Фолклорът ни е най-доброто лице на България

ПЛАМЕНА ЧЕМШИРОВА е професионален танцьор от Стара Загора. Преди 23 години емигрира заедно със съпруга си в Северна Ирландия. Там основава и ръководи Клуб за народни танци "Чемшир", който отбелязва 10-годишен юбилей. Той е под шапката на Българската асоциация BANI, чийто председател в момента е Чемширова. Фолклорната формация се радва на десетки успехи и участия, чрез които популяризира лицето на България по целия свят.     

- Госпожо Чемширова, каква е Вашата история? Защо заминахте за чужбина?
- Бях действащ танцьор в професионалния ансамбъл "Загоре" в Стара Загора. Моят съпруг реши, че иска да опита в чужбина, беше през 2000-2001 г. Тогава имаше пак икономически неблагоприятен период у нас. Спонтанно избрахме Ирландия, защото съпругът ми видя случайно някаква програма, в която се обяснява, че могат да заминат семейни двойки, но без деца. Пътувахме три семейства от Стара Загора и не знаехме, че ще се озовем в Северна Ирландия, която юридически е друга страна. Организаторите на тази програма са ни пренасочили вероятно, понеже там е имало нужда от работна ръка. После бързо се развиха нещата, тъй като моят съпруг е с много добър английски и това ни даде стабилно начало да започнем работа извън фермерските среди. По това време Ирландия набираше много бърз икономически растеж и в тоя ред на мисли - и при нас нещата бързо се наредиха.
Но после се върнах в България, защото дъщеря ни беше само на 4 години и нямаше как да я оставя. След известно време цялото семейство се премести в Северна Ирландия.
Беше ми тежко, защото работата ми е свързана с фолклор, традиции, концертни участия, с пътувания зад граница, и трябваше да направя компромис, за да бъда със семейството ми.
- Съпругът Ви с какво се занимаваше, преди да се преместите в Северна Ирландия?
- И двамата сме танцьори. Играли сме заедно в Общинския фолклорен ансамбъл "Нашенци" в Стара Загора, където се намерихме и тръгна нашата обич.
Сега за групата, която дъщеря ни кръсти "Чемшир", се грижим и двамата, така че да може хореографиите да бъдат добре поставени. Работя с целия състав, но мъжката част на изпълнението е дело на Чемширов.
- Минава време, преди да създадете българска фолклорна група в Арма, как се случи?
- Това беше сбъдната мечта за мен! Групата се роди през 2013 г. Дори и на български сбирки доста преди това се обличахме с наши фолклорни костюми, танцувахме и радвахме сънародниците ни. Казваха ни: "Хайде, направете нещо, така че да се събираме." Желанието да има група е било всеобщо, не само от наша страна. Благодаря на моята вече пораснала дъщеря, която тогава беше на 13-14 години и даде идеята.
Стана след мое пътуване в България, имам щастието да се прибирам за по-дълги периоди и започнах да търся колегите си от фолклорните среди в Стара Загора. Отидох да ги видя и след няколко репетиции се озовах на сцената, която ми е голяма страст. Връщайки се отново в Северна Ирландия, след два месеца, направо страдах. Моята дъщеря, гледайки ме отстрани, отсече: "Добре де, мамо, какъв е проблемът? Правим веднага група!" Не можех да повярвам, че тук може да има български фолклорен състав. Мой минус е, че толкова години съм изчаквала.
Така в един неделен ден - на 1 септември 2013 г., запазихме зала в един от спортните центрове в района и дойдоха няколко човека, мисля около петима, но на следващата репетиция бяха вече над 12 души, а на третата - 25! Предимно са българи. Впоследствие идваха и опитваха да танцуват с нас няколко ирландци, но те намират танците ни за много различни от техните и са им сложни неравноделните тактове, но ги харесват. Други пък остават приятели на групата, без да танцуват.
- Имахте ли трудности при създаването на състава? Как беше в началото?
- "Чемшир" тръгна с бърза енергия, подхранена от интереса на самите хора, които смятаха, че трябва да има такава група. Това ни обедини! Тогава нямаше нещо, което да привлича интереса на българите тук и бяхме като камбанен звън, който се разнесе наоколо и привличаше нашите сънародници! И така 10 години вече!
Отбелязахме празника чрез невероятен Фото фюжън проект, който беше колаборация между българския фолклор и емблематични места в Северна Ирландия. На 4-5 различни места, които сме посещавали с групата, направихме фотосесия, която беше принтирана на големи хубави картини и подредихме изложба. По време на откриването й отпразнувахме и юбилея на клуб "Чемшир". 80% от участниците и членовете му пътуват. Има хора, които минават по 100 км в едната посока, за да дойдат при нас - за 3 часа в неделя. Всичко, което правим, е в името на традицията да запазим фолклора си по най-добрия начин и да го предадем на децата си. И в дни като 3 март, 24 май, типично български традиционни празници, се събираме, пеем и танцуваме по нашенски!
