Без День Победы нямаше да го има Europe Day

На 9 май Европа отбелязва два празника – Денят на победата над хитлеристка Германия и Денят на Европа. Името на първия празник говори само за себе си. Но Денят на Европа изисква обяснение. Западоневропейският елит реши да го ознаменува като празник, защото на тази дата през 1950 г. френският външен министър Робер Шуман произнася прословутата си реч, в която призовава да се създаде евроинституция за управление на въглищните и стоманени отрасли на Франция и ФРГ (Западна Германия). Тези отрасли са избрани, защото създават въоръженията. Идеята е на друг френски политик Жак Моне, но се е споделяла и от германския канцлер Конрад Аденауер, според когото веднъж завинаги трябва да се тегли кръст на войните между двете страни и европейските народи.
Така мислел и Шуман, речта му остава в историята като Декларацията на Шуман и година по-късно е създадена Европейската общност за въглища и стомана с участието още на Италия, Белгия, Нидерландия и Люксембург. Тази общност е предвестник на Европейския съюз. През 1985 г. Европейската икономическа общност (EИО) записва датата 9 май като официален празник в политическия си календар, а през октомври 2008 г. Европарламентът официално определя тази дата като неработен ден.
Когато на 22 юни 1941 г. хитлеристка Германия най-вероломно напада СССР, първият нацистки идеолог Гьобелс провъзгласява по радиото: „Това не е война за трона и олтара. Това е война за зърното, желязото, рудата, въглищата и суровините. Това е война за ситата маса на германския работник".
Това обаче бе война не само за пълната трапеза на германеца. В Уикипедия може да се прочете, че дори в Германия „предмет на исторически изследвания е станал „другия Холокост“ - срещу славянското население на СССР, което заедно с евреите е било обявено за „низша раса“ и съответно подлежащо на унищожение“. Това се е отнасяло най-вече за руското население. По време на Великата Отечествена война, както я наричат в Русия, насилствено изведени от СССР са били 5 269 513 души, много от които са работили като роби в германски заводи и концлагери.  Завърнали се половината - 2 654 100 души, а останалите 2 164 313 души или са загинали или са умрели в плен. (Повечето от оставащите 451 100 души са предпочели мигрантството).
Целта на войната е била да се ликвидира съветската държава, да се завладеят богатствата й и да се „германизира територията на страна чак до Урал“, както пише в историческите документи. Тоест целта е била да се унищожи цял един народ.

Това е бил славянски Холокост

Когато Нюрнбергския трибунал през 1945—1946 г. обвини агресията на Германия като  военно престъпление и престъпление срещу човечеството, имало се е пред вид изтребването не само на 6 млн евреи, но и на славянското население в СССР.
За да постигне сатанинската си цел Хитлер бе мобилизирал 5 млн. души. През цялата война на Източния фронт той е държал 90% от германската армия, която там намалява до 3/4 след откриването на Втория фронт на 6 юни 1944 г. във Франция.  
През 2015 г. Москва обяви, че общите загуби на СССР са 26 млн. души, от които 8,6 млн. са военни. Само целенасочено избитите по време на окупацията са 7,4 милиона души. Страната губи почти 1/3 от националното си богатство от войната, а демографският й спад се изчислява на 42 млн. души.
Статистиката казва, че САЩ, Великобритания и Франция са дали общо 1 462 000 загинали войници и цивилни.
Германия е дала 7,1 млн. убити само срещу СССР, загиналите мирни жители варират от 1,5 млн. до 3 млн., а общите жертви са от 6,9 до 8,4 милиона.  Най-големи загуби армията й претърпяла именно срещу СССР до 93% от общите й загуби през войната. Общо във войната загиват 60-65 млн. души, като големи загуби понася и Китай с 15,5 млн. жертви.

