕК, беше дали комисията ще инициира ново законодателство за още по-голяма защита на личните данни на база на директива 95/46/ЕО и какво смята да предприеме за засилване на сътрудничеството при защитата на личните данни на гражданите в областта на правосъдието и сигурността в ЕС.
Предисторията
Скандалите в България започнаха още от миналата година. Нашето общество се разтресе от поредица публикации, свързани с произволно използване на СРС, без да е ясно кой за какво е бил подслушван и дали има връзка на обектите на следенето с борбата с организираната престъпност. Първият драстичен случай беше с лекари от болницата в Горна Оряховица, който и досега остава забулен в неяснота. Последваха публикации на данни от СРС с действащи лица не само министри и шеф на митница, но и самият премиер Борисов.
Официалните данни от България говорят, че тези СРС не изпълняват своето предназначение - да подпомагат именно борбата с организираната престъпност.
От дискусията в Европарламента в средата на месеца стана ясно, че в България статистиката на разрешенията за използване на СРС е повече от стряскаща. По официални данни за година има дадени около 16 000 разрешения, от които до магистратите са достигнали едва 2%. Има и сигнали за избирателен подход при използването на СРС и предоставянето им в съда.
Преди около година управляващите от ГЕРБ промениха законодателството така, че да може да се облекчи режимът за получаване на разрешение и право за използване на СРС в борбата с организираната престъпност. Още тогава новите текстове в законите за електронните съобщения, както и тези за използване, съхраняване и унищожаване на СРС, бяха обект на шумна обществена дискусия и граждански протести.
Разгорещеният дебат
Среднощният дебат в Европарламента открои две полярни тези. Представители на ЕНП подкрепиха правителството на ГЕРБ, като подчертаха, че използването на СРС у нас е заради борбата с престъпността, а спорът не бива да бъде изнасян извън българската политическа сцена. Тезата на евродепутатите от ГЕРБ беше, че това е кампания, която очерня България пред Европа, целите на дискусията според тях са политическо дискредитиране на управляващите преди изборите тази година. "Атака" беше представена в лицето на Димитър Стоянов, който в свой стил заклейми левицата и подкрепи искрено позицията на ГЕРБ по отношение на прилагането на СРС у нас.
В България публично се четат записани разговори на лекари без правни основания, без възможност да се защитават по съдебен път. Драстичното увеличение на СРС-та е обратно пропорционално на тяхната съдебна резултатност. Това заяви в изказването си евродепутатът от левицата Илияна Йотова. Според нея остават
съмненията за събирането на СРС
и употребата им с политическа цел, което по думите й, е особено опасно именно в година на избори. Настояваме, г-н комисар, обърна се тя към комисаря по развитието Андрис Пиебалгс, комисията да излезе с инициатива за създаване на независими органи за контрол върху СРС-та в държавите членки. Илияна Йотова беше категорична, че инструментът СРС е много важен в битката с корупцията и престъпността и затова ЕК трябва да следи за правомерното им използване в контекста на механизма за наблюдение и сътрудничество в ЕС.
Според нея дискусията в ЕП е важна не само заради масовите подслушвания в България, а заради тревожните тенденции по суспендиране на основни граждански права в Европа. Вътрешнополитическите проблеми са от компетенциите на вътрешните органи в България, които са оторизирани да се самосезират и да ги решават, обясни евродепутатът. Тя посочи факта, че няма пропуски в хармонизацията на българското с европейското законодателство, но има проблеми в изпълнението. Затова ние ви попитахме какво ще предприемете, за да няма злоупотреби, обясни мотивите на социалистите Йотова.
