Акценти
Акад. Георги Марков търси връзката между Клио и Психея
Изтъкнатият учен ни предупреждава: "Не вадете душата на Историята!"
/ брой: 54
"Душесловие на Историята" е втората книга-есе на акад. Георги Марков след "Любомъдрие на Историята". Любопитството на големия учен го накара да проникне в ума (мозъка) на Историята, да разкрие как тя се осмисля философски. За него историята и миналото не са едно и също нещо, колкото и да се покриват в общественото съзнание. Най-ценното от уроците на "учителката на живота и народите" се открива в поуките от натрупания опит и мъдростта да се обяснява сегашното и да провижда в бъдещето. Историята, след като бъде написана, следва да се превърне в мисловен израз на любомъдрието, от чиито страници мъдролюбивият читател да бъде предизвикан към размишления и да разбира историята такава, каквато се е състояла.
В "Душесловие на Историята" акад. Георги Марков прониква в душата на Историята. Озаглавил е така, като отново е използвал възрожденски подход, както и в "Любомъдрието". Пак е взаимствал от Константин Фотинов, който през 1852 г. издава в Смирна книгата "Душесловие за поучение на децата". Във този подход не е прекалил, защото можеше да нарече историята "миналознание" и да определи себе си като "миналоведец". Не го прави. Изтъкнатият учен историк влиза във водите на психолозите, но без да напуска кораба на историята, в който плава вече години толкова успешно. Това не му пречи в общуването със Зигмунд Фройд, Гюстав Льобон, Лойд де Моз, Шопенхауер, с много древни и по-късни мислители. И въпреки че Историята в заглавието е след Душесловието тя е водеща в повествованието - всички събития и герои са в своята историческа хранителна среда. Взаимността между Клио и Психея е опасно подмолна. Още повече, че Психея е по-чувствителна покрай своя любим Ерос. Акад. Георги Марков съзнава този риск, но поемането му вече е първата крачка към успеха на неговото съчинение - в българската наука трудно ще се намери произведение, докосващо тази тема. Много историци не приемат "кощунственото бъркане в душата" на историческите личности, а още по-малко в "народната душа", което раждало погрешни предположения. Разумът от "Любомъдрие на Историята" често изпада в странно противоречие с нейната загадъчна душа, което не е причина да бъде отречена. От книгата-пространно есе любознателните четци ще научат дълбинни тайни, родени в общуването между Клио и Психея. Така е, когато трябва да преосмисля историята чрез душевните явления при исторически преломи: "Наследството на инстинктите", "От разсъдъка до разума", "Жизнени потребности и въжделения", "В огъня на страстите", "Допустимото поведение". Но човешката душа живее в променлива историческа съдба. Акад. Георги Марков не се ограничава само в пределите на народопсихологията, защото има черти, присъщи на всички хора, а други отличават всеки отделен народ. Своите историко-пхихологически обобщения прави въз основа на безброй ярки примери, някои от които на разстояние от нас на хиляди години, а други са от днешния и вчерашния ден. И поддържа правилото, че историкът трябва да преодолява личните си пристрастия. В мисловното и духовното общуване с нашите предци трябва да се търси това, което ни сближава и хвърля психологически мост между поколенията и ги свързва в обща историческа съдба. "Задочното опознаване на добродетелите, нравите и преживяванията на нашите предшественици ще ни позволи да разберем и себе си. Нека се опитаме да се пренесем духовно в други епохи и да проникнем в душите на онези, благодарение на които съществуваме "тук и сега"- пише авторът.
Психологът и историкът са в равновесие при описанието на душевното състояние на личността. Историкът осмисля психологическите понятия характер, воля, темперамент, дълг и чест, нрав и самообладание и любознателният четец ще научи повече тук, отколкото от учебник по психология. Авторът е убеден, че човеците правят историята всеки със своята душевност и характер, а решенията често се вземат под напора на страстите. От голямо значение според учения е да се изучава съдбоносната роля на тълпата, на стихийното множество, на народа. Читателят ще бъде привлечен и от размислите на автора за героите, водачите и "народните маси", за душевните рани от войните и психологическите резултати от социалната революция, определена като цезарово сечение. Последната глава на книгата е посветена на нравствеността в историческото развитие, в което се осмислят добродетелите и пороците, "горчивата истина" и "сладката лъжа", "отечествоспасителите" и "безотечествениците", "националните герои" и "националните предатели", като изложението "ври" от примери от световната и нашата история, много от които рушат предишни митове, лъжливи представи и измамни мнения. Казано иначе: отварят ни очите за събития и герои от разни исторически времена. И тук читателят ще почувства разностранната информираност, богатата ерудиция и научната добросъвестност на автора. А всичко това е украсено от образния език и богатия стил на акад. Георги Марков. "Народ без История е като дърво без корен и всяка буря ще го отнесе. История без душа е като човек без чувства и се чете като телефонен указател" - пише ученият, като само преди това ни е предупредил: "Не вадете душата на Историята!"
Книгата ще бъде прекрасен подарък за умния читател.
"Душесловие на Историята" на акад. Марков ще бъде представена на 21 март (четвъртък) от 18 ч. в салона на БАН - Централно управление.