- Как се издържате?
- С лични средства, както и с помощта на местната община, различни участия, които групата прави и събирайки средства, дори и малки суми, влагаме в костюми. Така обогатяваме инвентара и показваме максимално колорита на фолклора ни!
Благодаря и на моя съпруг, който освен че ми е помощник в групата, подкрепя и някои от събитията, които организираме.
И всъщност тук е моментът да благодарим на всички наши приятели, които винаги ни подкрепят! Принтирали сме красиви банери, които разпъваме на местата, където ходим, за да можем максимално да покажем от България. Символи като българската роза, някои от уникалните ни възрожденски къщи и др.
Преди 2-3 месеца кметицата на един от най-големите райони в Северна Ирландия беше гост на мултикултурна среща, на която представихме България. Тогава тази жена за първи път чу, че маслодайната роза е от България и че се правят парфюми от нея. Толкова бе впечатлена, подарихме й мускалче, не знаеше на коя земя се намира. Вика: "Ама как вие там произвеждате такива рози? Ние все си мислим, че идва всичко от Китай!"
Изключително много български фолклорни групи има в чужбина, ако човек погледне картата на света, може спокойно да каже, че България е навсякъде. Има повече от 350 фолклорни формации, които са най-доброто лице на родината ни. Това са пламъчета, които тлеят. Огромна в богатството си, което има, защото доказан факт е, че българският фолклор е най-богатият на Земята.
- Особено се вижда и цени, когато човек напусне родината си. Защо се получава така?
- Хората сме като децата. Не можем да оценим нещо, което имаме. Получаваме го и го приемаме за даденост. И когато то ни е отнето, започваме да го търсим и бленуваме за него.
Същото е и с фолклора ни. В България го приемаме за даденост, но само ако за месец човек излезе зад граница да поработи или да поживее, и то само на 200 км от нея, повярвайте ми, с 200 км в час ще се върне с желанието да остане. Оценяваме всеки сантиметър от тази държава, от родината, която ни е дадена от Господ, Природата, Вселената. Тя е толкова колоритна като територия, с богати природни и географски дадености, колкото и фолклорът ни. България е страна, която има на парченце земя море, планини, низини, равнини, красоти. Всичко.
Тук хората имат малко и го ценят ужасно много. Малкото, което имат, така го преекспонират и представят пред света, че изглежда най-великото. А ние го имаме, но не го показваме. Толкова е необятна красотата на България! Не го афишираме. Защо? Нямам представа!
- Знае ли се точният брой на българските фолклорни групи в чужбина?
- Асоциацията на българските фолклорни състави в чужбина, на която съм член, се е заела с изготвянето на регистър, фокусиран изцяло върху фолклорните групи. Той ще дава информация за броя и творческия им живот в странство. За наше щастие имахме втора семинарна среща в София през ноември 2023 г. Уважиха я представители на Министерството на културата, Министерството на образованието, Външното министерство. Благодарим и на Агенцията за българите в чужбина, която беше най-подкрепящата ни.
Идеята на асоциацията, която е създадена през 2016 г., е да обединява българските фолклорни формации и да направи световен регистър, в който всеки може да впише групата си. Така ще видим какъв е броят на групите в света и как допринасяме за запазване на българското самосъзнание, бит и култура! Искаме да сме видими, така, както са видими българските неделни училища в чужбина.
Езикът е нашата ценност, но наравно с него са и традициите, и фолклорът, които показват цялата ни идентичност! Радослава Недялкова е председател на асоциацията, пет човека сме екип и правим всичко възможно да се получават нещата, макар и трудно, и от разстояние.
- С какво е важна тази асоциация?
- Вижда се нуждата от такава асоциация, защото много от групите нямат ръководители, които да преподават правилно, да танцуват, да пеят или да свирят. Има нужда от професионалисти. За да може групите да представят българския фолклор по най-добрия и най-автентичен начин и изкуството, което сме онаследили. Добре е да се даде гласност на такива доброволчески организации, които могат да правят чудеса в името на фолклора. 99 процента от всички групи са създадени на доброволческа основа, всичко е самофинансиращо се. На места получаваме подкрепа от местните власти и различни организации, но всъщност всичко е на добра воля. Примерът, който даваме, може да бъде заразителен.  
Българите зад граница си правим невидими културни мостове със сънародниците ни от други страни като Америка. Имам колеги, с които поддържам живи контакти и се вдъхновявам от тях. Добре, че има интернет медии, защото ни помагат да споделяме музика, мероприятия, да се виждаме и да сме видими. Мисля, че по този начин държим България още по-жива, пазим я! Рано или късно все някакъв процент от нас ще се приберат. Заявявам го за себе си, понеже така го чувствам, и ще дойде това време, в което да се установим отново в родината.