Те не са радикално забравящи и безцелно скитащи, а личности

Деменцията, както и болестта на Алцхаймер, не познава възраст или социален статус. Не винаги след 80 години и не всеки над 80 страда от тези болестни видове забрава. Но те заплашват да се превърнат от здравословен и социален в обществен проблем. Затова властите заедно с неправителствени организации колкото по-рано измислят начини да подпомогнат хората с деменция, и най-вече техните семейства и близки, толкова по-лек ще бъде общественият товар. А и макар с деменция, от тези хора все още има какво да научат младите, защото те не са "радикално забравящи" и "безцелно скитащи" хора, а личности. И ако българинът по някаква необяснима "традиция" или страх "да не му се случи нещо" все още предпочита старите, болни или с увреждания хора да стоят вкъщи, все повече народи, вслушвайки се в лекарски съвети, се стремят да осигурят в максимална степен на тези хора отворен начин на живот.  
В крайна сметка промяната (включително и в отношението към хората с деменция) няма да дойде от тях. Тя трябва да дойде от обществото, което е необходимо да промени нагласите си.

Танцът и движението са успешно включени в дейностите по предоставяне на грижи от 1940 г. насам. Много проучвания доказват насърчаването на благосъстоянието чрез използване на ритъм, докосване и движение. Освен това практици изследователи са доказали ползите от фолклорната музика при възрастни и хора с деменция, казват от NHS. От идеята за танци в кръг се възползва Дороти Джеръм, която от 1996 до 2002 г. провежда редовни сесии в Брайтън (Великобритания), по-късно записани в списания за деменция и в книга за терапевтичен танц. Въз основа на работата на Дороти, Синтия Хеймансън и Кат Кершоу разработват и адаптират танца в кръг за хора с деменция и други здравословни проблеми, и обучават персонала в заведения за грижи. Управлението и предоставянето на Circle Dance, създадено от Кат и Синтия през 2013 г., е прехвърлено на Dementia Pathfinders, провели над десет години много успешни обучителни сесии.
През 2016 г. в Манчестър създават групата Dancing with Dementia (Танци с деменция - б.а.) - място, където хората, живеещи с деменция, могат да участват в социални дейности със семейството и приятелите си, използвайки музиката и танците като инструменти за подобряване на благосъстоянието. Чрез социалните връзки, създадени в групата, хората могат да споделят собствените си истории за живота с деменция. Dancing with Dementia се превръща в ценен актив за местната общност, като подкрепя повече от 200 души всяка седмица.
Подобна група за танци за хора с деменция има и в Salford, а и на много други места в Обединеното кралство, Австралия, САЩ и др.
Освен танците, по света има и други новаторски дейности, целящи подобряване живота на хората с деменция.

"Ресторантът на сгрешените поръчки"

Той е в Япония, където обществото е със свръхзастаряване и според прогнозите деменцията ще засегне всеки пети до 2025 г., и носи само добронамерени усмивки. Защото нерядко поръчките се разминават. Започва да работи в средата на 2017 г. В него всички сервитьори и сервитьорки имат известна степен на когнитивно увреждане. Възрастна дама от персонала води гостите до резервираната за тях маса и... сяда с тях. Друг сервира горещо кафе със сламка. Жена се мъчи да завърти голяма мелничка за пипер, без да е напълно сигурна, че пиперът ще падне където иска. Всички на масата й помагат с викове "Направихме го!" и се присъединяват към смеха.
Ресторантът е внимателно (по японски) проектиран, за да се избегнат грешки. Зад успеха му се крият изключителните усърдни усилия на ръководството.
Заведението е плод на социален експеримент, възникнал при среща между създателя му Широ Огуни и обитателите на дом за хора с деменция. Там Огуни вижда, че тези хора могат да готвят, чистят, перат, пазаруват и правят други "нормални" неща. Поне за себе си. И се пита защо да не ги въвлече в по-широки ангажименти. Той е категоричен, че целта на ресторанта не е дали поръчките се изпълняват правилно или не, а осигуряването на взаимодействие с хора, които имат деменция. "Ресторантът на сгрешените поръчки" печели едно от най-високите творчески отличия в света - Кански лъв, както и много други.
Статистиката показва, че двама от трима японци с деменция живеят вкъщи в изолация. От друга страна, повечето японци са убедени, че "вместо да получавам помощ, искам да работя, да бъда полезен на общността“. Точно този шанс им дава изскачащият поп-ъп ресторант - весело място да правят точно това.

Виенският "В този миг"

Виенските домове за възрастни хора (известни под името "Домове за живот") са създали поп-ъп ресторант за хора с деменция, техните партньори и роднини. Инициативата се увенча с пълен успех. Дали е романтична вечеря с любим човек или семейно събиране с родителите, баба и дядо, гостите прекарват спокойна вечер с изискан асортимент от ястия на умерени цени. Музикален съпровод се грижи за доброто настроение. Ястията са съобразени с физическите възможности на възрастните, ако те имат проблеми с дъвченето или преглъщането, храносмилането и пр.
При представянето на "В този миг" бе обявено, че гостите могат да избират от ексклузивни а ла карт ястия, приготвени на място от сезонни регионални продукти - вегетариански, месни, рибни специалитети, като цената на предястията е около 8 евро, а на основните - около 14. Не липсват месни бульони и вегетариански супи (за около 4 евро), торти, сладки кнедли, терини и парфета (за по 6 евро).
Обслужването е от специално обучен персонал, но през цялото време са на разположение и медицински служители, които предоставят подкрепа и необходимите грижи.
Може да изглежда малко дискриминационно, но наличието на такова заведение улеснява близките на възрастните в търсенето на удобно за тях заведение, избирането на подходящо меню, тревогите дали по време на вечерята няма да се появи здравословен проблем.

Що е то поп-ъп

Имаше го в един от онези филми на "Холмарк", за които още в четвъртата минута знаем, че ще има щастлив край за главните герои. За да се отърват от сянката и грозните интриги на собственичката на висококласното гурме заведение, в което работеха, уволнените заради неподчинение млади готвачи дадоха свобода на таланта си в поп-ъп ресторант.
Това е динамичен феномен в света на гастрономията - временен ресторант, който "изскача" на неочаквани места и за кратко. Може да е на улицата, в магазин, в галерия, дори в апартамент. Те често възникват във връзка с конкретно събитие - еднодневно, седмично, месечно (14 февруари, фестивал или друго).
Готвачите в поп-ъп ресторантите (като в онзи филм) могат да експериментират с нови вкусове и съставки, без да са ограничени от стандартното меню, и обикновено ползват продукти на местни производители, и често цените са по-достъпни.