Рицар на духа

Навършват се 100 години от рождението на Бенжамен Варон – уникална , ренесансово надарена личност, човек с непоколебим дух и мъжествен характер. Имах привилегията и високата чест повече от двадесет години да бъда приятел с него и почти всекидневно да беседваме по най-широк кръг проблеми – от социалните трансформации в съвременна България през разсъжденията, посветени на немската философия (главно Хегел, Фойербах и Маркс) до великото удоволствие да слушам анализите на Бенджи за модерната икономическа, философска и социална мисъл на Европа. В хода на многочасовите увлекателни беседи се родиха и идеите за издаване на няколко книги с теоретическите разработки на Варон. Издателство „Захарий Стоянов” поднесе на читателите няколко издания на книгата „Пътеки”, в която влизат някои от анализите на мислителя. Всяко следващо издание биваше обогатявано и допълвано. Така се появи и „Капитализмът – антагонист на човечеството”, която обхваща най-важните и емблематични статии на Варон. По своите интелектуални и философски прозрения ни напомня традициите на нашите и чуждите класици на марксизма. И не само това, тя съдържа и идеи, които според нас представляват развитие на марксистката философска мисъл в края на ХХ и началото на ХХI век.
Неговото име проблесна като метеор в началото на 90-те години на драматичния ХХ век. Една след друга, главно във вестник „Дума”, започнаха да се появяват статии, които като магнит привличаха вниманието на интелигентната публика, а и на по-широката общественост. Разбира се, името на Бенжамен Варон бе известно и преди, но в по-тесен кръг. А „Дума” и Стефан Продев го преоткриха отново в началото на така наречения демократичен преход.
На 3 юни 1994 г. всекидневникът публикува под заглавието „Прозрението” един удивителен документ. Става дума за Отвореното писмо на седмина достойни социалисти до ЦК на БКП от 1 юни 1960 г., в което се критикуват редица порочни страни на тоталитарната система. Публикувайки за пръв път този документ, Стефан Продев справедливо отбелязва: „Четири години след 1956-а и осем години преди легендарната Пражка пролет смели хора, предани искрено на социалистическата идея, удариха камбаната на тревогата и прозрението. Подобно на Бабьоф, който пръв видя грешките на Френската революция, те направиха разрез на тоталитарното общество и погледнаха в бъдещето. И макар че платиха скъпо за своя кураж, помогнаха на умните и чистите да се осъзнаят.

Това не е просто подвиг, а пророчество,

отчаян опит да бъде спряна машината на държавния социализъм. За съжаление същата тази машина ги смаза, въпреки че не успя да унищожи словото им. То е живо и днес и доказва по чудесен начин, че истината е по-жива от терора на догмата.”
Един от интелектуалните мотори на Отвореното писмо е Бенжамен Варон. Личност, в която се съчетават високата нравственост, ярката гражданска позиция и талантът на теоретическото проникновение. Безстрашието и доблестта на Варон – този истински рицар на социалистическата идея – му отреждат труден, почти страдалчески живот в продължение на цели четири десетилетия. Несгодите обаче не могат да съкрушат неговия дух. Той остава верен на своята кауза и идея.
Времето след 1990 г. е периодът на възкресението на теоретика и философа Варон. Появяват се няколко статии, които съдържат в концентриран вид редица евристични авторови идеи. В „За диагнозата и за още нещо”, „Измислицата за „ляв преход” като политически наркотик”, „За смяната на капиталистическата цивилизация”, „Към въпроса на юридическата и историческата нелегитимност на капитализма”, „Третият път – път за излизане от лявото пространство”, „Има ли алтернатива капитализмът?”, „Социална реформация или деградация”, „Въпроси на социаллиберализма”, „Пазарите, държавата, левицата”, „Глобализацията”, „Капитализмът е враждебен на устойчивото развитие”, „От социална реформация към радикална трансформация на капитализма”, „Капитализмът – антагонист на човечеството” Варон предлага удивително по задълбочеността си разгръщане на някои от класическите марксически идеи, а нерядко спори и ги доразвива. Той ни поднася проникновен анализ на съвременното общество, на геополитическите и макроикономическите трансформации в световен мащаб и дава своите прогнози за бъдещото развитие. Всъщност всяка една от тези статии съдържа своеобразни пролегомени към един теоретичен, но работещ модел, който обяснява бъдещото икономическо и социално развитие на страните предимно от европейския континент и по-специално от бившия източен блок.
Оригиналността на идеите на Варон очевидно надхвърля равнището на българското политическо и теоретическо мислене, а най-значителните пробиви, взривовете от интелектуални проблясъци, ако можем така да ги определим, са свързани с аналитичните авторови наблюдения върху процесите в лявото политическо пространство.
Невъзможно е в рамките на една кратка бележка да изброим всички приносни теоретически постановки на Варон. Нека тук посочим само най-важните, онези, които жалонират твърде плодотворна според нас насока на мислене.
Варон убедително показва, че парадигмата на Маркс за капиталистическо общество с увеличаваща се работническа класа не се сбъдна. Обратно, работническата класа по своята численост намалява, а заедно с това се изменя решително, коренно характерът на труда и нейната позиция в обществото и производството. От такава гледна точка може да се твърди, че работническата класа като исторически субект на промяната на капитализма започва да изчезва. На нейно място обаче се появява нов субект.

