Колонката на Александър Симов
Проповедниците на лъжата
/ брой: 92
Кирил Петков има очевиден проблем с истината. Откакто бе имплантиран на политическата сцена той упорито се опитва да прилича на Остап Бендер с харвардски гещалт. Но нека телевизионният блясък и либералната пудра да не ви заблуждават - пред очите си имаме политик, който не е в състояние да произнесе дори и една дума, която да има покритие в реалността.
Последен пример за това стана ужасяващата катастрофа с кола на НСО, която отне човешки живот. Петков е бил само пасажер в нея и заради това е трудно да се повярва, че от първи миг той изстрелва неистина след неистина за инцидента.
Ето ви един пример. Според Петков той седнал на задната седалка и се задълбочил в 40 минутен конферентен разговор със своя щаб и заради това не бил наясно какво точно е станало на пътя. Проблемът е, че разстоянието между Добрич и Аксаково е 42 километра. За да може Петков да води толкова дълъг разговор в колата, то тя трябва да се е движила с около 55-60 километра в час. Снимките от зловещия инцидент обаче показват съвсем различна скорост. Следователно Петков отново заблуждава. Или само след 3 години в политиката той вече не е в състояние да произнесе дори и една искрена дума или се опитва да прикрие своя заповед за по-бързо каране към НСО, която директно води до фаталния инцидент. Така или иначе - лидерът на ПП за пореден път показва, че не е в състояние да бъде честен със своята публика и избиратели. Но българската политика, дори и в сегашното си насипно и раздрано състояние, не е реклама за билкова добавка и всеки, който си позволи публично да лъже по този начин, не би трябвало да има място в нея.
Да не говорим за другото.
Петков заяви, че прекратява своята кампания, защото всички трябвало да се смирим. Два дни по-късно той беше сниман на предизборни срещи. Очевидно пред нас е най-краткото и скоростно смиряване на света.
Още един изстрел в истината.
И това вече не е аномалия. Това е стил на поведение. Това е някакво постмодерно отношение към света в който фактите не са важни, важно е само какво казва Остап Бендер и в какво вярва неговата политическа секта. Те все са жертви, те все са прецакани, те все са мишена на някаква голяма конспирация.
А по същество в реалността виждаме съвсем друго. Виждаме лъжите на Кирил Петков. Видяхме и патологичното безчувствие на Найо Тицин, който слиза от колата на НСО и прави снимка на катастрофата, без дори да забележи, че в другото превозно средство има мъртъв човек. Само вижте какъв е първият му инстинкт - показността. Чак след това идва всичко останало. Хора, оперирани от съчувствие. Хора, оперирани от усещане за реалност. Виртуални зомбита, които не се способни на нормални човешки реакции, като състрадание, например.
Стигаме и до другата голяма тема - как така тези, които искат "нормална държава с правила" ползват коли на НСО по време на своята кампания. Откъде идва тази страст по привилегии? Откъде е това нагло погазване на здравия разум?
Кирил Петков прави кампании с държавни пари, като ползва кола на НСО, Никола Минчев - също. Когато опре до тях самите изведнъж се оказва, че правилата не важат, както и принципа, че всички трябва да са равни. Подобна наглост плаши със своя размер. Подобна наглост е катастрофална за всяка капчица обществен морал, която е останала край нас.
Ето това сме ние. Държавата на телевизионната лъжа и проповедниците на лъжата, които НСО вози и пази...