Жега и бури идат в просветата

Броени дни остават до началото на новата учебна година. Ако съдим по медийните заглавия, обществото я очаква, ошашавено от поток разнопосочни идеи, някои - екстравагантни, с които тя е белязана още преди да е започнала. Предстояща "мащабна реформа" в образованието с новия училищен закон, сложен в дневния ред на парламента от първия ден след отпуските. Включване на среден успех и на оценка за поведение в бала за прием в гимназиите след VІІ клас. Размиване на отговорността за матурите сред стотици членове на нови комисии, забрана на джиесемите и родителски тричленки, дебнещи за преписвачи. Пренаписване на всички учебници заради "големите недоразумения" в тях или поне раздаване на притурки и свитъци с указания за учители и родители, които да коригират съдържанието. Министърът чете книжките до ІV клас - баш тези, които единствени току-що са обновени от издателствата. И иска местната власт и бизнесът да казват по какви програми да се учи, а не министерството. "Интеркултурно" обучение за малцинствата. Десетки закрити паралелки заради липса на деца. Недостигащи хиляди учители по разни предмети. Незаписани 13 000 първолаци, за които никой не знае къде са. Затвор за директори, ако записват "мъртви души" в училище. Натиск да се вкарат "Отче наш" и "Аллах бирдир" в училище. Джендър обучение в полза на гейовете... И, разбира се, предизборно - нови заплати за учителите, че и те вече бягали зад граница.
Ако започнем отзад напред в това многоцветие, разбира се, че най-бедните учители в ЕС трябва поне малко да подобрят статуса си. Защото според статистиките на службата Eurostat те получават 4780 евро, пък средното ниво за съюза е над 29 000 евро. Дори в Румъния заплатата на учителите е 5078 евро, да не говорим за първенеца Люксембург, където даскалът се разписва срещу 104 049 евро! Ужасяващо - 20 пъти повече от нашия учител. Само че тези сравнения не са най-коректният аргумент, понеже средната заплата в България като цяло е също толкова пъти по-ниска от люксембургската, а лекарите ни например в болниците в това отношение се съизмерват по-зле от учителите. Пък и в други сектори е така. Затова вече

цяла България бяга зад граница

Покрай новия училищен закон много от нароилите се идеи тепърва ще стават център на общественото внимание. Една философия обаче преминава като нишката на Ариадна през плетеницата на всички неслучайни и случайни хрумки на тези, които в момента държат властта и диктуват съдбата ни - държавата да се откаже максимално от ангажиментите си към образованието. Така, както последователно се отказа от мястото си в икономиката, в аграрния сектор, в здравеопазването, в социалните дейности. Всъщност на доста места в системата на средното образование държавата вече я няма. Възможно ли е никоя от ангажираните с него институции вече да не се интересува колко деца подлежат на задължително записване в първи клас и всяка година да броим над 10 000 малчугани, родени преди 7 години, които никой не знае къде са - в чужбина ли със семействата си, с кончето на къра или на просия по улиците. Нали уж образованието е не само право, но и задължение - по Конституция. А щом държавата е създала задължение, трябва да има и механизми поне да знае дали то се спазва, ако не да насърчи спазването му. Навремето всяко училище знаеше кои деца в обсега му предстои да станат първолаци и за всичките се знаеше записани ли са и къде са. А сега в ресорната комисия в парламента вносителите на проектозакона от ГЕРБ отхвърлиха предложението на левицата всяко дете да има образователен паспорт, както е в някои европейски страни, за да няма шляещи се по улиците "свободни електрони" в задължителна училищна възраст.

