Архитектурата като изкуство
Творческите постижения на талантливите български проектанти са показани на изложба в САБ
/ брой: 60
Арогантната пазарна икономика се утвърждаваше през годините у нас, натрапвайки архитектурни масиви, смущаващи с неестетичните си силуети. С тях се демонстрираше материално богатство и обществена престижност. За мнозина беше учудващо, че голяма част от тези баровски затворени комплекси се извисяваха в градско пространство, лишено от елементарна инфраструктура. За обитаващия ги бизнес елит обаче, за когото е характерна високопроходимата мобилност, това не е смущаващо.
Важното е дори в битов план да се изкарва максималната икономическа изгода - без завършена инфраструктура няма акт 16 за завършено жилище, а следователно не се плащат данъци за сграда и за битови отпадъци. Десетки са подобните планови ситуации днес в големите градове.
Все пак нека да не забравяме, че освен средство за демонстрация на богатство чрез мащабно струпване на бетон, стъкло и желязо, архитектурата е и вид визуално-пластическо изкуство, което има своята история, но и адекватно съвременно развитие. Слава Богу, благодарение на творческите усилия на талантливите ни проектанти такъв процес може да се открие и у нас дори във време на толкова тежка икономическа криза.
Националният седмичник на българските архитекти "Арх и арт форум" организира за шестнадесета поредна година конкурса "Архитект на годината". В него участват само реализации, изпълнени през последните две години. Експозицията с проектите и фотосите на 28 архитектурни обекта е разположена в партерната зала на Централния дом на архитекта в столицата, на улица "Кракра" 11. Радостното е, че тук има възможност да се открои архитектурната форма не само като скъп бизнес, а и с характерните си естетически компоненти на изкуството.
Може да се видят проекти и реализации на жилищни сгради, хотели, офиси и паркови площи. Представени са както реставрации на средновековни храмове, така и интересни архитектурни ракурси на ново храмово строителство.
Журито с председател проф. д-р арх. Николай Тулешков определи пет номинации от цялата страна. За трети път беше определена номинация за съхранено архитектурно наследство. С нея беше отличен проектът за епископската базилика в Сандански на архитект Юлий Фърков.
Носителят на наградата "Архитект на годината 2010" стана архитект Пламен Нанов за проекта си на Аутлет център в София. Отличеният автор получи пластична творба, дело на скулптора Борис Андреев-Реджо.
Първият лауреат е проф. архитект Борис Камиларов, спечелил конкурса през 1995 г.
Изложбата убеждава, че истински стойностното архитектурно изкуство съществува и в нашето съвремие. Тя обаче е и недвусмислено свидетелство за това колко много още се нуждае обществената ни среда от него.