Мисията ми е да срещам хора

МАЯ БЕЖАНСКА е родена в Благоевград, където учи в Математическата гимназия. От малка се занимава с куклен театър. Завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" със специалност "Актьорско майсторство за куклен театър" в класа на проф. Николина Георгиева през 1994 г. След това става актриса в Столичния куклен театър. Занимава се и с пеене, като става известна с изпълнението на "Обичам те, мила" заедно със Стефан Вълдобрев и Камен Донев. През 2014 г. на сцената на Театър 199 излиза в първия си моноспектакъл "Колекционерката" от Радослав Чичев, режисиран от Катя Петрова. За него получава награда за женска роля от Международния фестивал на спектаклите с един актьор "BGMOT" - Габрово, 2016 г. Друг успешен моноспектакъл е "Козата, която свири на акордеон" по идея на Мая Бежанска и Елин Рахнев. Снима се във "Вина" - Сезон 2 (2024), "Голата истина за група "Жигули" (2021), "Домашен арест" (2011 - 2013), "Маймуни през зимата" (2006), "Печалбата" (2001), "Нова приказка за стари вълшебства" (1999) и др.

- Мая, с какво Ви спечели новата премиера на Търговищкия театър "Брак по спешност", с която откривате сезона?
- Първо, поканата от Надя Асенова, с която отдавна се познаваме. Тя ме беше канила за един друг проект в Търговище, в който не можах да се включа. Винаги ми е била любопитна срещата с Надя. Аз я харесвам като режисьор - това, което прави. Пиесата "Брак по спешност" е инспирирана от "Женитба" на Гогол. Много го харесвам, изобщо ситуациите, които той ни дава за нещата от живота и истините по абсурден начин. Достатъчно ми беше като мотив да се съглася, а и аз обичам общуването с колеги от различни театри. Мисля, че това е начин да развиваш себе си през новите срещи с други актьори.
- Да кажем малко и за ролята, която изпълнявате в спектакъла.
- Тя е запазена в оригиналната си тема - едно момиче, в случая жена, тук няма и значение възрастта на героя, който трябва да се ожени, независимо дали харесва или не. Баща й е оставил клауза в договора, че тя трябва да се омъжи, за да може да наследи богатството му. Хората, които се грижат за нея, влизат в проблематиката да й търсят съпруг, за да може наследството да остане в дома. Надя е подвела женихите...

Извадила е хора от обществото като отделни прослойки от него. Богатите в момента, които са част от "елита", примамени от възможността да увеличат собственото си състояние, вземайки и нейното, независимо дали я харесват, или е подходяща по възраст. Този сблъсък на духовността, която човек носи, е любовта всъщност - нематериалната част от света. Конфликт между материалното и духовното, докъде човек е способен да направи компромиси, за да заживее с някого, независимо дали го обича или не. Накрая героинята ми решава, че любовта е духовно преживяване и е по-добре да се свърже с някой обикновен човек, отколкото да изтърпи парвенющината на обществото.
- Пиесата кореспондира ли с днешната действителност?
- Да, Надя затова е направила тази преработка, за да може да звучи съвсем съвременно и зрителят да се припознае или да види действителността около себе си.
- Започвате професионалната си кариера като куклена актриса в Столичния куклен театър, в който играете до днес, после се впускате в моноспектакли, снимате се във филми... Кога решихте, че е узрял моментът за промяна?
- Мисля, че това е професия, която е много широка, и фактът, че се обучаваш в даденото изкуство, то е театър. Личен избор. Вълшебството на професията е, че можеш да се разгърнеш много повече. Има актьори, които и свирят, и рисуват. Театърът е изкуство, което съчетава страшно много изкуства в себе си. Красотата да го погледнеш през различни ъгли и е безкрайно, защото наистина можеш да откриваш и да развиваш себе си до края на живота си, живеейки в театъра. Така че винаги е стояло любопитството в мен. Може би в моноспектаклите е по-различно, защото човек трябва да е готов да застане сам със себе си на сцената. Другото е част от цялото.
- По този начин не изневерявате ли на детската си мечта да бъдете куклена актриса?
- Не, аз съм куклена актриса и продължавам да съм в кукления театър. За мен той е среща с децата. Аз съм човек, който по най-различни начини си набавя тази среща. Едно - чрез кукления театър, второ - правя лагери в Юндола. Отново вид изкуство, но в друга среда. Ходя много в социални домове, където общувам с друг тип деца. Като че ли по всякакъв начин си търся тези контакти, без да разчитам само на театъра. Гледам той да е повод за хубава среща и да носи удовлетворение.
- Любовта Ви към децата е движеща сила. Разкажете повече за инициативата в Юндола, която правите през лятото.
- Всяка година правя този проект през лятото. Срещам деца от цяла България с деца от социални институции и изолираните райони в селата. Това социализиране е адски красиво, защото за пореден път виждаш, че детето е дете, независимо къде и как. Каква чистота и искреност могат да си дадат децата. Голямо пречистване са тези срещи, особено след дълъг уморителен сезон и на амбиции, и да се случи най-доброто. Изведнъж попадаш в пространство на чисти взаимоотношения, каквито са детските. Голямо почистване човек прави на себе си емоционално.
- На какво учите подрастващите? Предавате ли им от своя опит на актриса или ги подготвяте за други умения в живота?
- Изкуството е като мотив за среща. Не налагам себе си, по-скоро се опитвам да ги запозная с личности от сферата на изкуството. Тази година гостува поетът и драматург Елин Рахнев, Жоро от "Остава", заедно направиха парче, Анастасия Събева, млад театрален режисьор, който "срещна" децата с Шекспир. От художествените занаяти присъстваха Мила Стоева - глина, Мариела Иванова, също глина и тъкане. През годините са идвали хора, които са им говорели за наука, физика, химия, биология. Това ми е мисията - да срещам хора. И както срещам деца от разнообразни места, така тях пък ги срещам с различни изявени творци. Мисля, че тази приемственост е нашият фокус в лагера. Срещата. И вече срещата с природата, с гората... Заземяването. Защото ние често обвиняваме и казваме, че те са деца на интернет, че са непрекъснато пред телефоните, пред устройствата, ами не, когато дадеш на детето игра, то влиза в нея и забравя за другото! И тогава си даваш сметка, че проблемът не е в младите, а в нас! Липсата на време. Липсата на игра. Ние сме забравили да играем. Това е малко и като продължение на пиесата - вкопчването в материалното, в оцеляването, човек губи детската си чистота и пренебрегва наследниците си.

