Убийство по особено мъчителен начин

Правителството на Бойко Борисов подаде оставка, но остави след себе си едно от най-големите престъпления в новата история на България - унищожаването на науката. То започна с гаврата на Симеон Дянков над знанието и ще бъде продължено с бюджет 2017. Кабинетът на ГЕРБ завеща финансови политики, които с услужливата помощ на реформаторите, "Атака" и БДЦ в петък бяха прокарани на първо четене в парламента. БСП, ДПС, ПФ и АБВ се обявиха против проектобюджета, който съдържа геноцид над българската наука. След две управления на ГЕРБ тя се разпада и е толкова на ръба на пропастта, че още след една година едва ли ще има вече какво да бъде спасявано.
Много малко политици обръщат внимание на това, което се случва с науката, и не си дават сметка, че това е секторът, от който зависи битието не просто на всички останали сектори, но и на манталитeта на обществото като цяло. В България с ускорени темпове се утвърждава общество на незнанието и простотията и това, заедно с демографската катастрофа, осъжда страната на деградация и слугинаж, дори в регионален план. Неслучайно в стратегията на Евросъюза "Европа 2020" единствено за сектора Наука е поставено изискване за ниво на финансирането - до 4 години страните да инвестират средно 3% от БВП за научни изследвания и развойна дейност (НИРД). В националната програма за развитие България под диктата на ГЕРБ вече записа ниската перспектива да влага за НИРД 1,5% от БВП през 2020 г. Дори в момента в ЕС средният процент на инвестиции в сектора е 2,1%. 

Недофинансирането на науката

в България, продължило твърде дълго, нанесе огромни щети и на научните структури, и на материалното и кадровото й осигуряване. Борисов през всичките си години на власт не престана да оплюва предишните правителства и хулите лесно хващат дикиш, защото текат обилно през присъдружните Му медии за разлика от реалните факти. В официалните статистики и в докладите на МОН напоследък се твърди, че бизнесът в България ускорено инвестира пари в науката и размерът на неговите инвестиции е надминал тези от държавата. Реално обаче няма данни кой точно бизнес инвестира в наука, каква точно наука прави и къде са резултатите. В международните анализи и класации на научните резултати български бизнес не фигурира.
Затова да видим какво се случва с основните носители на науката у нас - БАН, висшите училища, Селскостопанската академия (ССА) и фондът "Научни изследвания" на МОН. За тези 4 институции публичните инвестиции при правителството на Станишев се увеличиха до 252,8 млн. лв. (0,35% от БВП). При първия кабинет на Борисов министърът Дянков нанесе саблен удар, като намали тези средства над 2 пъти до 110,1 млн. лв. (0,13% от БВП). Кабинетът на Орешарски пак увеличи средствата за наука до 128,6 млн. лв. (0,16% от БВП). След второто възцаряване на Борисов сривът започна отново и сега за 2017 г. Дянковото отроче Владислав Горанов намалява публичните инвестиции за реална наука до 114,3 млн. лв. - 0,12% от БВП. А за да се изпълни дори скромният ангажимент, поет от страната пред ЕС, публичните инвестиции за НИРД през 2020 г. да са поне 0,5% от БВП, трябва да започне ръст на парите всяка година с 0,1% от БВП. Но публичните средства не само се намаляват за 2017 г., но в тригодишната си прогноза кабинетът е предвидил те да бъдат "замразени" на същото ниво до 2019 г.! Това са фактите.
Безспорно

най-жестоката битка се води срещу БАН

- институцията, зародила новата българска държавност още през 1869 т. (!), чиито институти "произвеждат" днес над 60 на сто от международно видимата българска научна продукция. Дянков бе намислил директно да я закрие, но Борисов тогава се усети, че народът ще го издуха, и спря акцията. "Като им спрем парите, сами ще се закрият", изръмжа тогава Дянков. И ГЕРБ се зае с постепенното финансово удушаване на академията. Рязаха бюджет, рязаха и докараха субсидията на академията до 36 млн. евро годишно на фона на над милиард евро, с които другите държави в Европа финансират сродните на БАН академии. А учените ни вършат една и съща работа с колегите си от другите страни и трябва да печелят едни и същи проекти с тях! В момента субсидията на БАН покрива само мизерните заплати, и то непълно, плюс някои вноски на България в международни научни организации, плащани през академията.
За заплатите вече се разбра - българите с най-висока квалификация у нас получават с 200 лв. под средната заплата за страната (която е 915 лв.), и с 275 лв. под средната за публичния сектор (която е 975 лв.). Така професорът в БАН има средна основна заплата малко над 700 лв., младите учени със защитена дисертация са с около 500 лв., преди да защитят дисертацията - с 450 лв. А депутатите например са уредени с три средни заплата в публичния сектор, сиреч - с 3000 лв. плюс надбавките за участие в комисии. Такъв абсурд няма в нито една държава.
И понеже, колкото и да си умен и ентусиазиран да работиш наука,

