Късата памет на историята
/ брой: 85
Руски и чуждестранни певци и артисти записаха нов видеоклип с песента "Альоша" в защита на паметника в Пловдив. Освен от Русия, творците, включили се в проекта, са от всички краища на земното кълбо: Еквадор, Сърбия, Куба, Индонезия, Бразилия, Германия, Гърция, Сирия. Е, няма българско име (а би трябвало!), което и не ме учудва... Няма такава инициатива и у нас сред творците - Ботев го е казал най-точно за интелигенцията... Паметниците на съветските войници са вечни мълчаливи стражи и свидетели на истината за Втората световна война и подвига на народа, спасил света от нацизма, затова трябва да бъдат запазени, категорични са авторите на клипа.
В същото време властите в Пловдив умуват как да съборят паметника.
Както го направиха в София. Горчи ми фактът, че ние, наследниците на партията, изиграла водеща роля в антифашистката борба, допуснахме това да се случи. А се кълняхме, че ще го опазим, че няма да го дадем на днешните фашисти. Посъбрахме се, видяхме се, повикахме малко... Така ли лесно се предаваха нашите предци?
Вместо песен за "Альоша", у нас се развяват украински знамена, играят се пиеси в подкрепа на Украйна. Забранява се всичко руско. Едни и същи лица обикалят медиите като сектанти, проповядвайки бясна русофобия. Дори вече звучат призиви за разправа с инакомислещите.
Живеем в ужасяващо време на тотална подмяна на историческата истина с лъжи. Които, повторени многократно, по рецептата на Гьобелс, звучат като новата истина. Живеем във време на възраждане на фашизма и нацизма. Може би не под това име, но със същата идея. Със същото желание за реванш. Вижте танковете с кръстове, горящи отново, 79 години по-късно, в земите на Донбас. Правят се опити да се омаловажи ролята на Червената армия за освобождението на Европа. Пренаписват се учебници по история. Правят се дори опити за оправдание на Хитлер. "Моята борба" свободно можеш да си я купиш у нас и да си я четеш, отпивайки кафето си от чаша с неговия лик, а след това да отидеш на мач и да развееш флаг с пречупен кръст.
Лъжата, че в България нямало фашизъм и че Червената армия била окупатор се тиражира у нас и се набива в умовете на подрастващите поколения, които не виждат нищо лошо в това да изпънат ръка в хитлеристки поздрав, но мразят червената петолъчка.
А те, червеноармейците, умираха за нас. И ако днес живеем в еснафско самодоволство и се опиваме от европейски блянове, то го дължим на тях. Няма руско семейство, което да не е дало свидни жертви по време на Великата Отечествена война. По съвременни данни СССР губи 27 милиона души!
Руският народ изнесе основната тежест на войната, макар днес дори това да се отрича. И единственото, което би следвало да направим, е да му бъдем благодарни.
А днес ние подкрепяме, мълчаливо или не, водени от користни чужди интереси, братоубийствения конфликт в Украйна, давайки оръжия и финансови средства на наследниците на СС дивизия "Галичина"...
Историята има къса памет и ако ние не я пазим, опасността от повторението на нейните грешки е твърде голяма. Нека не забравяме, че 9 май е Денят на победата. Без него нямаше да има никакъв "Ден на Европа".