Между другото, и тази година сме подкрепяни от Националния фонд "Култура", от институции, искаме да съберем родители и деца, които да преживяват тези събития - заедно да играят и заедно да градят спомени и сбъдват мечти. Децата си тръгват щастливи и разплакани от радост. Уморени от впечатления и емоции. Заслужава си! И си благодарен на себе си, че си свършил и тази работа.
- Къде настанявате децата по време на лагера?
- Лесотехническият университет има там прекрасна база. Много мили хора, които отвориха врати за нас. В началото не беше разработено за детски лагер, където да може да се отсяда. Имам малка приказна вила, която доста сме я развили. Разполагаме и със зелена класна стая - пространство, в което протичат нашите срещи, използваме я и за събиране, и за сцена.
- Вашата популярност помага ли Ви да организирате тази дейност и изобщо отваря ли Ви врати?
- В тази ситуация не мога да кажа, че ми пречи, защото по-лесно се отварят врати. Например, когато видиш човек от сцената или екрана, имаш чувството, че го познаваш и някак по-бързо се случва общуването и с институции, където трябва да отидеш, да убедиш, да настаниш децата... В случая ми помага. Не съм човек, който много-много се възползва от разпознаваемостта си и гледам да ползвам името си за каузи, за които си заслужава. А иначе и аз се редя на опашката в магазина и си говорим с хората. (Смее се.)
- Освен премиерата в Търговищкия театър, какви други предизвикателства Ви предстоят през новия сезон?  
- Има любопитни неща и проекти. С Филип Аврамов, който направи партия "ПЪН", ние сме част от цялото. Подготвяме с него и нов спектакъл, който ще е на тази тема.
През следващата година също имам интересни проекти с Катя Петрова, с която се познаваме отдавна, както се казва, моят човек. С Елин Рахнев и нашият моноспектакъл "Козата, която свири на акордеон" тръгва вече малко по-активно през сезона. Пъстро е около мен. Щастлива съм, защото имам прекрасни срещи с много добри хора, една част са колеги, друга - от различни среди. Благодарна съм на Господ за тези срещи, които ме окриляват, окуражават и ми дават смисъл, че има човеци и си струва да вървиш по пътя си в тоя живот.
А на "Брак по спешност" желая на добър час и да стане хубав спектакъл! То е смислено представление, ползваме комедията като жанр, който споделя наболели теми в обществото и се надявам да намери своята публика, и да попътува, защото смисълът на театъра е да пътува и да среща зрители. Премиерата бе на 21 октомври. Знам, че в Търговище има хора, които обичат театъра и не са малко. После пиесата се отправя към Варна (23 ноември, ФК, зала 1), Бургас (4 декември в Зала "Славейков"), където ще има представления. Весела пътуваща трупа, която ще среща жадни за изкуство българи. Надявам се да си тръгнат от спектакъла щастливи, доволни и с мисъл.