все пак трябва поне да ядеш

учените ни поголовно се топят - повечето млади изследователи скоропостижно напускат страната. Авторитетните доскоро в света български научни школи се спихват, няма кому да се предаде натрупаното знание. В момента в БАН има 9 млади учени до 25 години от общо под 2800 изследователи; 12% са тези на възраст до 35 години. Учените ни са герои, че продължават не просто да работят, но и да постигат конкурентни успехи с колегите си в Европа. В България се прави най-евтината наука в света, с най-високи резултати на единица инвестиции.
На този фон за 2017 г. правителството пуска едни 5 млн. лв. в повече на БАН - за покриване на официално увеличената минимална работна заплата в страната, за която в бюджета на академията пари няма! В ССА ситуацията е още по-трагична, там заплатите са дори с около 50 лв. по-ниски от тези в БАН. В бюджет 2017 аграрната академия изобщо не е спомената, а от субсидията на земеделското министерство са й определени едни 13 млн. лв. (!), като само за мизерните заплати трябват 21 млн. лв. Трябвало аграрните институти сами да си докарат приходи от продажби на земеделска продукция.
Впрочем, престъплението на ГЕРБ е не само във финансовия геноцид. То е и в проявяваното

  господарско и грозно отношение към учените

Какво само не измислиха, за да не финансират науката. Първо беше измислицата, че учените ни били много. А реално персоналът на БАН е съкратен над два пъти, останали се под 2800 учени. В ССА изследователите са всичко на всичко 675. Сравнителните данни на европейската служба Eurostat сочат, че по брой на учените на 1000 души население България се е сринала на последните места в ЕС. На този фон в нито един документ на кабинета няма да видите конкретен ангажимент за увеличаване на броя на учените - нещо, което много по-напреднали държави от нас неизменно планират в стратегиите си до 2020 г.
Като се видя, че мантрата "учените ни са много" е нонсенс, властта мина към следващата: "Обществото не знае какво работят учените". Академиите тутакси изнесоха десетки свои очеизвадни приноси в битието на България само в последните години - от създаването на мрежата НАТУРА 2000 до предотвратяването на гибелно за половин България замърсяване чрез замисленото изгаряне на ракетите СС-23. Впрочем, само властта се прави, че не знае какво работи БАН, обществото добре го знае и това се видя в социологическите анкети, в които огромното мнозинство от българите застана зад академията. Да не говорим за многото високи международни оценки за БАН в последните години.
Тогава разни Менди Стоянови затръбиха нова мантра: "Трябва да се направи атестиране на институтите". Е, тук вече - направо "Хлъц!". Защо тези хора се правят на идиоти? От 1995 г. насам БАН премина три пъти през комплексно оценяване на всички институти и три пъти през преструктуриране - нито една друга институция не го е правила. БАН е и единствената институция в сектора, която през 2009 г. се подложи на международно оценяване. Комисия от 40 европейски експерти направи одит на всички институти за качество и международна видимост, за резултати, за национална значимост и за перспективи. Ръководителят на одита, холандският физик д-р Райнден ван Донен, заяви по онова време пред ДУМА: "Установихме, че повечето институти на БАН извършват ценна изследователска дейност на високо международно равнище... В много от научните звена на академията срещнахме чудесни изследвания с изключително високо качество, които допринасят за науката в цял свят, включително в областта на хуманитарните науки.

Имате същински съкровища в много от институтите

В това отношение БАН има много добра позиция в европейския контекст. Особено на фона на условията в България, в които е трудно да се работи наука поради ниското финансиране. Вие имате отличен научен потенциал, но ситуацията е влошена от липсата на средства... като цяло системата е на ръба на оцеляването. Преценихме, че има големи проблеми с привличането и задържането на интелигентните млади учени. За разлика от останалите страни в Европа, тук има силно изтичане на мозъци - много повече, отколкото в други държави. Ако се отчита само краткосрочното и се държи политика на оцеляване, не е добре. Трябва да се направят усилия за инвестиране в изследванията и от държавата, и от бизнеса. В страна като България е ясно, че инициативата трябва да идва от държавата".
Това беше преди 7 години. Оттогава досега БАН понесе най-тежките удари от властта. Миналата година имаше и европейски мониторинг за научната дейност у нас, качен е в сайта на МОН - и той предписа увеличаване на държавните инвестиции за наука. Е, и? Какво още трябва да се случи, за да стане ясно, че тази власт целенасочено убива всички шансове на страната да се измъкне някога от дъното. И че просто мрази хората, които развиват знанието. Владислав Горанов неотдавна изтресе пълната глупост, че учените ни трябвало да продават науката си, пък

