Младите хора трябва да съхраняват и да развиват народната песен

"От приятел до приятел има огромна разлика"

ФИЛИП СИНАПОВ е роден в Момчилград на 3 ноември 1997 г. Израства в музикален род и запява още на четиригодишна възраст. През 2016 г. завършва Националното училище за фолклорни изкуства "Широка лъка". В момента е студент в АМТИИ в Пловдив със специалност изпълнителско изкуство-народно пеене. Завоювал е няколко златни медала от Националния фолклорен фестивал за двугласно пеене и народна песен с международно участие "Неделино", също така от "Рожен", "Орфеева дарба", "Копривщица". Носител е на златен медал от "Пиленце пее 2014", на златна лира от конкурса "Орфеево изворче 2014" в Стара Загора, златна лира от НМФК "Орфееви таланти" - Калофер през 2015 г., златна лира и почетен знак от "Евро фолк 2015", лауреат и носител на първа награда от НМФК "Орфееви таланти 2017" в Пловдив. През 2014 г. реализира шест записа в БНР. В края на същата година е обявен за "Талант на Момчилград". В ефира на Фен фолк тв може да се гледат неговите видеоклипове "Хранила майка, кутила", "Ой, чобан" и "Момице бела, каматна", "Коньо, коньо", "Момне ле, мари хубава", "Пиленце, пъстро славейче".


- Обявен сте за "Талант на Момчилград" как стигнахте до това признание?
- Досега с всяка моя награда, на която съм бил носител, се надявам, че съм успявал да зарадвам своите съграждани положително. Вярвам в народната мъдрост, че "камъкът си тежи на мястото" и съм щастлив от този голям с емоционалната си стойност приз за мен.
- От малък сте закърмен с народната музика, кое ви мотивира и вдъхновява да продължавате напред?
- Огромна роля играе семейството ми, както и моите първи учители в детската градина. Те ме насочваха да се включвам във фолклорни групи, да ходя на уроци по пеене, народни танци, солфеж. Имам тяхната изключителна подкрепа и сега. Допълнителна мотивация е, естествено, любовта ми към народната песен и твърдата ми увереност, че именно млади хора като мен трябва да я съхраняват, развиват и пренесат във времето, за да е вечна тя. Завършил съм НУФИ "Широка лъка", а в момента съм студент в АМТИИ - Пловдив - избрах и професионално да продължа с музиката.
- Къде бяха първите ви изяви? С какво ще ги запомните?
- Първите ми изяви бяха като самодеец на читалищната сцена в Момчилград. След това Рожен, Неделино, Копривщица, Лозен... Помня всички тях с много хубави моменти и приятни емоции. Те са били моята най-голяма тръпка тогава, първите ми уроци, а и на първите си сцени преодолях така наречената сценична треска.
- Носител сте на много награди, какво означават те за вас?
- Всяка награда е ценна за мен, защото с нея свързвам не само изявите си из различни кътчета на България и впечатленията си от тях, но и любовта, и емоцията, която съм създал в хората, които са ме слушали да пея. Особено ценя признанието на БНР, което обяви песента ми "Хранила майка, кутила" за фолклорна песен на 2017 г., защото тя е посветена на моя покоен дядо, който има огромна роля аз да се занимавам с пеене и музика.
- Участвате в десетки конкурси, фестивали и събори за народно пеене, какви са отзивите на публиката, какво ви казват хората?
- За мен няма значение дали пея пред един човек или пред хиляди - винаги го правя с уважение и емоция. Хората, които обичат народната музика и които са били на мои участия, са от малки дечица до възрастни баби и дядовци, като този широк възрастов диапазон само може да е гордост и доказателство за силата, красотата, въздействието и непреходността на българския фолклор. Прави ми впечатление, че независимо дали песента им е позната или не, те реагират винаги много радушно и положително. 
- Разкажете за новия си видеоклип "Лейлинко, кузум", който се завъртя в ефира на Фен фолк тв? Как се приема? Къде е сниман?
- "Лейлинко кузум" е четвъртият ми тазгодишен проект в музикална компания "Диапазон ръкърдс" и телевизия "Фен фолк тв". Засега се приема добре, има доста положителни мнения за него, както и много поздравления от слушатели, приятели и колеги. Видеореализацията е направена в Етнографски ареален комплекс "Златоград", както и в местния музей под режисурата на Ненчо Касъмов. Тази песен ще е част от първия ми самостоятелен албум, който ще е факт съвсем скоро.
- Кои са вашите учители? На какво ви учат?
- За моя огромна радост и в училище, и в университета съм в ръцете на свестни и много добри преподаватели - Соня Балабанова, Галина Йорданова, Стефка Гайдева, Николай Гурбанов, Данка Цветкова, Лозанка Пейчева, Зоя Микова и др. Искам да им изкажа благодарност за това, че са ми дали и продължават да ми дават знания и умения. На много неща са ме научили - от това как да застана на сцена и да имам правилна сценична стойка до най-дребните тънкости във вокалното изкуство. Родопските песни са ми най-много на сърце, а мой любимец и "учител" сред родопските изпълнители е Веселин Джигов.
- Освен музика, остава ли ви време за други занимания?
- Като цяло през свободното си време отново се занимавам с пеене и музика. Моята цел е да записвам песни, които не са чувани досега. Издирвам автентичен фолклор от моето родно село Гърнати.
- Как релаксирате?
- Релаксирането за мен е по време на пътуване. Докато шофирам, си почивам и се разтоварвам. България е уникална страна със своята природа и пътувайки из нея, човек има уникалната възможност да й се наслаждава и така да се вдъхновява и разтоварва.
- Приятелите радват ли се на успехите ви? Какво ви казват близките?
- Радват се. Поради това, че непрестанно се срещам с нови и нови хора, имам възможността да създавам много приятелства. Но както се казва, от приятел до приятел има огромна разлика, тъй че близките ми приятели са малко, но пък качествени. И винаги искам тяхното мнение за каквото и да е било, а същевременно се радвам и на голяма подкрепа от тяхна страна, за което им благодаря!
- Имате ли любимо хоби?
- Специално хоби нямам. Има доста неща, с които обичам да се занимавам, но колкото и да ви се стори странно - те отново са свързани с професията ми и фолклора като цяло. Обичам да чета книги за история и традиции на отделните български селища, да се ровя из различни фонотеки или студия със записи и т.н.