За какво става дума?

В края на ХХ век промените в капиталистическата система доведоха до това, че капитализмът от антагонист на работническата класа се превърна в антагонист на човечеството. Във връзка с това по целия свят възникват многобройни социални движения, които не само представляват новото планетарно гражданско общество, но и по принцип отхвърлят господстващата капиталистическа система. Тези процеси протичат далеч от традиционните синдикати и от институционализираните леви партии, които все повече се отдалечават от идеята за радикална реформа на капитализма.
Според Бенжамен Варон при новите условия коренното преустройство на капитализма вече не изисква задължителното ликвидиране на частната собственост. Достатъчно е да се изведат на преден план критерии, които не са подчинени на определящата роля на икономическата рационалност. Когато на нея се отрежда подчинена роля, тогава можем да смятаме, че капитализмът е задминат, че той е преодолян в полза на едно различно общество, дори на една различна цивилизация.
Срутването на Берлинската стена и изчезването на европейския реален социализъм роди нова тенденция – връщане на социалистическото движение към първичния дебат отпреди век – революция или реформи. Под въпрос се поставя дори реформисткото крило. Твърди се, че капитализмът е естественото състояние на човешкото общество, поради което за реформи може да се говори само в рамките на този строй. И на тази основа ставаме свидетели на една „реформаторска мутация” в лявото движение и отдалечаване от реформизма. А всъщност съвременната история изисква от левите партии да се превърнат в партии на трансформацията, които я поставят в служба на революционните очаквания. Парламентарният характер на съвременните леви партии не трябва да ги отказва от фундаменталните цели на движението. Ето защо според Варон няма по-централен въпрос днес от този за стратегическите цели на лявото движение и за задължителното им разграничаване от тактическите средства на деня.

Специфично българска нова теза

е развитата от Бенжамен Варон постановка за радикално преобразяване на наемническото общество в общество на кооперация между два капитала – натурално-веществения и трудовия.
Съдбата отреди така, че през последните години на XX век бях свидетел на искреното приятелство между няколко ярки и неординарни личности. Присъствал съм на стотици срещи между Бенжамен Варон, Стефан Продев и Валери Петров. Разговорите между тези велики люде винаги бяха заредени с енергията на интелектуалното откривателство. Бенжамен Варон излагаше своите революционни идеи с хегелианска систематичност и ги илюстрираше с безброй юридически, икономически и философски аргументи. Ерудицията му впечатляваше присъстващите и ги подтикваше към спонтанни дискусии, които понякога продължаваха до посреднощ. Често пъти, преди да се появят като статии във в. „Дума”, той проверяваше дълбочината на аргументите и общото звучене в диалог със своите приятели. В такива мигове, наблюдавайки тези свободни духове, винаги съм си мислил, че те приличат на философи от времето на Сократ и Платон, чийто полет на въображението и мисълта не може да бъде спрян от историческите и времевите ограничения.
Социалната идея е жива. Тя се развива и намира своите нови вдъхновители и теоретици. Бенжамен Варон без съмнение е най-блестящата и категорична илюстрация в това отношение.