Коалиция на приятелството

Как изтичаха пред очите тези шест десетилетия край  училищния двор в квартал "Левски"! Какво ли не преживяхме през тях! И социализъм, и демокрация, и преходи и евроатлантически уклони, и русофилия, и русофобия, и Европейски съюз, и Съветски съюз, и Варшавски договор, и НАТО и мироопазващи операции и войни...
Понякога си мисля какво е това чудо 60 години да сме в една и съща коалиция - коалиция на приятелството и ученическата вярност и памет! И всички те се родиха в една квартална гимназия почти на края на града. Става дума за 130 СПУ "Стефан Караджа" и випуск 64-ти. В квартала, носещ името на Апостола на Свободата Васил Левски...
Вече почти ги няма учителите, които освен преподаватели  ни бяха приятели и наставници. Сега им казват ментори. Но те бяха наистина ментори. И ни научиха на най-важното: Да бъдем достойни граждани. Учеха ни как да се държим в обществото, как заедно да преодоляваме трудности и несгоди, как заедно да живеем и вървим изправени.
Идваха с нас на селскостопански средношколски бригади, а в часа на класния ни занимаваха с истинския дневен ред на обществото и ни оставяха уроци по поведение и достойнство. Ценностите бяха обикновени, човешки, изпълними.
Ние не познавахме дрогата, сбиванията, не знаехме какво означават думите корупция, компромати, кражби, не бяхме  чували за търговия с влияние, нищо че после някои нарекоха времето, в което живяхме "престъпен период"...
Между нас нямаше доносници даже, а човещината се възпитаваше освен в семейството, и в класната стая. Спортувахме, ходехме заедно на излети, помагахме си в учението и овладяването на науката как да живеем, а другарството имаше винаги своя приоритет...
Сега, след 60 години, пооредяха редиците ни. Отсъствията са по наистина уважителни биологични причини и почти половината от нашия клас няма да дойде на поредната ни  "зрелостна" среща през юни.
На 5 юни 1964 година получихме свидетелствата си за зрелост - дипломите за средното образование. Вече шест десетилетия, в последно време почти всеки месец - примерно първата сряда, се срещахме. Павката вадеше своеобразната тетрадка - учителски дневник, и правеше проверка на отсъствията - болен, починал, други уважителни причини...
Отпивахме по глътка вино, бира с картофки или дълго кафе и споделяхме житейските си изпитания в напреднала възраст. А спомените идваха да разтушат душите ни. Мили детски и младежки случки и събития ни връщаха в годините на нашата  неизменна здрава коалиция - приятелството.
Някои от нас станаха учители, инженери, работници. Явно  математичката, другарката Радка Радева повлия на Данчето и Велин. Те продължиха нейната професия - учители по математика...
Малко преди 5 юни 1964 година помня интересен  образователен сюжет... Не бях лично на "ти" с химията, а другарката Райчева ме изпита извънредно, за да се освободя от матура по химия. След изпита в кабинета по химия тя каза: "Ще ти пиша петица, само ако ми обещаеш, че няма да се занимаваш с химия..."
Обещах и спазих обещанието си. Обаче "химията" остана  между нас и досега. И сега двайсетина белокоси момчета и момичета от ХІ клас на 130 Софийска гимназия "Стефан Караджа" в квартал "Левски" отново ще се съберем, може би пак в първата сряда на юни, след 60 години, да отбележим най-твърдата и зряла коалиция на времето - приятелството.