Не е момент за актуализация на бюджета

Проф. Боян Дуранкев

Изненадващо е България в две поредни години, при отиваща си икономическа (и в частност финансова) криза в Европа, както и при реален растеж, повишена заетост, нараснал експорт и инвестиции, да влошава бюджетния си дефицит. Но е факт.
Защо е така?
1. По-голямата кошница не се пълни лесно.
Тази година заложените приходи са с два милиарда лева повече от миналата, което е свръхоптимистична бюджетна програма на правителството на Орешарски.
Сега приходната част на този бюджет се попълва по-трудно и въпреки това по някои пера средствата са повече, отколкото са били през 2013 г. (например при данък общ доход и осигуровките). За първите пет месеца обаче увеличението е с едва 246 млн. лв. Ако събираемостта върви със същите темпове и през втората половина на годината, събраните налози ще са с едва около 500 млн. лв. повече от м.г., вместо планираните 2 млрд. лв. За сравнение 2013 г. също завърши със сериозно неизпълнение на данъчните приходи - 500 млн. лв. спрямо актуализирания бюджет, но то беше компенсирано и до втора ревизия в края на годината така и не се стигна.
Изоставането в събираемостта на приходите е около един милиард лева според последните данни до края на юни. Приходната дупка е основно в резултат на действията и бездействията на митниците. В края на годината тя може да се позатвори до "скромните" 400-600 милиона лева. С идването си на власт Пламен Орешарски заяви, че във ведомството има "резерви" за над един милиард лева, които обаче останаха "скрит резерв".
Най-лошо върви събирането на ДДС. При заложено превишение от 915 млн. лв. за годината до момента данъчните и митничарите са събрали със 115 млн. лв. по-малко. Изоставане има и при акцизите, където от очакваното превишение от 322 млн. лв. до момента са реализирани само 49 млн. лв. Спрени са и някои плащания от Европейската комисия по оперативните програми, но по тях е възможно да има положително развитие до края на годината.
Ако се тегли чертата, причините за сегашното неизпълнение на приходната част на бюджета се дължи на няколко основни причини, които може да се групират по следния начин:
- Надценени бюджетни приходи.
- Държавата се разплаща по-рано по ДДС и по договори, отколкото предишни години.
- Държавните предприятия са платили дивидент миналата година през май, а сега ще сторят това в следващите месеци.
- Нереформирани митници и НАП.
- Сивият сектор остава огромен - над 30%. Налице е ниска бизнес култура и примитивна печалбарска етика на всеки трети в бизнеса. Неплащане на данъци и акцизи.
- Висока степен на корупция. Държавникът взема, частникът го подкупва. Висока цена на корупцията.
- Висока цена за нереформирани сектори - здравеопазване, образование, енергетика, транспорт - години наред източвани чрез високи цени по договори и огромна корупция.
- Плосък данък общ доход и нисък корпоративен данък.
Първата отрицателна "заслуга" е лично на финансовия министър и министър-председателя, втората и третата причина са всъщност с положителен знак за бизнеса, следващите четири - приноси на традиционните за България корупция и източване на бюджета, последната - лична заслуга на лидера на бившата Тройна коалиция.
2. Наистина са възможни по-високи бюджетни приходи.
В тези условия (икономически растеж - напред, приходи - неадекватни), най-правилното решение е държавата да затегне финансовата дисциплина по линия на приходите. Такива мерки частично са взети, изпратени са "фискални шерифи" на НАП по границите, въведено е обратното начисляване на ДДС, контрабандата на цигари се ограничава. Всичко това ще напълни частично приходната част на бюджета, това ще е неоспорим факт.
Очакваното притискане в началото на мандата на правителството на Орешарски до стената на корупцията и формите на източване на бюджета обаче не се случи. Не му помогна и прокуратура, и съдебна система. Освен това по традиция през второто полугодие държавата ще осъществи поредното "прехвърляне от единия в другия джоб", като ограничи разходите в някои ведомства за сметка на повишени разходи в други организации. Наистина, правителството може да прави размествани в разходите между ведомства и министерства, ако запазва общия размер на разходите.
Към нереализираните все още възможности следва да се прибави и фактът, че винаги второто полугодие е по-успешно от позициите на приходите. Туристическият бизнес издърпва хранително-вкусовата и леката промишленост, а след това настъпващата нова година се съпътства с предпразнично оживление.
3. Финансовото здраве на държавата е и ще остава с "настинка". Промяна в бюджета се осъществява винаги по две причини - за увеличаване на разходите, с което се влошава бюджетното салдо и за увеличение на дълга. Обаче... изпълнителната власт може да пожелае да коригира бюджета или да вземе повече заеми от предвиденото, но за това трябва да получи одобрението на парламента, който и без това е в режим на свободно разпуснато движение и предизборни заклинания.
Засега обаче държавата е макроикономически стабилна. Освен ако не я накарат да плаща с парите на данъкоплатците загубите на една друга частна организация, която вероятно е в тежко положение. Не споменавам коя е, тъй като по-строгият закон, приет от мъдрите сегашни парламентаристи, не позволява да се каже нищо вярно или против нещо, което започва не с буквата А, а със следващата.
Без да подпомага споменатата частна компания, бюджетът може да приключи с "грешка" на приходната си част от около 1,6 млрд. лв. Към тях трябва да прибавим и онези 200-300 млн. лв., колкото са необходими за актуализацията на бюджета на здравната каса, следователно дефицитът остава под 2 млрд. лв. Многократно бе подчертано и от правителство, и от финансови експерти, важното обстоятелство, че максималният дефицит, който може да си позволи България, ако не иска да влезе в процедура по свръхдефицит от страна на Брюксел, е 3% от БВП, или около 2,3 млрд. лв.
Когато фактите говорят, боговете трябва да замълчат. Бюджетът остава с настинка, но не развива пневмония.
4. Необходима ли е актуализация на бюджета "сега и веднага"? С "поне" 5-6 милиарда лева?
Всеки финансист недоумява, когато чуе такива бомбастики като актуализация "сега и веднага", с "поне" 5-6 милиарда лева. Ако правителството на Орешарски ще си отиде скоро, а това ще се случи, това не означава разпускане на държавата. Институциите си остават, те ще функционират, независимо от новото "временно правителство".
През септември и в началото на октомври обаче да няма действащ парламент (той колко "действа" и в момента?). Сметките подсказват, че до края на септември и даже до края на октомври няма да се надхвърлят общите разходи, заложени в Закона за бюджет 2014 г.
Следователно единственото, което може да събори финансовата устойчивост на държавата, е евентуалната непланирана "подкрепа" от нейна страна на една частна финансова институция. Тогава вече ще се говори и за национална финансова криза! Трябва ли да се допусне това? Категорично не!