АЕЖ смъмри държавата за Стратегията за детето
Заради недоверие в институциите и традиционните медии хората търсят алтернативни и недостоверни източници на информация, алармира организацията
/ брой: 94
Критики към неаргументираното и непрозрачно прокарване на разпоредби и закони отправи Асоциацията на европейските журналисти - България (АЕЖ) към държавата. Повод за позицията е разгорещеният дебат, провокиран от Националната стратегия за детето 2019-2030.
"Институциите имат огромен проблем с доверието. За да го решат, е необходимо да действат за максимална прозрачност в работата си. Такава прозрачност няма как да бъде постигната без качествени медии, които, от една страна, държат властта отговорна, а, от друга, предоставят достоверна информация на обществото", пишат от АЕЖ. От организацията твърдят, че държавата трябва да си признае, че както в много отношения, така и в социалната политика далеч не е перфектна. "В последните дни бяха направени публично достояние редица случаи, по които е спорно дали е действано в най-добрия интерес на детето и дали не е било по-правилно да бъде подкрепено семейството, вместо да се извеждат деца от него. Гражданите имат право да знаят какво мотивира подобни мерки, как и от кого се вземат решенията и какви са гаранциите за защита от държавен произвол", настояват те.
От АЕЖ отбелязват, че държавата има отговорност да обяснява по-добре мерките, които предприема за подкрепа на децата и семействата в риск. "Въпреки емоционалния заряд на темата институциите не бива да предприемат действия, мотивирани от ирационални нагласи. Задача на администрацията е да върне дебата в полето на аргументите и научно базираните факти", отбелязват от асоциацията. В позицията й се посочва, че държавните институции и традиционните медии не се ползват с безспорен авторитет, което тласка много хора към алтернативни източници на информация. "Тези алтернативни източници обаче често са недостоверни и вместо информация предлагат дезинформация. Ниското ниво на медийна грамотност и повишената критичност към официалните източници на информация карат различни хора да се доверяват безкритично на всеки източник, различен от официалния - това създава среда за разцвет на множество конспиративни теории", алармират те. Според тях конспиративните теории генерират истинска истерия като тази с Истанбулската конвенция за защита на жените от насилие и Стратегията за детето. Подобна обществена психоза никак не е безопасна и в редица случаи може да застраши дори човешки живот, добавят те.