Основният проблем тук не е български, а европейски и принципен. В България наистина се нарушават основни европейски права и европейско законодателство, каза евродепутатът Ивайло Калфин. Той съобщи, че българската парламентарна комисия, занимаваща се този казус и оглавявана от представител на коалиционния партньор на управляващите от партията на националистите от "Атака", е излязла с доклад, че правителството филтрира информацията, която се предоставя в съда. В този доклад се казва, че правителството не опазва конфиденциалната информация и тя излиза в медиите. В този доклад се посочва още, че се нарушават правата на живеещите в България. Това е
нарушение на няколко европейски директиви,
обясни Калфин, който се позова на основни документа, между които и Хартата на основните права. ЕК няма как да не сравни българското законодателство и неговото прилагане с това, което се изисква за всички европейски граждани. Тук не става въпрос за пропаганда, не става въпрос за партийна кампания, а за ясни факти, категоричен беше евродепутатът.
Кристиан Вигенин от Групата на социалистите и демократите подкрепи колегите си, като категорично изрази несъгласие с изказаните съмнения от австрийския му колега от ЕНП Ернст Щрасер относно достоверността на данните за подслушване, изнесени от българските евродепутати, както и тезата му, че ЕП не бива да се занимава с този въпрос. Не бих могъл да се съглася, че няма данни за това колко са използваните СРС, подчерта Вигенин. Той обяви, че според Върховния касационен съд през 2010 година има дадени 15 946 разрешителни, като в съда са влезли едва 1918 от тях. Огромното разминаване между взети разрешения за подслушване и следене на лична информация говори единствено за това, че някой оперира с онази част от наличните сведения, която не стига никога до съдебната власт, беше мнението на Вигенин. Според него тези данни показват, че само 12 процента от специнформацията се използва по предназначение. Останалите СРС явно се използват с други цели, предположи евродепутатът. По думите му данните от съда подсказват, че косвено или пряко около 5% от българите са били подслушвани през въпросната 2010 година. Вигенин се обърна към опонента си от ЕНП Щрасер с въпросите дали би приел една подобна практика да се въведе и на територията на родната му Австрия и дали би се съгласил в австрийското министерство и в прокуратурата в родината му да действат по този начин. Според Вигенин дебатът, посветен на скандалите в България със СРС, е принципен, защото става дума за определение на това какво е демокрацията в една страна, член на ЕС.
В подкрепа на колегите си от Групата на социалистите и демократите се изказа и членът на АЛДЕ Станимир Илчев. Той попита комисията дали ще излъчи сигнал към тези, които не познават крехкия баланс между сигурност и свобода и дали ще осъди онези, които използват иструментариума на държавата за лични и политически цели. Неговата позиция беше подкрепена и от колегите му либерали от България Антония Първанова и Филиз Хюсменова. Първанова попита дали ЕК е запозната, че в съда по права на човека в Страсбург има спечелени
27 дела на български граждани
по повод полицейски произвол. Първанова беше категорична, че в България има обезпокоителни данни за неправомерни действия на полицията. Като примери тя посочи случай, в който хора от гражданска организация са били под прицела на ДАНС за това, че са участвали в протест и са били притискани да се откажат от подписите си в подписка с граждански искания. Други участници в мирен протест, свързан с икономически проблем, са били викани за обяснения в полицията. Според нея този подход е известен от времето на Мусолини.
Надежда Нейнски от десницата подкрепи колегите си от групата на левицата и либералите с аргумента, че е недопустимо слагането на знак на равенство между опозиция и организирана престъпност.
Дебатът в ЕП се оказа, че вълнува не само българските представители, но техните колеги от други страни. Румънският евродепутат Йоан Енчу директно обяви, че дискусията за използване на СРС е изключително актуална и за нашата съседка, тъй като там от тази година подслушването се извършва без специален режим и съгласие на съдия.
Двама евродепутати от групата на либералите от Италия споделиха своя опит по повод използване на СРС в родината им. Николо Риналди обясни, че и в Италия има опит да се сложи знак на равенство между опозиция и организирана престъпност, както това се прави и в България. Колегата му Джани Ватимо обясни, че СРС-ата са полезни, когато са насочени срещу мафията, той припомни, че подобен подход е използван и по отношение на премиера Берлускони, но явно в България правителството злоупотребява със СРС.