Нова Черна кани на мамалига

"Традиция, танц, песен и храна" е девизът на Фестивала на мамалигата, който точно характеризира идеята му. Той ще се състои на 5 октомври в тутраканското село Нова Черна. Именно с песните и танците, които представят самодейците от различните краища на страната на сцената, и храната, която се приготвя от готвачи-любители на място, показваме и предаваме традициите на бъдещите поколения - за да знаят и помнят, каза за ДУМА Тодорка Владимирова, председател на Народно читалище "Васил Йорданов-1942 г.", организатор на проявата.
Акцентът на фестивала, който ще се проведе на площада пред читалището, е приготвянето на мамалига (качамак). Става на място, на огнище в чувен, поставен върху пиростия или закачен на триножник, бърка се с факалец (дървена лъжица) и се поднася, както са го консумирали нашите деди. Всичко това се прави от български и румънски готвачи - любители, които са се записали в конкурса за приготвяне на мамалига. Те се оценяват от тричленно жури, в което задължително участва и шеф готвачът, който е поканен да приготви ястие с царевично брашно по съвременна рецепта.
Сигурно ще се запитате какво пък толкова ще се оценява на това ястие, то е толкова лесно за приготвяне? За тези единадесет издания са минали около 60 любители готвачи и всеки от тях е правил ястието по различен начин и е добавял нещо от себе си. Мамалигата, освен със сирене, може да се консумира с прясно мляко, кисело мляко,  джумерки, маджун, саламура от главата на сушена риба, залята с вода, чесън и оцет, яйца на парцали, запържен лук, пържено прясно зеле и пилешко месо. Ако опитате от запържената рядка мамалига, приготвена от нашите майсторки Гергина Парпалова, Иванка Делева и Халиме Сали, ще си оближете пръстите и ще питате за още! - твърди Владимирова.
Тя допълни, че очакват гости от Румъния, начело с Аурелиян Котубан, или иначе казано Релу, който вече дванадесета година е неразделна част от фестивала. Той участва в конкурса за приготвяне на мамалига и отделно готви по чувен рибена чорба. А през 2023 г. със своя екип сготви четири чувена мамалига и един с рибена чорба. Почти всяка година организира автобус румънски туристи, които да посетят събитието. Нашите майсторки Гергина Парпалова, Иванка Делева и Халиме Сали ще започнат да приготвят мамалига от ранна сутрин, за да има за всички гости и участници в програмата. Миналата година те забъркаха 24 чувена мамалига, рекордно количество, отбелязват от читалището.
За повишаване градуса на настроението ще се погрижат младите фолклорни изпълнителки Христина Ненкова и Беатрис Александрова. На сцената ще се изявят самодейни колективи от Силистренска, Добричка, Разградска, Русенска област и се очакват още заявки. Организаторите са замислили и други изненади, но ги запазват в тайна, за да се засили любопитството на посетителите и на читателите на ДУМА. И те, ако решат - да бъдат гости на вкусната среща.
Организацията не е лека, но когато имаш добър екип и 12 години опит, нещата стават по-лесни. Фестивалът се осъществява с любезното съдействие и подкрепа на Община Тутракан, област Силистра, в лицето на кмета д-р Димитър Стефанов и Кметство с. Нова Черна в лицето на кмета Нехат Ебазер, подчертават от читалището.

Кой го създава?
 
Преди 12 години аз и библиотекарката тогава - Радка Стефанова, разискваме какво можем да направим, за да разнообразим дейността на читалището и културния живот в селото. Така възникна идеята за създаването на фестивала. Решихме, че ще го наречем "Мамалига", защото ястието е свързано с историята на нашето село, защото тук поминъкът е земеделието и основно се отглежда царевица. А тя се прибира от нивата през октомври. Ето ти и датата - първата събота от октомври. Така на 5 октомври 2013 г. се проведе нашият първи фестивал, на който гости ни бяха самодейни колективи от с. Черна, Румъния, и делегация от община Кирнодж, предвождана от зам.-кмета Йон Щефан. С първото си издание фестивалът се превърна в международен, посочва председателят на НЧ "Васил Йорданов-1942 г."

Откъде идва звучното наименование?

За да отговоря на този въпрос, трябва да се върна много назад, когато преди 200 години нашите деди са тръгнали от балкана за Бесарабия и Молдова да търсят препитание. Пристигайки там, на част от тях условията не им харесват и поемат по обратния път към родината. Преминавайки през Румъния, те стигат до с. Черна. Там им харесва и се установяват. Строят си домове, училище, църква, съхраняват българските традиции и обичаи, но възприемат от румънците наименованието на една от основните храни от царевично брашно, наречена "мамалига", с която изхранват многобройната си челяд.
След подписването на Крайовската спогодба 1940 г., когато хиляди българи са принудени за 24 часа да се изселят от Северна в Южна Добруджа, освен малкото покъщнина, те са пренесли и обичаите, песните, танците и традиционните храни. Част от преселниците от с. Черна са настанени в с. Тюрк Смил, което после е преименувано в Нова Черна. В онези гладни години семействата са се изхранвали с мамалига. В наши времена това ястие от царевично брашно вече се води здравословна храна и е известно с различни модерни имена, но за нас, новочерненци, то ще си остане познато със звучното му наименование "мамалига", защото ни е завещано от нашите деди.
Интересно е, че през 2018 г. Мустафа Хасанов Кючюков, на 86 г., прочел някъде за фестивала и ни написал писмо, в което преразказва чутото от своя баща, споделя организаторката.
Ето какво пише той:
"По време на войната баща ми 3 месеца служил в планината Беласица. Там имало около 20 войници, които охранявали фронтовата линия. През време на престоя командването забравило за тях. Нямало храна, вода и се наложило сами да търсят препитание. Един ден баща ми слязъл от билото на балкана, за да търси храна. Край една река видял мелница. От мелницата купил 25 кг царевично брашно. Вечерта показал на войниците как се прави мамалига във войнишката каска, защото нямало други съдове. Мамалигата обръщали на платнището и така се хранили. Нямало сирене, извара, маджун, за да я овкусят, освен вода и сол, нищо не е имало. Цели три месеца баща ми всекидневно слизал от балкана, купувал царевично брашно и така войниците се хранили с мамалига. Писмото е написано саморъчно от Мустафа Хасанов Кючюков, с. Долно Новково - Търговищко".
Оказа се, че мамалигата е спасявала животи по време на войни. Сигурно има още много такива случаи, за които не знаем. Но едно е сигурно, че на 5 октомври ще се проведе 12-ото издание и очакваме вашите читатели да бъдат наши гости, добавя в края на разговора ни Тодорка Владимирова.