Виното като култура и традиция

Още от дълбока древност виното се свързва с боговете, плодородието, здравето и веселието. То е предпочитана напитка не само за празници, но и за отмора след дълъг работен ден.
"Има радост в него и добро настроение. Покрай виното най-приятното нещо е, че човек се среща с много хора. Виното предразполага към разговор. То е най-социалната напитка", твърди Димитър Димитров от "Веселите винари", познат с ролята си на Добролюб в култовия детски телевизионен сериал "Войната на таралежите" по сценарий на Миряна Башева и Братя Мормареви. Той разказа за ДУМА каква е връзката между изкуството и божествената напитка и как се прави успешно тя.
В киното попада съвсем случайно. Защото режисьорката Иванка Гръбчева по това време му е съседка и когато почва да прави кастинга за филма, кани Димитър на пробни снимки, той отива и го харесват.

"Във "Войната на таралежите" е единствената ми роля, никога не съм бил актьор. Участието ми беше много вълнуващо и весело, но като свършиха снимките, приключи и моята актьорска кариера. Беше 1978 г., бил съм на 12 години. Общо бяхме 7-8 олигофренчета на тази възраст и стана голяма забава! Бяхме млади, бяхме малки, бяхме готини", разказва Димитров, който се връща към този период с носталгия.
После животът го отвежда по съвсем друг маршрут. Заминава за Германия през 1987 г., където следва право. Както сам казва, започва да учи правото на ГДР и завършва по правото на ФРГ. През 1992 г. се връща в България, без желание да отиде повече там. "Киното и Германия са затворени страници за мен в момента, в който приключиха", признава без капка съжаление правистът. Той дълго време се занимава с реклама в киносалоните. Но заради КОВИД-кризата ги затварят и бизнесът замира. "Тогава виното от пенсионен план става наше основно занимание. Както се казва, то няма и сили за нещо ново", споделя Димитров, който заедно със спътницата си Ивана Цакова се захващат постепенно с лозето и популяризирането на Северозапада с винени турове.

По думите на някогашния актьор виното всъщност е артистичен продукт. Изисква общуване с много хора, за да се намерят сродни души, които да го харесат. Докато киното е по-индивидуален спорт, посочва винарят, който гордо допълва, че вече са "на ти" с материята и имат стаж и като лозари, и като винари. Правят вино от 2018 г. Предлагат шест вида в момента, като експериментират всяка година. Понеже сме много малки производители можем да си позволим скромни серии с различни вина, обяснява Димитров. Една от тях е "Таралежите". Направихме я, след като се видяхме с бандата от филма "Войната на таралежите" преди 2-3 години. Казах си, че ще има такова вино, защото трябва да се помни! Освен това таралежът е симпатично животно и яде само узряло грозде. Обича сладки неща, разкрива Димитър.

"Веселите винари" по оригинален и родолюбив начин популяризират северозападните земи

Веслец и Лютиброд - врачански села, точно там, където се развива действието. Веслец се слави със своята антична крепост. Лютиброд е история. Селище герой. Там е било последното сражение на Ботевите четници. Рашов дол - мястото, на което героично те са загинали. Ако имате път насам, и преминете по моста над реката, спомнете си за разказа на Иван Вазов "Една българка". Именно тук баба Илийца е прекосила бурните води на Искъра с ранения герой...
Идеята е, че Северозападът е район на чепати хора и вината са отражение на характера и географията. Могат да бъдат всякакви - нежни и елегантни, много силни и характерни, има абсолютно разнообразие в стиловете и усещането. Винаги трябва да е леко диво. Навремето Тодор Живков не стъпваше във Враца, тоест там никой не иска да ходи от държавниците... Не им е любимо място, спомня си винарят. Майсторите на изтънчената напитка организират т.нар. винен туризъм. Предлагат за ценители и природолюбители разнообразни форми и любопитни начини за пиене на вино и дегустации сред красотата на Врачанския балкан - пикници, с интересни комбинации от разходки, местности. "Отворени сме за всички почитатели на виното. Искаме всеки, който пожелае, да може да посети нашите срещи. Има календар, на който са отбелязани събитията ни от април до октомври, той е публикуван във фейсбук страницата ни. Съберат ли се 5-6 души, може да ни се обадят, дори да не е дата от календара, няма проблем, пак са добре дошли, обясняват от "Веселите винари".

Качеството на българското вино става все по-хубаво!

За да го популяризираме в чужбина, има основно нещо, което през последните години не можем да постигнем и това е добър имидж на държавата, на народа. Не ни уважават. Това е истината. Като не харесваш някого, как да му харесаш виното? Виното е култура и традиция! То е пряко свързано с тези, които го правят. Хората в чужбина уважават културата и традицията и симпатичния образ на народа, който произвежда вино. Например грузинското с нищо не е по-добро от българското вино, но грузинците на пазарите, там, където се продава повече вино, са любезни и приветливи, а ние не сме, подчертава Димитров. Според него има дефицит в националния ни образ, който създаваме зад граница. Поради тази причина се губи и възможността да имаме по-добър имидж на нашето вино. Мисля, че лека-полека нещата се подобряват, дъното вече е минато. Иначе българските винари са невероятно готини. Те са най-симпатичните българи, които познавам! - твърди Димитър Димитров.

Истинското вино горчиво ли е, както се пее в любовните песни?

Не, то просто е хубаво и човек не трябва да разбира много от червената напитка, за да усети хубава ли е тя. Това, което ти харесва, то е. Не трябва да търсиш съвършенство. Душата сама ти подсказва кое вино е хубаво и кое не. Нали е напитка на боговете? Ние сме боговете и всеки си харесва виното, казва убедително производителят. Според него приготвянето му зависи от майстора. Той търси да изрази себе си чрез сорта, от който става виното. Тънкостите са повече от правилата. Но има основни неща, които всеки знае. Като при пържолата например, която трябва преди всичко да е изпържена. Виждаме по кулинарните предавания как двама готвачи правят абсолютно различни вкусове, същото е и при виното, допълва веселият винар.