Оттеглянето на държавата от образованието

тепърва предстои да бъде основен двигател при досъсипването на българското училище. Бягането на държавата от отговорности личи буквално във всеки раздел и текст на училищния закон, който тече в момента в НС. Янаки Стоилов (БСП) например бе внесъл предложение, че образованието се реализира като единна държавна образователна политика, и това бе уж прието по принцип в ресорната комисия. Вижте обаче как този текст бе превърнат тихомълком в нещо съвсем друго - в доклада за второто четене текстът звучи така: "единна държавна образователна политика за осигуряване правото на предучилищно и училищно образование". И това всъщност свежда ролята на държавата до осигуряването на достъпа, а функционирането на системата вече няма да е нейна работа.
Идеята за отказ на държавата от организирането на задължителното образование, разбира се, се развихря и чрез разрешаването на "домашното обучение" за всички, които го пожелаят - т.е. всяко дете може, ако иска, да не ходи на училище и да си го обучават вкъщи. За богатите е ясно - мнозина ще си наемат може би учители на частно. Но колко деца под чадъра на "домашното образование" ще престанат изобщо да ходят на училище и да получат задължителното образование? Наивно е да вярваме, че МОН или друг в държавата ще може да проследи този процес. А иначе записваме помпозно, че до 2020 г. преждевременно отпадащите ученици трябвало да са под 11 на сто. 
Да не говорим за друг от големите проблеми във все още проекта на закон -

автономията на училищата

в изработването на учебните програми. Всяко училище ще може самостоятелно да формира своя учебна програма. Много демократично и много децентрализирано! На хартия. Защото на практика училището в големия град и това в малкото селище са твърде неравнопоставени като възможности за финансиране и за кадрова осигуреност. Малкото училище в селцето Хикс много демократично ще сведе учебната си програма до наличните учители, защото други няма откъде да вземе. А голямото в София в това време ще си въведе примерно часове по "математическа лингвистика", понеже специалисти ще намери достатъчно. Това означава абсолютна неравнопоставеност на децата в достъпа им до знания още в началното и средното училище, която предопределя изоставането в цялото бъдещо развитие на малките българи от "дълбоката провинция". И когато предлага такива неща в закона, някой чете ли анализите на PISA или на Световната банка, в които обилно ни се обяснява, че у нас има пропаст между нивото на образование в големите градове и в малките селища и че в България равнището на образование зависи от икономическите възможности на семействата. В степен, много по-висока от тази в другите европейски страни. Човек остава с впечатлението, че някой просто си поставя като цел да засили още повече неравенствата в най-бедната държава в ЕС. А просветният министър Тодор Танев възхвалява новия закон, "защото е добър, защото е адекватен на XXI век, на европейското ни членство и на ситуацията на световна глобализация".


Учениците ще почиват 11 дни около Коледа и Нова година

Със заповед на министър Тодор Танев са определени пет ваканции за учениците през новата учебна 2015/2016 г.

31 октомври 2015 - 2 ноември 2015 - есенна
24 декември 2015 - 3 януари 2016 - коледна
30 януари 2016 - 7 февруари 2016 - зимна 
02 април 2016 - 10 април 2016 - пролетна І-ХІ клас
02 април 2016 - 4 април 2016 - пролетна ХІІ клас

Освен това ще има още два неучебни дни - на 18 и 25 май, когато се провеждат държавните матури по български език и литература и по един избираем предмет, както и външното оценяване в VІІ клас. Вторият срок ще започне на 8 февруари 2016 г., а учебната година ще завърши най-рано за абитуриентите - на 13 май. До 24 май ще учат първолаците, до 31 май - децата в началното училище от ІІ до ІV клас. На 15 юни свършва годината за учениците от V до VІІІ клас, а на 30 юни - за тези от VІІІ клас в чуждоезикови паралелки и за учениците от ІХ до ХІ клас.
Външното оценяване след ІV клас ще бъде в четири дни - на 10, 12, 13 и 16 май съответно по предметите математика, български език и литература, човекът и природата и човекът и обществото. След това започва външното оценяване в VІІ клас, като изпитните дни са 18, 20, 26, 27 и 30 май - съответно по български език и литература, математика, обществени науки, чужди езици и природни науки. През юни (20 юни) ще се явят на външно оценяване само учениците от VІІІ клас с интензивно изучаване на чужд език.