Всеотдайност с меч и перо

На 1 декември 2023 г. отбелязахме 100 години от рождението на Давид Овадия. Името на този забележителен наш поет, белетрист, страстен журналист потъна сякаш изведнъж в света на безмълвното забвение след неговата кончина през пролетта на 1995 г. Завеща ни изключително приносен житейски и творчески път - скъпа поука за днешните и бъдещи поколения.
Роден е в Кърджали в семейство на тютюноработници. Като гимназист в Пловдив през 1940 г. влиза в редиците на нелегалния РМС. Скоро става ръководител на съучениците си ремсисти, а също така и на бойната група в квартала. За тази му дейност през 1943 г. го въдворяват в трудово-поправителен лагер, от който успява да избяга и става партизанин във Втора средногорска бригада "Васил Левски". Участва самопожертвователно във всички акции на отряда.
След 9 септември 1944 г. е един от най-ревностните организатори в Окръжния комитет на РМС, същевременно е редактор на в. "Отечествен глас" (1946). Завършва руска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски", задълбочава своите знания по френски език, изучава самостоятелно италиански, испански и английски език, което му позволява да се потапя в атмосферата на произведенията на автори от върховете на руската и западноевропейската художествена книжнина. Това му дава възможност да се извиси сред най-ерудираните ни литературни творци. Работи като редактор в Радио София, Партиздат, издателство "Народна младеж".
В онези младежки години Давид Овадия непрестанно живее и твори, движен от скъпите му спомени и преживявания в Балкана. Едва ли има друг наш автор, който да е посветил такава внушителна поредица от вълнуващи творби на партизанското движение. Като се започне от "Партизански дневник" (1948) и се продължи с "До последния миг" (1950), "Отрядът живее" (1951), "Родният бряг" (1955) и други творби, в които звучат примамлива романтика и героизъм, но и болката по загиналите другари.
Поетическият свят на Давид Овадия се  откроява с остра гражданска тревога, етична строгост и художествена уравновесеност. Лирическият му герой е обладан изцяло, чистосърдечно от поривите на добронамерения човек, непоколебимо посветил се на благородните стремления към социална справедливост, чистота на нравите и хармония в обществото. В стиховете му живее непокътнат партизанският дълг да се служи на нелеката, но благородна борба за възтържествуването на високия социален идеал
Творческото му горене никога не се затваря само в обсега на поетичното слово. Още в зората на младите си години той дава крила на блестящото си журналистическо дарование, намерило израз в безброй негови актуални публикации.
Широк отзвук имат книгите му "Леваневски" (1978) и "Дед или разгромът" (1990). Тези искрени, написани с немалко болка, творби наистина разбуниха духовете навремето, защото техните страници не захаросваха, както се случваше обикновено, а отразяваха с болезнения си реалистичен език една наистина героична, величава, окървавена епоха от най-новата ни история - въоръжената съпротива срещу монархо-фашисткия режим в Царство България. Те бяха поднесени откровено, добронамерено от автор, воювал с меч и перо за мечтания светъл изгрев, на който е посветил без остатък своето човешко съществуване.
Давид Овадия обаче остава докрай верен на своето човешко и творческо верую и продължава да дава израз на своите чистосърдечни, дълбоко човешки вълнения в произведенията си, които покоряват с горещата си актуалност и сюжетно-тематична насоченост. Това предопредели и авторитетното му и престижно присъствие през втората половина на миналия век в сферата на националния ни литературен и духовен живот.