Имена
Елисавета Багряна и бунтът на жената
/ брой: 86
Боян БОЙЧЕВ
В българската, а и в световната, литература много повече са имената на поети, постигнали признание с творчеството си, отколкото на поетеси. Както е факт и че много повече жени четат поезия, отколкото мъже. Може би обяснението е в налаганата през годините традиционна роля на жената като домакиня, която трябва да върти къщата и да гледа децата - при тази ситуация едва ли ти остава време да пишеш стихове, да се срещаш с читатели и да отстояваш гражданска позиция, а да разтвориш страниците на някоя стихосбирка, която да те откъсне поне за миг от ежедневието и да те потопи в романтика, все ще се намери мъничко време... Може би...
Срещу традиционните представи, отреждащи мястото на жената край печката, е бунтът на Елисавета Белчева, както е рожденото име на поетесата. По-късно тя ще приеме творческия псевдоним Багряна, с който остава в литературата. Първата й стихосбирка "Вечната и святата" е истинско явление в българската поезия. В стиховете й звучи потисканият порив на жената към свобода, към пълнокръвен живот, към любов. Лирическата й героиня е волна, смела и непокорна, рушаща предразсъдъците, търсеща непознатото, далечното, следваща полета на чувствата и мисълта. И в същото време тя е жена, но жена с подчертана женственост, която носи в себе си родовата кръв и осъзнава вечната мисия да я предаде на следващите поколения. За първи път в българската литература жената разкрива така смело и откровено своята природа.
Елисавета Багряна е родена на 29 април (16 април по стар стил) 1893 г. в София, където получава основното и гимназиалното си образование. Една година живее със семейството си в Търново, където пише първите си стихове. През 1910-1911 г. е учителка в с. Афтане (дн. Недялско, Бургаска област), където получава непосредствени впечатления от живота на българското село и на селската жена. Като студентка по славянска филология в Софийския университет (1911-1915 г.) се запознава с писателите Г. Райчев, К. Константинов, Д. Дебелянов, Д. Подвързачов, Хр. Ясенов, Й. Йовков. Първите й отпечатани стихотворения са "Вечерна песен" и "Защо" - в списание "Съвременна мисъл". През 1915-1919 г. е гимназиална учителка във Враца и Кюстендил. От 1921 г. редовно участва в литературния живот, публикува във "Вестник на жената", в. "Лик", в списанията "Съвременник", "Златорог" и др. Изявява се и като детска писателка и преводачка. По-късно сътрудничи на в. "Литературен фронт", на списанията "Изкуство", "Септември", "Пламък" и др.
Дългият творчески път на Багряна преминава през различни литературни търсения, но вдъхновение поетесата черпи преди всичко от човешкото сърце, от силните чувства. Тя е автор на девет стихосбирки, което не е толкова много за близо 98-годишния й живот. Това говори за взискателност към словото, към творбата.
Стиховете на Елисавета Багряна са преведени на 30 езика и издадени във Франция, Чехословакия, Югославия, СССР, Румъния, Италия, Швеция, Полша, Гърция, Великобритания, Бразилия и др. Тя е носителка на Златен медал на Международната асоциация на поетите в Рим (1969), както и на редица други награди, удостоена е със званието "Герой на Народна република България".