Традиции
Орлин Горанов пее на празника на сливата
Българският фестивал, станал емблема на Троян, показва ритуал със запалване на казана за изваряване на ракията
/ брой: 175
Тази година посетителите на Българския фестивал на сливата ще се насладят на доста фолклор, на много танци, любими български изпълнители. Предвижда се вечер, посветена на младежите, ще има спортни занимания на открито, изкуство, занаяти. Няма как събитието да мине без два от любимите ритуали - празничното дефиле, което преминава през централната градска улица, и запалването на казана за изваряване на ракия. Всяка проява е с безплатен достъп за жителите и гостите, съобщиха за ДУМА от Община Троян.
Официалното откриване е на 20 септември от 19 ч. от кмета Донка Михайлова. Тя каза, че за Троян Българският фестивал на сливата е връщане към традицията, популяризиране на един от най-характерните продукти - троянската сливова ракия, и че празникът е подкрепа за местния бизнес. Същата вечер своите концертни изпълнения ще поднесат ФА "Траяна" и формация "Жарава". Известни имена от българската музикална сцена ще гостуват в Троян и близкото село Орешак, където в продължение на 4 дни ще се развихри празникът на сливата. Орлин Горанов, ансамбъл "Българе", Кристина Димитрова, Александра Раева, Мариана Попова, група "Молец", DJ 89|BRATЯTA са част от изпълнителите, които ще забавляват публиката. В Националното изложение в Орешак готвят интересна препратка към традиция от близък град от Южна България. На 22 септември, по повод Деня на независимостта на България, слово ще произнесе конституционният съдия проф. Янаки Стоилов.
Всеки ден посетителите ще могат да се потопят в атмосферата на "Улицата на занаятите", по която, освен занаятчийски творби, ще има и демонстрации на традиционни занаяти. На 23 септември от 12,30 ч. е концертът на Държавния фолклорен ансамбъл "Филип Кутев".
Миналата година в "Улица на занаятите" участие взеха 102 занаятчии, а 24 бяха щандовете, на които производители предлагаха различен тип храни. Над 15 000 души посетиха фестивала. Очакванията са за още по-силна фестивална година. През 2024 г. презникът съвпада с голям брой почивни дни и вярваме, че ще привлече гости от цялата страна. Дни преди крайния срок за участие в "Улица на занаятите" са подадени 139 заявления от майстори и 40 от производители на храни. Надяваме се, че и сега сме намерили необходимия баланс от музика за всяка възраст, баланс между фолклора, кулинарията, изкуствата, дори спорта. Ако все още не сте били наши гости - ще се радваме да споделите емоциите на традиция с вкус и настроение, наречена Български фестивал на сливата, посочват от отдел "Комуникации и местно самоуправление".
Едно от предизвикателствата, с които се сблъсква местната власт при организацията на фестивала в последните години, е големият брой желаещи участници за "Улица на занаятите". Те вече излизат от възможностите ни да ги съберем на обособената за целта търговска площ. Предизвикателство се оказва понякога и запазването на нощувки, особено ако гостите решат в последния момент да планират своето пътуване. В периода на Българския фестивал на сливата легловата база в общината се запълва изцяло. Разбира се, зад това неколкодневно изживяване се крият много труд, синхронизация между събитията, които се случват на две сцени - в Троян и в Орешак, координация между организатори и доброволци, точно спазване на планирани часове, неща, които обикновено остават незабелязани от посетителите. Време, в което организаторите работят с желание, много любов и това си проличава, отбелязват от Общината.
По тяхна информация фестивалът се организира изцяло от общинския бюджет. Единствено в периода 2011-2013 г., когато той се разрасна до днешните си мащаби и се превърна от празник във фестивал, се реализираше с финансовата подкрепа на Оперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013, съфинансирана от Европейския съюз, чрез Европейския фонд за развитие и бюджета на Република България, допълват от Общината, чиято емблема става Българският фестивал на сливата - традиция от над 30 години. Освен атракцията, ракията и сливовите изкушения, фактор за успеха са красивата природа на Троянския край, душевността на балканджиите, народното изкуство и занаятите и разнообразната богата програма.
Всеки обичай има история
Началото на празника е поставено в Националното изложение на народните художествени занаяти в с. Орешак през 1993 г. От 1997 г. празникът се провежда паралелно в Троян и Националното изложение, отбелязва сайтът https://festivalnaslivata.com/.
За първи път от зелената морава, преди три десетилетия започва днешният, най-троянски празник - "Празника на сливата и Троянската сливова ракия", за да създаде емоции и добро настроение на хората. От това райско място тръгнала славата на ракията преди повече от сто години и то е мястото, което съхранява, популяризира и дава възможност за развитие на народната материална култура. Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата открива в идеята на "Празник на сливата и сливовата ракия" добър опит да съхрани традицията. Защото този значим поминък на балканджиите е живо наследство, в което и ракията - отдавна смятана за една от емблемите на града и региона, но и отглеждането на сливите и до днес има своето място в стопанския живот и бита на местните.
В с. Борима разказват, че Празникът на сливата има близо 80-годишна история. С призива на селския глашатай "...Хайдееее... На Стафуня в нивата на празника на сливата. Ракийка си вземете и на празника идете..." се дава началото. И всички се отправяли към нивата на рода Стафунски след прибиране на реколтата. Там се отчита колко богата е била тя, колко сливи са изсушени, колко ракия е варена на казанката. После от нивата участниците се отправят към центъра, където с празнично слово кметът или директорът на училището приветстват присъстващите. След официалната част започва веселието. Свири селската духова музика, играят хора и на дълга трапеза са насядали хората. Всеки си носи от къщи домашен хляб и салата, прибори за храна, задължително и ракия, и чашки - да черпи другите от своята реколта. Празникът е съществувал докъм 1949 г. За това свидетелстват възрастни хора, които днес са на 85-90 години.