белким някой купи нещо от сергията им

Естествено, това изкара на улицата масово хората от БАН и ССА - 4000 души на протест! Поискаха смешни 20 млн. лв. от общо около 40 млрд. лв. публични разходи, които да позволят на БАН да вдигне поне малко заплатите, защото академията вече се разпада. Дори бизнесът - АИКБ и Стопанската камара, подкрепиха БАН категорично, защото "не може да очаквате пазарът да финансира науката". Няма друг такъв случай на протест на учени в Европа. Чуждите телевизии го показаха, нашите му посветиха 30 секунди, обществото не разбра нищо. Само в парламента прозвуча репликата на проф. Станислав Станилов: "Елементарни частици на Женския пазар не се продават". Което не попречи на "Атака" да гласува бюджета!
Впрочем, в ресорната комисия в НС главният секретар на МОН Красимир Вълчев, а сетне и Менда Стоянова, родиха поредна абсурдна мантра, само и само да не се даде стотинка повече за науката: "БАН не е представила програмен бюджет и не може да й се дадат пари". И минимални основни заплати не можело да се утвърдят, както иска левицата. Смях в залата. Хайде, стига вече! Минимални основни заплати държавата е постановила в не един сектор. А според Закона за публичните финанси от БАН и вузовете не се иска да формират програмен бюджет. Те съставят годишен финансов план по основни показатели на единната бюджетна сметка, утвърдени от министъра на финансите. Което и правят стриктно всяка година по указания от МФ и под неговия надзор. Нещо повече - имаше година-две, в които финансовото министерство поиска и БАН да прави програмен бюджет, а сетне самото то смени указанията си и върна БАН към годишен финансов план по параметри. И сега бюджетът на академията също е планиран така, както е постановило Министерството на финансите. Вие ли, господа бюджетари, не знаете това? Виж, от министерствата законът изисква програмен бюджет - което обаче не попречи на кабинета да внесе в НС проектобюджет 2017 без програмни бюджети на министерствата...
 За бюджета на вузовете ДУМА вече писа на 18 ноември т.г. - той се намалява на 0,45% от БВП (около 420 млн. лв.). Според Закона за висшето образование на вузовете за научни изследвания се предоставят 10% от размера на издръжката. Е, за поредна четвърта година тази сума ще остане... 8 млн. лв. Колкото до фонд "Научни изследвания" на МОН - и за него идната година

се дават едва 15 млн. лв., колкото са и сега

А нали уж според Горанов учените трябвало да изкарват пари с проекти. Е, няма как да ги изкарат, понеже фондът има да разплаща неплатени от години договори, а и още не е сигурно, че ще успее да финансира проектите по обявения тази година конкурс, та може да прехвърли и тях към бюджет 2017. Цирк и нищо повече.
По отношение пък на мантрите как ще цъфне и върже науката с пари от новата оперативна програма (350 млн. лв. за 4 години), ДУМА писа няколко пъти за намеренията да се създават т.нар. нови центрове за върхова наука и за компетентност. Те само ще разклатят съществуващите сега водещи научни звена, да не говорим, че 85% от парите са пак за инфраструктури и че цялата хуманитаристика (българщината) е изобщо извън сметките. Примерът е вече налице - знаете ли как привлича чужди "иновативни" фирми

т.нар. София Техпарк

на Плевнелиев, който глътна вече 90 млн. лв. за строителство? Вижте обявите му: "Елате в България, тук са най-конкурентите нива на заплатата в Европа, възможност да изплащате до 1 година минимална заплата на назначени млади хора и шанс българската държава да покрива 50 на сто от разходите ви". Цинизъм. 
"Няма нито една причина да се срамуваме от предложения бюджет, няма нито една погрешна политика в него, заяви в парламента министърът в оставка Владислав Горанов. Напротив - много трябва да се срамувате, господа от ГЕРБ! Защото без срам обричате страната ни на срам завинаги. В това време министърката в оставка Меглена Кунева ходела в Брюксел при Барозу, да я уреди за комисар по науката... С България приключиха, горката Европа!   

Данните  са  според  записаните стойности  на  БВП  в  законите  за бюджета  по  години.  Във  функция “Наука”   тук   са   включени   субсидиите за   БАН,   Селскостопанската   академия, за  изследванията  във  вузовете  и  за фонд  “Научни  изследвания”.  Вижда  се ясен  ръст  на  субсидиите  през  2008-2009  г.  и  2014  г.,  когато  бюджетите са  правени  от  правителства  без  ГЕРБ.
 


Вижте  в  последната  графа  колко  пъти  властта  си  е  увеличила  парите  за  25  г.  и  колко  е  дала  на  знанието