СССР е дал най-тежкия кръвен данък

във войната, но на Запад, особено при управлението на Владимир Путин, тази истина се профанизира като доказателство, че загубилият войната е именно той, затова не можело и дума да става, че той имал решаваща роля за победата. Несъмнено грешките на Сталин имат пръст за тази висока смъртност, но вина носят САЩ и Великобритания с протаканото откриване на Втория фронт и с малката помощ за Москва по ленд-лийза (едва 4% от произвежданото в СССР, включително на оръжия).  
Но зад загубите стоят и жертвеготовност и героизъм. На 23 февруари 1943 г. край село Чернушки в Псковска област 19-годишният Алексей Матросов пропълзява отстрани до картечен дзот, който пречи на бойната му час да се вдигне в атака. Други два немски дзота вече са унищожени, но този продължава да стреля. Матросов мята две бомби, но картечница не спира. Тогава той се хвърля върху нея и загива, но разчиства терена за атаката. Данните гласят, че е имало 300 такива подвизи на съветски войници по време на войната. Няма данни за толкова масова саможертвеност в редиците на западните съюзници на Москва.
Всъщност ето какво е казал британският премиер по време на войната Чърчил: „Никога не сме вярвали, че нашата помощ от ленд-лийза е основният фактор за съветската победа над Хитлер на Източния фронт. Това бе постигнато с героизма и кръвта на руската армия“.
А ето и мнението на не кой да е, а на заклетия американски русофоб от полски произход Збигнев Бжежински: „Иронично е, че поражението на нацистка Германия засили международния статут на Америка, въпреки че тя не изигра решаваща роля във военната победа над хитлеризма. Заслугата за постигането на тази победа трябва да се признае на Съветския съюз на Сталин, омразният съперник на Хитлер“.
День Победы е всъщност ден на триумфа над абсолютното зло, каквото представлявала хитлеристка Германия с нейната човеконевистническа мантра. Нали е ясно, че без саможертвата на Матросов и кръвта на руската армия, това абсолютното зло нямаше да бъде победено. Съответно на нито един германски политик би му хрумнало съвместно управление с Франция на въглищните и стоманени отрасли. Без тях нямаше да има нито речта на Шуман, нито ЕИО, нито денят на Европа и днешния ЕС. Europe Day направо стои като малкото братче на День Победы.

Войната на датите

Рулетката на историята се завъртя така, че Еurope Day не само отказва да признае День Победы, но и му е обявил война. Вижте какво е казала шефката на ЕС Урсула фон ден Лайен на 13 септември 2022 г. пред Европейския парламент: "Това не е само война на руснаците срещу Украйна. Това е война за нашата енергия, война за нашата икономика и ценности. Война за нашето бъдеще". Това не е ли като извадка от обръщението на нейния сънародник нацист от 22 юни 1941 г.
Това, че ЕС следва хищническия дух на Хитлер се потвърждава и от американският полковник в оставка и бивш съветник на Пентагона Дъглас Макгрегър в неговия Ютюб: „Зад това (войната в Украйна) стоят големи пари, защото Русия е пълна с ресурси за трилиони долари: минерали, нефт, газ, скъпоценни метали, селско стопанство“. Той припомня, че през 90-е години Западът се опитал да „открадне от Русия всичко, каквото може“. Но ги е спрял Владимир Путин, който възстанови „стабилността и достойнството на Русия“. Глобалистките сили управляват Европа,  както и тук (в САЩ – ред.) И техният дневен ред е да унищожат Русия. Те биха искали да заменят Путин“.
Вижте как ЕС сляпо следва стъпките на Хитлер срещу Русия. Както през 30-те години Западът провали усилията на СССР да бъде спрян Хитлер, така и сега пак той провали усилията на Путин да се изпълняват Минските споразумение, за да се избегне военният сблъсък в Украйна. Както на времето хитлеристките войски застанаха пред съветските граница, така и сега правят същото натовските части пред руските граници. Както на времето Хитлер хвърли почти цяла Европа срещу СССР, така и сега ЕС впрегна почти всичките въоръжения на страни-членки срещу Русия. Както на времето икономиката на Европа работеше за абсолютното зло, така и сега ЕС икономиката налага санкции на килограм срещу Москва и произвежда боеприпаси за Зеленски, който се превръща в абсолютното зло за страната си.  
Само че днешният глобалистки ЕС предаде истинската Европа на Шуман и Аденауер, които дадоха старт на интеграцията, за да няма никога повече войни на Стария континент. Техният мир е заменен с конфронтация и конфликтност в интерес на глобалистката Америка и с риск от потенциален ядрен сблъсък. ЕС не тръгва ли по стъпките на Хитлер вместо да продължи с духа на Моне, Шуман и Аденауер, наричани "бащите на следвоенна Европа"? Да, той още не е вандализирал техните гробове, но вече е поругал паметта им.